1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
С., 07.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2656/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пирин Ойл Груп“ ЕООД със седалище [населено място] ,трето лице помагач на ответника по делото Агенция „Пътна инфраструктура” , срещу решение №2377 от 17.11.2017г. по в.гр.дело № 1398/17г на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решението от 11.10.2016г по гр.д. 7127/2015г на Благоевградски окръжен съд , присъдил на на ищеца Х. А. С. обезщетение за неимуществени вреди до размера на предявения частичен иск от 50 000 лева. Вредите са от смъртта на неговата съпруга в резултат на ПТП ,присъдени на основание чл. 49 от ЗЗД при условията на съпричинителство от лица , на които Агенция „Пътна инфраструктура” е възложила работа ,при участието на касатора като трето лице помагач в процеса , привлечен от ответника по иска . Въззивният съд е приел ,че съпричинителството е независимо , като приносът на ищеца и поведението на лицата , на които ответникът е възложил работа предвид отговорностите му по чл.19 ал.1 т.1 и чл. 30 и чл.34 от Закона за пътищата(ЗП) , е равен и в размер на по ? , тъй като действията на ищеца като водач на лек автомобил в нарушение на ЗдВП са поставили началото на причинния процес на увреждането, а незавършената еластична ограда и нейното необезопасяване в района на пътната връзка с крайпътния търговски обект на главен път Е79, километър 364+300 от републиканската пътна мрежа е съпричинило трагичния резултат. Софийски апелативен съд е приел за справедлив размер на обезщетение сумата 100000 лева , като в мотивите си е ревизирал изводите на първоинстанционния съд по чл. 52 ЗЗД за справедлив размер на обезщетение от 150 000 лева (както е било заявено с иска). Ревизирал е приетото от Благоевградски окръжен съд 1/3 съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и 2/3 от ответника по чл.51 ал.2 ЗЗД.Поради това въззивният съд е потвърдил осъдителния диспозитив на първоинстнационното решение, но с други мотиви .
В изложението по допускане на касационно обжалване подпомагащата страна изтъква основания по чл. 280,ал.2 ГПК поради недопустимост и очевидна неправилност на решението по отношение на наличието или липсата на предпоставки за конституиране на дружеството “П. О. Г.” като трето лице помагач на ответника и подпомагаща страна в процеса , съответно за подчиняването му на задължителната сила на мотивите.Довод за недопустимост се поддържа поради разгледан непредявен иск ,касаторът счита предявения иск за вреди от вещ ( чл. 50 ЗЗД ).
Поддържа се, че конституирането на касатора като подпомагаща страна е било недопустимо поради липса на предпоставки по чл.219 ГПК , за което се излагат вече поддържаните пред инстанциите съображения. Основното от тях е че дружеството “П. О. Г.” не носи отговорност за състоянието на еластичната ограда (мантинела) в участъка на местопроизшествието при ПТП, който участък е извън обхвата на крайпътния търговски обект – бензиностанция и пътната връзка след него. Съгласно чл. 34 т.3 от Закона за пътищата отговорността на дружеството не може да бъде ангажирана като собственик на този обект , включително чрез обвързване със силата на мотиви. Мотивът, че отношенията са между възложител и изпълнител, съответно за наличие на възможност да се предяви обратен иск от ответника А. са очевидно неправилни, тъй като нито една от страните не твърди договорни отношения свързани с възлагане, а задълженията за поддържане се регламентират в закона така , че отговорността на Агенцията (А.) изключва тази на собственика на крайпътния търговски обект и обратно. Очевидно опровергано от доказателствата е и твърдението на Агенцията при конституиране на касатора ,че мястото на ПТП е част от пътна връзка съм крайпътния търговски обект .
Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа поради липсата на изложени мотиви ,първо по доводите свързани с недопустимост на производството срещу помагача и привличането му в процеса, като последица неправилни са изводите по същество на спора и на следващо място по въпроса за задължението на съда да изложи мотиви спрямо коя величина прилага намаляване на обезщетението при съпричиняване и кои предпоставки го обуславят.Противоречието е с т.19 от ТР //2001г по т.д 1/2000 ОСГК ,а по втория въпрос и с решение № 577/2010г по гр.д № 1741/2009 ІІІ г.о
Основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се сочи по въпросите : отговорността на собственика на обектите по чл.34 т.3 ЗП изключва ли отговорността на А. за поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа и обратно? Отговорността за поддържане на КТО и връзките към него по издадено разрешително за специално ползване на пътища, вмества ли се в понятието отговорност за обезщетяване на вреди от възложена работа. Няма практика на ВКС по тези въпроси , на които според касатора с въззивното решение е дадено недопустимо и очевидно неправилно разрешение.
