Р Е Ш Е Н И Е
N 5
София ,17. 02. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети януари , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 95 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК във вр. с чл.291, т.2 ГПК.
С определение № 57 от 29.01.2009 г. по гр.д. № 95 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допусната касационна проверка на решение от 14.07.2008 г. по гр.д. № 36 от 2007 г. на Окръжен съд, гр. М., с което е отменено решение от 25.10.2005 г. и допълнително решение от 14.11.2006 г. по гр.д. № 655 от 2003 г. на Районен съд , гр. М.. Обжалването е допуснато по касационната жалба на “С”ЕООД по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В нея касатора се позовава на неправилност на решението като подържа нарушение на чл.281 , т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците М. М. М. и И. Д. Р. също са депозирали касационни жалби по които е допуснато обжалване на въззивното решение също на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставените и от трите страни въпроси касаят по принцип обема на произнасяне от въззивната инстанция , включително и по ненаведени от страните доводи и възражения.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като съобрази доводите на страните и данните по делото приема за установено следното от правна и фактическа страна:
“С”ЕООД е предявил иск за делба срещу М. М. М. на двуетажна жилищна сграда , ведно с 1/3 ид.ч. от 55 кв.м. от УПИ *Х- 1484 от кв.148 по плана на гр. М., т.е на 55/207 ид.ч. от имота , като се е легитимирал като съсобственик с н.а. № 1* т.05, рег. № 1* н.д. № 575 от 2002 г. по силата на който е придобил идеална част от този имот от И. Д. Р. , последната конституирана като трето лице помагач . Другият съсобственик на имота е М. М. М. , който установява собствеността си с универсално завещание от М. Г. С. , съпругата на собственика А. Т. С. /у-ние за наследници № от 8.06.1992 г./ на 2/3 ид.части . И двамата съделители представят констативни нотариални актове. Нотариалните актове на Р. и М. са издадени по реда на чл.9 ЗВСВОНИ и установяват право на собственост към един минал момент, т.е. момента на одържавяването защото в тези рамки е била ограничена проверката на нотариуса при издаването им. Нотариалните атове притежават формална доказателствена сила относно фактите за които свидетелстват, а те са за придобиване по давност , наследяване от Р. и завещание в полза на М. С тези нотариални атове обаче не може да се установи реституцията на имота . Заповедта на областният управител също не създава право на собственост, тъй като няма конститутивно значение, а е само вътрешно служебен акт. Монтанския районен съд е уважил иска като е допуснал делба по квотите, посочени в исковата молба, но между И. Д. Р. и М. М. Отхвърлил е иска за делба по отношение на търговското дружество, частен правоприемник на имота от И. Р. с аргумент за приложението на чл.76 ЗН.
Основният правен проблем по който е допусната касационна проверка е следва ли съдът да изследва фактическият състав на делбата, т.е.с решението да отговори на въпросите между кои лица следва да се извърши делба , налице ли е съсобственост и какви са квотите на страните . Това са релевантните условия, които определят фактическият състав на делбата съгласно чл.344 , ал.1 ГПК- чл. 282, ал.1 ГПК/отм./.
Именно за това Окръжен съд, гр. М. се е произнесъл и по трите въпроса , независимо, че страните не са споряли по тях. В конкретния случай Окръжен съд , гр. М. е приел, че липсва съсобственост , тъй като спорния имот е бил конфискуван с присъда и е държавна собственост.
По делото е представен констативен н.а. № 1* т.05, рег. № 1* н.д. № 573 от 2002 г. , с който третото лице помагач и касатор И. Д. Р. се легитимира като собственик по наследство на 1/3 идеална част от УПИ *Х-пл. № 1* от кв.148 по плана на гр. М., ведно с 1/3 идеална част от двуетажна сграда, в първият етаж на която е ситуирано магазинно помещение. И. Д. Р. е племенница на покойния А. Т. С. , починал на 8.01.1976 г. /у-ние на наследници № от 11.09.2002 г. /. По делото е представен и акт за държавна собственост , издаден на основание присъда № 134 от 4.04.1951 г. на Върховния съд на Република България . На основание посочената присъда , която е постановена по отношение на А. /Танко/ Т. С. е извършена конфискация на целия имот- дворно място и сграда. Имота е отписан от актовите книги на държавата със З. № 139 от 11.03.1998 г. на областният управител на гр. М. на основание чл.2, ал.3 и чл.3 , ал.1 ЗВСВОНИ.
Ответника М. М. се легитимира със направеното саморъчно завещание от 5.05.1993 г. от М. Г. С. , което е обявено на 30.04.1993 г.
С определение от 3.08.2007 г. Окръжен съд, гр. М. е дал указание до страните – съделители, че следва да се представят доказателства за възстановяване на собствеността на имота от държавата на физическите лица съобразно чл.2, ал.3 ЗВСВОНИ и чл.3, ал.1 ЗВСВОНИ. Такива доказателства не са били представени във въззивната инстанция. Заповедта на областният управител също не създава право на собственост, тъй като няма конститутивно значение, а е само вътрешно служебен акт. Посочил е, че начина на одържавяване на имота чрез присъда , постановена през 1951 г. не е в приложното поле на ЗВСОНИ , поради което имота не е реституиран и между страните липсва съсобственост. В съответствие с трайната съдебна практика е извода на въззивният съд, че поради липса на съсобственост иска за делба е неоснователен и следва да се отхвърли. Не се установи твърдяната в жалба материална неправилност на решението. Същото е постановено при спазване на процесуалните правила за анализ и цялостно обсъждане на доказателствата , които са съпоставени с възраженията и доводите на страните. Довода на касатора , че продажбата на 1/3 идеална част от имота в полза на търговското дружество следва да се счита за продажба на наследство е неотносим към крайния резултат. Липсата на съсобственост е определила неоснователността на иска за делба. Страните не са станали съсобственици защото техният праводател А. С. е загубил собствеността върху имота и тази собственост не е била възстановена по пътя на реституцията. Решението е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода по спора страните следва да понесат разноските така както са ги направили.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение от 14.07.2008 г. по гр.д. № 36 от 2007 г. на Окръжен съд, гр. М..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: