2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
гр. София, 10 юни 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 850 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Бос инвестмънт“ ООД и касационна жалба на ответника „ЧЕЗ разпределение България“ АД срещу решение № 5972/19.09.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 3765/2018 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 237421/12.10.2017 г. по гр. дело № 17686/2014 г. на Софийския районен съд (СРС), като краен резултат е постановено следното: Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата 8 006.35 лв., представляваща обезщетение за лишаване от възможността за ползване през периода 01.05.2009 г. – 08.07.2013 г. на собствения му УПИ… в кв. … по плана на [населено място], общ. С., поради прокарване на кабелна линия през него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2014 г. до окончателното ? изплащане. В останалата им част, предявените по делото частични искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за лишаване на ищеца от възможността за ползване на собствените му имоти, поради прокарване на кабелна линия на ответника през тях, са отхвърлени, както следва: за разликата над горната сума 8 006.35 лв. до предявения по делото размер от 10 088 лв., при пълен размер на иска от 22 400 лв. – за горния УПИ … и за периода 08.07.2013 г. – 03.04.2014 г.; за сумата 5 431 лв., при пълен размер на иска от 12 800 лв. – за УПИ … в кв. …. по плана на [населено място], общ. С., за периода 09.06.2011 г. – 03.04.2014 г.; и за сумата 7 548 лв., при пълен размер на иска от 10 800 лв. – за УПИ … в кв. …. по плана на [населено място], общ. С., за периода 17.10.2011 г. – 03.04.2014 г.; ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 03.04.2014 г. до окончателното им изплащане. Разноските по делото са възложени в тежест и на двамата жалбоподатели.
Ищецът обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, а ответникът – в осъдителната.
Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съответната обжалвана част, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводсвените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В подадения от ответника отговор се излагат становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване по жалбата на ищеца, както и за неоснователност на тази жалба. В отговорите, подадени от ищеца и от неговия помагач по делото „Галакси инвестмънт груп“ ООД, се излагат становища и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на ответника, както и за неоснователност на тази жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца „Бос инвестмънт“ ООД, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) може ли съдът да ограничи правото на собственост на частноправен субект, като приеме, че е възникнал сервитут в полза на енергийно предприятие, без да са изпълнени изискванията по чл. 64, ал. 4 от ЗЕ – без наличието на изготвен и влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), който да предвижда, че трасето на енергийния обект преминава през засегнатия имот; 2) фактическото изграждане на енергиен обект, без одобрен ПУП и одобрени строителни книжа (незаконен строеж по смисъла на ЗУТ), изграден в нарушение на строителните правила и норми, който не обслужва засегнатия имот, води ли до възникване на законен сервитут по смисъла на чл. 64 и сл. от ЗЕ в полза на енергийното предприятие, и има ли основание съдът да приеме в тази хипотеза, че облигационните отношения със собственика следва да бъдат уредени чрез изплащане на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ, а не чрез уважаване на кондикционен иск; и 3) обвързан ли е въззивният съд от предмета на делото и от пределите на въззивната жалба, и може ли съдът да разглежда въпроси, които не са надлежно въведени от страните в производството по делото. Касаторът-ищец навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВС и ВКС, и конкретно: първия въпрос – с тълкувателно решение (ТР) № 31/06.02.1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 454/14.12.2012 г. по гр. дело № 467/2012 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 58/06.02.2007 г. по гр. дело № 2613/2005 г. на ВКС, решение № 20/12.04.2010 г. по гр. дело № 3514/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; втория въпрос – с решение № 20/12.04.2010 г. по гр. дело № 3514/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 252/23.01.2015 г. по гр. дело № 2858/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 11/07.01.2013 г. по ч. гр. дело № 569/2012 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 68/15.02.2016 г. по ч. гр. дело № 272/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 812/24.10.2018 г. по гр. дело № 1630/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; и третия въпрос – с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 153/24.06.2016 г. по гр. дело № 719/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 150/03.01.2018 г. по гр. дело № 5017/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 108/13.08.2018 г. по гр. дело № 3053/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 42/20.07.2016 г. по гр. дело № 3489/2014 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. Ищецът сочи и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържа, че обжалваната от него отхвърлителна част на въззивното решение е очевидно неправилна и в тази връзка препраща към горните си доводи по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответника „ЧЕЗ разпределение България“ АД, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) когато въззивната инстанция отмени първоинстанционното решение и постанови решение по съществото на спора, процесуалният закон задължава ли съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован; 2) задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните; и 3) длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени доводи от страните, които имат значение за решението по делото, изложени в хода на производството и във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба. Жалбоподателят-ответник също навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези