О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50/03.02.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 114 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 660/ 21.10.2013 г. по гр. д. № 849/ 2013 г, с което Русенски окръжен съд:
· отменя решение № 312/ 24.02.2013 г. по гр. д. № 5131/ 2010 г. РС-гр. Р., като признава за установено по отношение на И. Е. Д., че С. Д. Р., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], е собственик на имот от 682 кв. м. с идентификатор по КК на КР [населено място] 63427.159.88 и осъжда Д. да предаде на Р. владението на имота и
· обезсилва решение № 1043/ 07.05.2013 г. по гр. д. № 5131/ 2010 г. РС-гр. Р. и прекратява производството по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС относно част от имот с идентификатор по КК на [населено място] 63427.6.251, предявен от едноличния търговец срещу Д..
Решението се обжалва от ответника. В изложението се твърди, че два са въпросите, обусловили крайните изводи на въззивния съд. Първият, че въпреки възникналото за ответника право като ползвател по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие имота, възстановен с решение на О.-Р. по ЗСПЗЗ на Г. Г. Д. (праводателят на продавачите, от които ищецът го купува с договор по н. а. № 76/ 24.08.2007 г), в решението не е изследвано обстоятелството, че ответникът е застроил имота и сградата отговаря на изискването за постройка по смисъла на §1в, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Извежда противоречие с ТР № 2/ 13.09.2011 г. по тълк. д. № 2/ 2011 г. ОСГК на ВКС. Вторият, че въззивното решение отрича правото на ползувателя, който противопоставя по ревандикационния иск права по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобие имота по давност. Касаторът счита, че не такива са задължителните указания, дадени с ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Вторият въпрос е поставен в жалбата, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивното решение противоречи и на „други тълкувателни решения”. Следователно жалбата има част и с характеристика на изложение, а решението по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130 , ал. 2 ЗСВ). Върховният касационен съд е част от съдебните органи (чл. 119, ал. 1 К.) и има възможност да прецизира второто основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане.
Ищецът счита, че тя не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Върховният касационен съд не намира, че поставените от касатора въпроси и изведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са от значение за въззивното решение в частта, с която е упражнено правомощието по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. Ето защо и поради позитивния резултат от извършена служебно проверка, че решението е валидно и допустимо, касационната жалба не следва да бъде допусната за разглеждане в частта с искане за неговата отмяна в обезсилващата и прекратяващата части.
За да уважи допустимия ревандикационен иск (първоначално предявения) въззивният съд е приел, че на основание договора за покупко-продажба от 24.08.2007 г. ищецът е придобил собствеността върху имота от частните правоприемници на лицето, адресат на позитивно решение № 269/ 05.01.1996 г. на О. – [населено място] и ответникът няма основание да го владее, защото в качеството на ползвател по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е имал възможността да придобие собственост върху имота, тази възможност е погасена с изтичане на преклузивния срок по § 29 ПЗР на ЗСПЗЗ и за ползувателите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е изключен способът за придобиване на собствеността по давностно владение.
Върховният съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да допусне до разглеждане касационната жалба в допустимата част на производството по въпроса, изключен ли е оригинерният способ на чл. 79 ЗС за ползувателите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и включен ли е неговият отговор в предметния обхват на ТР № 9/ 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Касаторът признава, че не е спазил срока по § 29 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това означава, че за крайния изход на спора е без значение съответствието на постройката в спорния имот с изискването на § 1в, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Не се прилага и не е приложено от въззивния съд ТР № 2/ 13.09.2011 г. по тълк. д. № 2/ 13.09.2011 г. ОСГК на ВКС.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 660/ 21.10.2013 г. по гр. д. № 849/ 2013 г. по описа на Русенски окръжен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса от 118. 11 лв. за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след представяне на документа или изтичане на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.