9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 05.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1563 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. „З. Ч. -93”, [населено място], срещу решение №20 от 04.04.2017г. по в.гр.д. №227/2017г. на Бургаски окръжен съд, ТО. С него е потвърдено решение №178 от 09.12.2016г. по гр.д.№256/2016г. на Карнобатския районен съд, с което са отменени решенията от 09.04.2016г. на общото събрание на З. „Ч.-93“ [населено място], с които са утвърдени от Общото събрание новоизбрани 43 член – кооператори; не са утвърдени трима кандидата за член-кооператори; избран е К. Н. К. за нов председател на управителния съвет и председател на кооперацията.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск – подаден след изтичането на преклузивния срок по чл.58 от ЗК. Също жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както е и необосновано. Поддържа, че решението е постановено при изцяло едностранчиво и необективно тълкуване и оценяване на събраните писмени и гласни доказателства. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че е налице задължение за кооперацията, установено в устава и закона, да бъде отправена писмена покана за насрочено общо събрание персонално до всеки член – кооператор. Излага доводи, че с чл.23 ал.2 от устава на кооперацията се допуска много широк способ за оповестяване и разгласяване на писмената покана на управителния съвет за свикване на общото събрание, като се предвижда, че заседанията на общото събрание се оповестяват най – малко две седмици преди определената дата. Също прави оплаквания, че съдът неправилно е приел, че утвърждаването на новоприетите член – кооператори не е било разгледано като точка първа от дневния ред на процесното общо събрание, като по този начин събранието е взело незаконосъобразни решения. Твърди, че реално точката от дневния ред за приемането на член – кооператори е била разгледана като първа точка, защото обсъждането и гласуването по първата точка от дневния ред за промяна на устава, не се е състояло. Също така счита за неправилен извода на въззивния съд, че квалифицираното мнозинство от 2/3 е предвидено и за избора на председател на кооперацията. Моли решението да бъде отменено, като предявеният иск по чл.58 ал.1 от ЗК да бъде отхвърлен. Претендират разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Изчисляването на срокове по чл.60 от ГПК, приложимо ли е в хипотезата на срока по чл.58 ал.3 от Закона за кооперациите /ЗК/? 2. Какъв е характерът на сроковете по чл.60 от ГПК и на срока по чл.58 ал.3 от ЗК? 3. Разпоредбата на чл.16 от ЗК, въвежда ли задължително изискване общото събрание на членовете на кооперацията да бъде свикано с писмена покана, отправена лично до всеки един от членовете на кооперацията, не по – късно от 14 дни преди датата на провеждането на общото събрание? 4. Разпоредбата на чл.16 от ЗК, представлява ли диспозитивна норма, препращаща към уредбата в устава на съответната кооперация по въпроса за това как следва да бъде разгласена поканата за свикване на общо събрание на членовете на кооперацията? 5.Как следва да се извърши разгласяването и оповестяването на поканата за свикване на общо събрание на членовете на кооперацията, след като в устава на кооперацията не е предвидено задължително изискване общото събрание на членовете на кооперацията да бъде свикано с писмена покана, отправена лично до всеки един от членовете на кооперацията, не по – късно от 14 дни преди датата на провеждане на общото събрание? 6.Допустимо ли е утвърждаването на новоприети членове на кооперацията по чл.8 ал.2 от Закона за кооперациите, да не се разгледа задължително като първа точка от дневния ред на общото събрание, явяващо се последващо решението на управителния съвет за приемане на кандидата за нов член? 7. Допустимо ли е утвърждаването на новоприети членове на кооперацията по чл.8 ал.2 от ЗК, да бъде гласувано общо – „ан блок“ за всички новоприети членове, дори и от този начин на гласуване да не е взето предварително, изрично и отделно решение? 8. Съществува ли тъждество между органите на кооперацията, а именно председател на кооперацията и управителен съвет на кооперацията, респективно неговите членове? 9. Следва ли председателят на кооперацията да бъде избиран от общото събрание и като член и председател на управителния съвет и по начина и с мнозинството, предвидено за избора на членовете на управителния съвет и по начина и с мнозинството, предвидено за избора на членовете на управителния съвет? 10.Следва ли да се приеме, че предвиденото за избора на членове на управителния съвет квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите членове, се отнася и е приложимо и за избора на председател на кооперацията, след като изрично в устава на кооперацията такова квалифицирано мнозинство за избор на председател на кооперацията не е предвидено? 11. Приложим ли е чл.18 ал.3 от ЗК при избор на председател на кооперацията, когато изначално за поста е имало само двама кандидати или е допустимо да се приложи само последното изречение на ал.3 на чл.18 от ЗК, когато изначално в избора участват само двама кандидати? 12. След като е воден писмен протокол от заседание на общо събрание на членове на кооперацията, може ли да се приеме, че в протокола са отразени писмено фактите, обсъжданията, предложенията и решенията, които се вземат гласно на общото събрание? 13. След като решенията на общото събрание на членовете на кооперацията са материализирани писмено в протокол от заседанието, може ли да се приеме, че те преди това са съобщени гласно на аудиторията и са станали нейно достояние? 14. Задължително ли е определен член на мандатната комисия, провела избора на председател на кооперацията и на членове на управителния и контролния съвет, да обяви и съобщи решенията за посочените избори или е допустимо цялата мандатна комисия, като колективен орган да извърши обявяването и съобщаването на решенията? 15. Следва ли съдът да изследва всички събрани доказателства по определени релевантни факти поотделно и в тяхната съвкупност, включително свидетелски показания и прави ли нарушения на процесуалните правила, ако не го стори?
Поддържа, че по първите два поставени въпроса въззивният съд е допуснал отклонение от практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №105 от 17.03.2005г. по т.д.№67/2005г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение №117 от 28.11.2008г. по т.д.№443/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и решение №7 от 01.02.2013г. по т.д.№1130/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. Твърди, че третият, четвъртият и петият въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, като се позовава на противоречие с определение №49/28.10.2008г. по т.д.№456/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение №139 от 09.03.2017г. по т.д.№2643/2016г. на ВКС, ТК, І т.о, постановени по реда на чл.288 от ГПК, както и на решение от 17.10.2018г. по в.гр.д.№541/2008г. на Русенски окръжен съд и решение №94 от 17.03.2005г. по ф.д.№6882005г. на Великотърновски апелативен съд. По шести и седми, както и по тринадесети и четиринадесети въпрос се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа доводи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че осми, девети, десети и единадесети въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, като се позовава на противоречие с влезлите в сила решение №72 от 15.06.2016г. по в.т.д.№8/2016г. на Шуменски окръжен съд, решение №180 от 26.05.2009г. по ф.д.№322/2009г. на Великотърновски апелативен съд, решение №153 от 20.05.2014г. по в.гр.д.№328/2014г. на Великотърновски окръжен съд и др. По въпроса по т.12 от изложението също поддържа наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК като се позовава на противоречие с влезлите в сила решение №347/07.11.2016г. по в.т.д.№659/2016г. на Пловдивски апелативен съд, решение №136/13.08.2015г. по т.д.№134/2015г. на Плевенски окръжен съд и решение №154 от 06.06.2014г. по в.т.д.№72/2014г. на Великотърновски апелативен съд. По последния въпрос твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №249 от 12.11.2012г. по гр.д.№270/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №48 от 14.05.2012г. по гр.д.№447/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №176 от 28.05.2011г. по гр.д.№759/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.
Ответницата Р. С. Карабекирова поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поддържа също, че решението е правилно и законосъобразно. Подробни доводи по основателността на иска излага в отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за неоснователен наведения довод за недопустимост на съдебното решение, като произнесено по предявен извън законоустановените срокове иск. За неоснователни е приел и възраженията за недопустимост на съдебното решение поради произнасяне по недопустим иск относно избора на председател на управителния съвет с оглед липсата на такава точка в дневния ред. Изтъкнал е в мотивите, че изборът на председател на кооперацията е и избор на председател на УС, поради което не може да се приеме, че е налице произнасяне по непредявен иск. Също е приел, че както Закона за кооперациите / чл.16/ , така и уставът на З. „Ч.“ предвиждат свикване на ОС с писмена покана, отправена до всеки член – кооператор, не по-късно от 14 дни преди датата на провеждане на ОС, а от събраните пред първоинстанционния съд доказателства не се установява такава покана не е била отправена до всеки член – кооператор. Посочил е, че само на това основание провеждането на събранието на 09.04.2016г. е незаконосъобразно и взетите решения следва да бъдат отменени. Също е приел, че в нарушение на чл.8 от ЗК е било опорочено приемането на нови членове на кооперацията, тъй като утвърждаването на решението на управителния съвет за приемането им, не е включено като първа точка на събранието от 09.04.2016г. Счел е за неиздържана тезата на жалбоподателя за „отпадане“ на първата точка от дневния ред – за промяна на устава и че по този начин одобряването приема на нови членове е станало първа точка. Възприел е като нарушение и това, че одобряването на решенията на управителния съвет относно приемането на нови членове е гласувано общо за всички 43 новоприети лица, без да е взето решение на общото събрание за подобно гласуване. Възприел е като правилни изводите на районния съд за необходимия минимален брой гласове за избора на председател съобразно броя присъствали на събранието член – кооператори. Констатирал е, че нито един от кандидатите за председател и членове на УС не е събрал необходимия брой гласове съобразно чл.26 ал.2 от устава – 62 гласа, поради което и не е налице валиден избор според устава на кооперацията. Споделил е като правилни и законосъобразни и другите изводи на първоинстанционния съд относно проведения избор – не е избран председател на мандатната комисия, в протокола не е отразено точно кой от членовете на мандатната комисия е запознал събранието с резултатите от избора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. В тази връзка първите два поставени от касатора в изложението му по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси се явяват обуславящи за изхода на производството по предявения конститутивен иск, доколкото касаят неговата допустимост. Не е