процесуалноправни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: решение № 55/03.04.2014 г. по търг. дело № 1245/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 63/17.07.2015 г. по търг. дело № 674/2014 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 263/24.06.2015 г. по търг. дело № 3734/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение № 11/03.11.2015 г. по търг. дело № 1544/2014 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел в мотивите към него следното: Предвид представените по делото писмени доказателства за собственост, е споделил изводите на първоинстанционния съд, че дружеството-ищец „Бос инвестмънт“ ООД е собственик на трите процесни имота от 08.07.2013 г., когато е вписан апортът им в неговия капитал, като преди тази дата имотите са били собственост на „Бос ей си си“ ООД, което ги е придобило по договори за покупко-продажба от третото лице-помагач на ищеца „Галакси инвестмънт груп“ ООД на следните дати: процесния УПИ …. – на 23.09.2008 г., процесния УПИ …. – на 09.06.2011 г. и процесния УПИ … – на 17.10.2011 г. СГС е намерил, че в нарушение на процесуалните правила, СРС не се е произнесъл по възражението на ответното „ЧЕЗ разпределение България“ АД за нищожност на договора за цесия, сключен на 23.01.2014 г. между дружеството-ищец „Бос инвестмънт“ ООД и „Бос ей си си“ ООД, поради това, че не съществуват прехвърлените с него вземания на последното дружество към ответното дружество за обезщетения за ползване без основание на процесните имоти. Въззивният съд, позовавайки се на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, е приел, че при така въведеното възражение за нищожност, следва да се отговори на въпроса, дали вземанията, предмет на договора за цесия, са съществували в патримониума на цедента „Бос ей си си“ ООД към момента на прехвърлянето им, а това предполага да се даде отговор и на въпроса, дали в полза на цедента е възникнало вземане за неоснователно обогатяване срещу ответника в резултат на преминаване без основание на имуществени блага от патримониума на „Бос ей си си“ ООД в патримониума на ответното дружество по смисъла на чл. 59 от ЗЗД. След подробен анализ и обсъждане поотделно и в съвкупност на събраните писмени доказателства – строителни книжа и експертните заключения по делото, градският съд е достигнал до извода, че трасето на изградената през 2009 г. подземна кабелна линия, собственост на ответното дружество, преминава през трите процесни имота, по отношение на които не е проведена процедура по възникване на сервитут в полза на ответника – такова сервитутно право му е било учредено от [община], но за други имоти – общински и земеделски, през които е следвало да преминава трасето; част от подземната кабелна линия обаче не е прокарана по утвърденото трасе и засяга трите процесни имота, които понастоящем са собственост на ищцовото дружество, без да има учредено сервитутно право в полза на ответното дружество. След цитиране на редица разпоредби от чл. 64 от ЗЕ, въззивният съд е преповторил изводите си, че по делото няма спор, че към момента на изграждане на подземната кабелна линия през 2009 г. собственик на процесния УПИ …. е бил цедентът „Бос ей си си“ ООД, а на процесните УПИ … и УПИ … – третото лице-помагач на ищеца „Галакси инвестмънт груп“ ООД, както и че по отношение на трите процесни имота сервитутно право на прокарване на подземен електропровод не е възникнало в полза на ответното дружество, като не е изплатено и еднократно обезщетение на собствениците на имотите по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ. Позовавйки се на решение № 170/17.06.2015 г. по гр. дело № 5897/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, СГС е приел, че при изграждане на енергийно съоръжение се дължи само такова еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който възниква сервитута, за ограничаване правото му на ползване, като дали това обезщетение е изплатено, е въпрос на отношенията между собственика на имота към момента на възникване на сервитута по ЗЕ и титуляра на сервитута; последващите приобретатели на имот, обременен със сервитут, доколкото съоръжението е изградено и въведено в експлоатация преди последните да придобият правото на собственост върху имота, са длъжни да търпят изграденото енергийно съоръжение и нямат право на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, защото липсва връзка между обедняването им и обогатяването на титуляра. При така възприетото разрешение, въззивният съд е приел, че в случая исковете на ищеца за заплащане на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД по отношение на процесните УПИ … и УПИ ….. са неоснователни, тъй като към момента на изграждане и въвеждане в експлоатация на процесното съоръжение тези имоти са били собственост на помагача на ищеца – „Галакси инвестмънт груп“ ООД, поради което последващият им приобретател – цедентът „Бос ей си си“ ООД няма право на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД срещу ответното дружество, и следователно в неговия патримониум изобщо не е възникнало вземане по чл. 59 от ЗЗД, което да може да прехвърли на ищцовото дружество. С оглед на това, СГС е приел, че възражението на ответника, че вземанията по процесния договор за цесия не съществуват, се явява основателно по отношение на тези два процесни имота. Приел е също, че обезщетение по чл. 59 от ЗЗД по отношение на тези два процесни имота не се дължи и за периода от придобиването на собствеността им от ищцовото дружество – 08.07.2013 г. до завеждането на исковата молба на 03.04.2014 г., предвид изложените по-горе съображения за липса на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. По отношение на процесния УПИ …, обаче въззивният съд е приел, че в полза на „Бос ей си си“ ООД е възникнало вземане за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД срещу ответника, тъй като това дружество-цедент е било собственик на имота към момента на изграждане на енергийното съоръжение и по делото няма спор, че не му е заплатено еднократно обезщетение за възникнал сервитут, поради което в тази част процесният договор за цесия не е нищожен, тъй като вземането за неоснователно обогатяване съществува. По отношение размера на дължимото обезщетение за периода от 01.05.2009 г. до 08.07.2013 г., което е предмет на договора за цесия, въззивният съд е приел, че обезщетението се съизмерява със средната пазарна наемна цена на имота, при отчитане на площта от същия, включена в границите на сервитута и респективно ограничението, която тази част налага при ползването на имота. С оглед това, съдът, предвид експертното заключение по делото, е приел, че искът за заплащане на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за процесния УПИ … е основателен за периода 01.05.2009 г. – 08.07.2013 г. и за сумата 8 006,35 лв. Приел е, че и този иск е неоснователен за периода от момента на придобиването на собствеността върху имота от ищцовото дружество – 08.07.2013 г. до завеждане на исковата молба на 03.04.2014 г. – също по изложените по-горе съображения за липса на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивният съд подробно е обсъдил в мотивите към обжалваното решение всички относими към спора доказателства, събрани по делото, и се е произнесъл и е дал отговор на всички надлежно въведени от страните възражения и доводи по спора, без да е излязъл извън предмета на същия, очертан с исковата молба, с въззивната жалба и с отговорите на същите. С това СГС е разрешил процесуалноправните въпроси, формулирани в изложенията и на двамата касатори, не в противоречие, както неоснователно поддържат те, а в съответствие с посочената от тях, трайно установена практика на ВКС. Следователно, не е налице наведеното и от двамата жалбоподатели основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по формулираните от тях процесуалноправни въпроси. Тъй като касаторът-ответник „ЧЕЗ разпределение България“ АД не е формулирал други правни въпроси в своето изложение и не е навел с него други основания за допускане на касационното обжалване, то последното не следва да се допуска по отношение атакуваната от този жалбоподател, осъдителна част на въззивното решение, с която частично е уважен единият от предявените по делото частични искове по чл. 59 от ЗЗД.
Първият формулиран от ищеца материалноправен въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като нито е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, нито е от значение за изхода на правния спор по делото – т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С произнасянето си по предявените по делото облигационни частични искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД въззивният съд нито е „ограничил“ правото на собственост на ищеца и неговите праводатели върху процесните имоти, нито е приел в мотивите си, че е възникнал сервитут по чл. 64 от ЗЕ в полза на ответното енергийно дружество, каквато е постановката на този правен въпрос; напротив – съдът е достигнал до обратния извод, че такова сервитутно право в полза на ответника не е възникнало.
Предвид горното и изобщо предвид приетото по делото от въззивния съд, вторият формулиран от ищеца материалноправен въпрос е обуславящ правните изводи в мотивите към обжалваното решение за постановяването на отхвърлителната част от него, респ. – от значение е за изхода на тази част от правния спор по делото, но се нуждае от уточнение и конкретизация, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: при извършено фактическо изграждане, без да са одобрени подробен устройствен план и строителни книжа на енергиен обект по чл. 64, ал. 1 от ЗЕ в недвижим имот, който не се обслужва от него, т.е. – без да е налице първата предпоставка по чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ за възникване на сервитут в полза на енергийното предприятие, как следва да се уредят облигационните отношения между последното и собственика на имота – чрез изплащане на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ или при общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. За да отхвърли по делото част от частичните искове по чл. 59 от ЗЗД, въззивният съд е възприел цитираното по-горе разрешение на този материалноправен въпрос, като се е позовал на решение № 170/17.06.2015 г. по гр. дело № 5897/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Последното обаче е неотносимо както към въпроса, така и изобщо към настоящия случай, тъй като по делото, по което е постановено това решение на ВКС, е било установено, че енергийният обект – газопровод е бил изграден в процесните по това дело имоти, съгласно градоустройствено предвиждане и одобрен план за това и именно за същите имоти, т.е. – за разлика от настоящия случай, е била налице първата предпоставка по чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ за възникване на сервитут в полза на енергийното предприятие, но такъв не е възникнал единствено поради липсата на втората предпоставка – изплащане на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ. Макар част от посочените от касатора-ищец решения и определения на ВКС, да са от значение, те също не дават пряк и конкретен отговор на така уточнения материалноправен въпрос, като не е установена и друга практика на ВКС по този въпрос. Поради това, касационното обжалване по него следва да се допусне в хипотезата, не на т. 1, а на т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на материалния закон от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото – т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя-ищец следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 301.21 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5972/19.09.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 3765/2018 г. на Софийския градски съд, – в частта, с която са отхвърлени, предявените от „Бос инвестмънт“ ООД срещу „ЧЕЗ разпределение България“ АД, частични искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, и относно разноските по делото.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5972/19.09.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 3765/2018 г. на Софийския градски съд, – в останалата част.
УКАЗВА на жалбоподателя „Бос инвестмънт“ ООД, в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 301.21 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: