О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 29.06.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шести юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 68 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Ц. П. Д. от [населено място] против въззивно решение от 28.03.2010 г. по гр. д. № 3898/2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 11.07.2008 г. по гр. д. № 24451/2007 г. на СРС, с което жалбоподателката е осъдена на основание чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ да заплати на ЗД [фирма] сумата 9 673,31 лв., представляваща платено обезщетение по полица № 0200019501108258, за ПТП от 25.01.2003 г., както и разноските за съдебното производство.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 2 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора правен въпрос, който е формулирал така: “съществува ли право на регресно вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка ”каско” срещу делинквента, който е причинил увреждането, и не е заплатил обезщетение до 23.11.2007 г. на същия застраховател, без последният преди това да е предявил претенцията си към застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
Посочва се, че тези въпрос е от съществено значение за формирането на решаващата воля на съда и за изхода на делото, като е приложил две решения – решение от 09.04.2010 г. по гр. д. № 198/2010г. на Добрички окръжен съд и Решение № 12/01.03.2010 г. по гр. д. № 302/2009 г. на Белоградчишки районен съд /с означение, че същите подлежат на обжалване/.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма], [населено място] не взема становище по допустимост и основателност на жалбата.
Третото лице – помагач на ответницата – ЗК [фирма], [населено място] не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо единствено на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С постановеното от Софийски градски съд решение е прието, че са налице елементите от фактическия състав на регресното право на застрахователя по чл. 402 ТЗ /отм./, във вр. с чл. 45 ЗЗД, поради което следва да се ангажира гражданската отговорност на виновния за п.т.п водач на автомобила. По отношение вида и характера на вредите, нанесени на застрахования при ищеца автомобил и съответно по отношение размера на обезщетението, въззивният съд е съобразил не само протокола за ПТП №0547697/25.01.2003 г., но и автотехническа експертиза и доказателствата по образуваната пред застрахователя щета.
Във въззивното решение отсъства позоваване на нормата на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ, във вр. с § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ, макар във въззивното производство да се е повдигал въпросът за приложение на цитирания законов текст.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, посоченият от жалбоподателя правен въпрос, свързан основно с приложението на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ и съответно за действието по време на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 4 от КЗ, е от значение за изхода на конкретния правен спор, т. е. налице е главната предпоставка за допускане на касационно обжалване.
В изложението и в касационната жалба се сочи, че въпреки наличието на основните факти за приложимост на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ – деликт през 2003 г., регресен иск с правно основание чл. 402, ал. 1ТЗ /отм./, във вр. с чл. 45 ЗЗД на застраховател по засктраховка ”каско” срещу делинквента, и неизвършено плащане към 23.11.2007 г. от делинквента, въззивният съд е отказал да приложи към настоящия случай разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ, във вр. с § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ и по този начин не се е съобразил с практиката на ВКС в тази насока.
И макар в изложението касаторът да се позовава на т. 1, но да не е посочил конкретна практика на касационния съд в тази насока, след като на настоящия състав е известна задължителната практика по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, Търговска колегия по визирания правен въпрос, свързан с приложение на § 143 – Решение № 119/07.10.2009 г. по т. д. № 40/2009 г. на І т. о.; решение № 99/02.11 2009 г. по т. д. № 70/2009 г.; решение № 212/24.03.2010 по т. д. № 447/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 47/11.05.2010 по т. д. № 655/2009 г. на І т. о.; решение № 141/30.09.2010 г. по т. д. №657/2009 г. на ІІ т.о.; решение № 165а/26.10.2010 г. по т. д. № 690/2010 г. ІІ т.о.; решение № 214/30.11.2010 по т. д. № 190/2010 г. и решение № 41/09.03.2011 по т. д. № 405/2010 г. на І т. о., то може да се приеме, че и по отношение на този въпрос са осъществени допълнителните условия, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание т. 2 на чл.280 ГПК, тъй като представените две решения – на окръжен съд и на районен съд не могат да обосноват приложно поле по тази точка, тъй като същите съдържат означение, че не са окончателни съдебни актове и подлежат на обжалване, а съдебната практика се формира въз основа на влезли в сила решения на съдилищата.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което единствено е цифрово изписано, същото не следва да бъде обсъждано изобщо, предвид липсата на аргументи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 28.03.2010 г. по гр.д. № 3898/2008 г. на Софийски градски съд.
Указва на Ц. П. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, кантора 230, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 193,47 лв. в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението, както и да представи банково бордеро за таксата, тъй като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяването му.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