налице обаче релевираната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката на въззивния съд за допустимост на предявения конститутивен иск не е в противоречие с практиката на ВКС, формирана с цитираните от касатора съдебни актове. В тях е изразено становището, че срокът за предявяване на иска по чл.58 ал.1 от ЗК е преклузивен и тече от датата на решението, а ако кооператорът не е присъствал при провеждането на общото събрание, то срокът тече от узнаването, но винаги изтича в рамките на тримесечния срок от провеждането на събранието. Тези актове не съдържат разрешението относно начина на изчисляване на сроковете, когато последният ден на срока е неприсъствен. Приложимата в случая разпоредба на чл.60 ал.6 от ГПК предвижда, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Разпоредбата е съобразена от въззивния съд, който е взел предвид, че ищецът е присъствал на общото събрание, проведено на 09.04.2016г., като последният ден на двуседмичния срок – 23.04.2016г. е бил неприсъствен и съответно срокът е изтекъл в първия присъствен ден – 25.04.2016г., тоест този ден е бил последният ден на срока и подадената на 25.04.2016г. е в рамките на срока.
По въпросите по т.3, 4 и 5 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е установено наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Първите два въпроса са свързани с тълкуване на разпоредбата на чл.16 от ЗК, която предвижда, че общото събрание се свиква от управителния съвет с писмена покана, разгласена по ред, определен в устава, най-малко 14 дни преди деня на провеждането му. Третият въпрос е относим само за случаи, в които в устава на кооперацията не е предвидено общото събрание на кооперацията да бъде свикано с писмена покана отправена лично до всеки един от членовете на кооперацията. Изводите на съда за нарушение на процедурата по свикване на общото събрание, се базират не тълкуване на разпоредбата на чл.16 от ЗК, а на извършеното от него тълкуване на разпоредбите от устава на кооперацията, при което той е стигнал до извода, че в устава е предвидено лично връчване на писмена покана до всеки от член – кооператорите. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. На последно място следва да се отбележи, че въпросите не са относими към заявените в исковата молба нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общо събрание на членовете на кооперацията.
Не е обуславящ за изхода на спора и поставеният от касатора въпрос по т.8 от изложението, доколкото същият не съответства на мотивите на въззивното решение. Въззивният съд не е застъпил становище, че съществува тъждество между органите на кооперацията – председател и управителен съвет, а е посочил, че председателят на кооперацията е и председател на управителния съвет.
Въпросите по т.11, т.12, т.13 и т.14 от изложението не са относими към заявените в исковата молба нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общо събрание на членовете на кооперацията, съответно не са включени в предмета на правния спор. Следователно дори и становището на въззивния съд по тези въпроси да е правилно, съществено за изхода на производството е обстоятелството дали въпросите е следвало изобщо да бъдат обсъждани. Процесуален въпрос относно задължението на съда да разглежда иска по чл.58 от ЗК, само на въведените от ищеца основания не е поставен от касатора.
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая въззивният съд е обсъдил подробно всички възражения и оплаквания във въззивната жалба, като във връзка с тях е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, като обсъди всички доводи на страните, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ.
Налице са предпоставки за достъп до касация по въведения от касатора въпрос по приложението на разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗК. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че в нарушение на чл.8 от ЗК е било опорочено приемането на нови членове на кооперацията, тъй като утвърждаването на решението на управителния съвет за приемането им, не е включено като първа точка на общото събрание от 09.04.2016г. Следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По въпроса не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по поставения от касационния жалбоподател материалноправен въпрос, уточнен от състава на ВКС, както следва: за правните последици от нарушаването на разпоредбата на чл.8 ал.2 от Закона за кооперациите.
По поставените от касационния жалбоподател въпроси по т.9 и т.10 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно необходимото мнозинство при избор на председател на кооперацията съдът ще се произнесе с решението по същество, доколкото тяхната значимост за спора е обусловена от отговора на въпроса дали нарушаването на разпоредбата на чл.8 ал.2 от Закона за кооперациите засяга всички приети на събранието решения.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №20 от 04.04.2017г. по в.гр.д. №227/2017г. на Бургаски окръжен съд, ТО.
УКАЗВА на касационния жалбоподател К. „З. Ч. -93”, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 40 лева /четиридесет лева/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.