Постъпил е отговор от ответника по иска А. ЕАД, чието становище е, че в една част и по поставените правни въпроси касационно обжалване не следва не да се допусне.Ответникът се присъединява частично към доводите за недопустимост на решението като счита ,че искът е следвало да се квалифицира по чл. 50 ЗЗД , както и към оплакването,че въззивният съд не е посочил спрямо коя величина намалява обезщетението. Излагат се и съображения за неоснователността на останалите доводи и оплаквания по правилността на решението , включително за основанията за участие на помагач.
В отговор ищецът по делото,чрез пълномощника си адв Ат. Г. от САК оспорва да е налице основание за допускане на касационната жалба , тъй като доводите за очевидна неправилност и недопустимост касаторът свързва с мотивите на първоинстанционното решение ,а правните въпроси са ирелевантни. Не са претендирани вреди от вещ . Освен това, доводите на касатора изключващи основанията му за привличане са и неоснователни,тъй като задълженията на А. не изключват тези на дружеството по чл.34,ал.3 от ЗП . Претендира разноски
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не налице основание за допускане на касационно обжалване на решението
Решението е допусимо .Произнесен е предявен иск , който не е по чл. 50 ЗЗД както се твърди от касатора , а по чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД.Виновното поведение на длъжностните лица, заради които ответникът е осъден като възложител , са негови служители.Според ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г.и ППВС №4/1975 г.когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,отговорността е по чл.50 ЗЗД Това е съобразено от въззивния съд, като ясно е посочено в какво се изразява противоправността при бездействието на лицата ,за които ответникът отговаря .
Решението не може да бъде преценено като вероятно недопустимо поради това,че третото лице помагач оспорва основанията за своето конституиране .Не е налице и основание по чл. 280, ал.2 ,предл. второ ГПК Мотивът , сочен от касатора като „очевидно неправилен”, не е на въззивния съд, а на първоинстанционния съд. Софийски апелативен съд не е препратил към спорните съображения на Б. за „независимо съизвършителство ”заради неизпълнение на законови задължения както от служители на А., така и от подпомагащата страна относно задължението на дружеството да изгради свързването на мантинелата с прилежащата към търговския обект инфрастуктура , тъй като очевидно, но не и неправилно е преценил , че същите нямат решаващо значение за основанието на иска срещу ответника.
Положително прецените предпоставки за конституирането на касатора като помагач не сочат очевидна неправилност на решението , нито обосновават формулирания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК процесуалноправен въпрос за дължими от съда мотиви по възраженията на третото лице – помагач ,че не е имало основания да бъде привличан.
Решението ще обвърже третото лице помагач в решаващите си мотиви , т.е по основанието за отговорност за ответника спрямо ищеца , но не обвързва привлечения с установеност на твърденията на привличащата страна за нейно евентуално регресно право .Обвързващ мотив е , че ответникът по иска А. има отговорност да обезщети ищеца, в установения размер и при установеното основание. Към основанието – като обвързващ за третото лице мотив на решението , в случая се привързва механизма на ПТП , фактическата установеност относно местоположението и състоянието на крайпътната еластична ограда (мантинела) като съпричиняващо за увреждането . Тези фактически обстоятелства са установени безспорно. Защитна ограда, чийто необезопасен край се е врязал в автомобила и е причинил смъртта на пътник в него е била в недопустимо и противоправно от гледна точка на изискванията за безопасност състояние , което е една от причините за увреждането – обстоятелство изяснено от заключението на вещото лице и възприето от съда. При длъжностно задължение да не се допуска съществуването на подобно състояние на мантинелата в участък, за който ответникът А. отговаря съгласно Закона за пътищата , никоя от страните в настоящата фаза на обжалване не оспорва основанието за гаранционно-обезпечителната отговорност в лицето на А. .
При тези обстоятелства по делото е разрешен въпроса за отговорността на привлечения ответник, а не правния въпрос има ли основание в последващ процес А. да претендира присъденото от подпомагащата страна частично или изцяло и на какво основание.
Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за съдържанието на понятието справедливост в чл. 52 ЗЗД и кои предпоставки обуславят извод за съпричиняване . Не се сочи конкретно как се обективира противоречието на въззивното решение с изтъкнатата (само по първия въпрос) съдебна практика.В случая, отчитайки смъртен случай при определяне на справедлив размер за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП за преживял съпруг в размер на 100 000 лева въззивният съд е приложил установените в практика на ВКС принципни указания към обстоятелствата по делото . Двата въпроса са формулирани общо, без конкретна обосновка и не е отговорено на критериите,разяснени с приемането на ТР №1/19.02.2010г ОСГТК.
Третият въпрос с изтъкнато основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – за задължението на въззивния съд да изложи мотиви спрямо коя величина прилага намаляване на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при съпричиняване и прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД при иск, в който ищецът отчита свое съпричиняване още с предявяването на размера на обезщетението, но в спорна степен, е произнесен решаващо от въззивния съд в постановеното по делото решение . Отговорено е на общия критерии в чл. 280 , ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос.
Не е налице противорачие с изтъкнатото решение №577/2010г по гр.д № 1741/2009г на ВКС, ІІІ г.о и установената съдебна практика.Като отговор на правен въпрос в това решение е посочено спрямо коя величина при случай на установено съпричиняване се прилага чл. 51 ал.2 от ЗЗД – спрямо заявения с иска размер ; спрямо размера, който следва да приеме за справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД при конкретни мотиви на въззивния съд в тази връзка , или спрямо друга величина . Съгласно даденото разрешение , намалява се обезщетението определено по справедливост, когато съдът е възприел за съответен на вредата размер,по-малък от предявения с иска. Спрямо същата величина намаляването се извършва и ако ищецът изрично е обусловил размера на иска си от признание за своя принос , но тогава се съобразява също така предявеният спрямо доказания размер на съпричиняване , а намаляването може и да не доведе до частично отхвърляне на иска .
Такъв е случая с обжалваното понастоящем решение на САС като постановено от второинстанционния съд по иск , с който ищецът е оценил неимуществените си вреди на 150 000 лева , заявил е признание за своя принос до 1/3 част от вредоносния резултат и е поискал обезщетение от 100 000 лева.В съответствие с решение №577/2010г по гр.д № 1741/2009г на ВКС, ІІІ г.о и установената практика на ВКС въззивният съд е потвърдил присъдената на първа инстанция сума от 50 000лв. като краен резултат , предвид изложените в решението свои мотиви по прилагането на чл. 51,ал.2 и чл. 52 ЗЗД . В случая с обжалваното решение въззивният съд е посочил спрямо коя величина прилага двата правни института при намаляване на обезщетение и не е нарушил диспозитивното начало. Друг е случаят, при който ищецът е заявил и претендира с иска пълно обезщетение ,а принос по чл. 51 ал.2 от ЗЗД се установи по възражение на ответника . Тогава съдът не може да приеме размера на иска за основателен изцяло,или за част , различна от установения размер на съпричиняване по съображение,че справедливото обезщетение е по-високо от поисканото – т.е от посоченото в исковата молба.
Останалите формулирани в изложението въпроси, за които се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не засягат решаващите съображения на съда по спорния предмет на делото ,очертан с исковата молба , съответно не отговарят на общия критерии за допускане до касационно обжалване в чл. 280 ал.1 ГПК, както е разяснено в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателното решение , правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело .Както вече се изтъкна , с обжалваното решение съдът е разрешил въпроса за отговорността на ответника и нейните материални предпоставки ,а не този за отговорността на третото лице помагач спрямо увредения, какъвто иск не е предявен и разглеждан.Преценил е положително единствено правния интерес от привличане на помагач , което не е тъждествено с правно разрешение на въпрос за отговорността на привлечения към подпомаганата страна. Не е предявен и разглеждан иск за евентуална регресна отговорност към настоящия ответник,поради което материалноправните възражения на настоящия касатор за нейното съществуване са преждевременни, възраженията му в тази връзка,преформулирани във въпроси не са обуславящи за изхода на делото .
Като предизвикал касационна проверка жалбоподател , третото лице – помагач и настоящ касатор [фирма] дължи разноски на насрещната страна , установени в размер на 3 000 лева .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №2377 от 17.11.2017г.по в.гр.дело № 1398/17г на Софийски апелативен съд .
Осъжда „Пирин Ойл Груп“ ЕООД да заплати на Х. А. С. от [населено място] сумата 3000 лева разноски за настоящата инстанция
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .