Решение №5 от 14.1.2014 по гр. дело №1731/1731 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№5

С., 14.01.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3746 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по молба на И. Г. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 134 от 12.06.2001 г. по гр.д. № 124/1996 г. на Районен съд-Нова Загора, която с определение № 194 от 20.06.2013 г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
На 3.12.2013 г. е постъпило искане /наименовано „жалба”/ от И. Г. Д. за връщане на заплатената от него държавна такса от 310.28 лв., която счита, че не е следвало да дължи след като молбата му за отмяна е приета за процесуално недопустима.
Искането е неоснователно. По силата чл.1, ал.1 от Закона за държавните такси /ЗДТ/ органите на съдебната власт събират държавни такси в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет. В чл.4, б.“а“ ЗДТ е предвидено, че държавни такси се заплащат за искови молби, за граждански искове по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация на сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги, давани от съдилищата. Съгласно нормата на чл.4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, а това са таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки, че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Съгласно чл.3 ЗДТ таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса, като законодателят не е поставил заплащането на таксата в зависимост от това дали съдът ще се произнесе само по допустимостта или и по основателността на жалбата или иска. Затова и не е предвидено при прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на жалбата или иска, връщане на заплатената държавна такса.
В обобщение И. Г. Д. дължимо е заплатил държавна такса от 310.28 лв. по подадената от него молба вх. № 1180/5.02.2013 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 134 от 12.06.2001 г. по гр.д. № 124/1996 г. на Районен съд-Нова Загора, по която е образувано настоящото дело и не са налице предпоставките на чл.4б ЗДТ за връщането й, поради което искането следва да се остави без уважение.
С оглед горните констатации Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Г. Д. по писмената му молба, наименована „жалба” с вх. № 11436/3.12.2013 г. за връщане на заплатената с вносна бележка от 13.09.2013 г. държавна такса в размер на 310.28 лв. по подадената от него молба вх. № 1180/5.02.2013 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 134 от 12.06.2001 г. по гр.д. № 124/1996 г. на Районен съд-Нова Загора, по която е образувано настоящото гр.д. № 3746 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top