Решение №503 от 43034 по нак. дело №1011/1011 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 26.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1578/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл.283 ГПК, от адв. Н. М. като пълномощник на М. Г. Б., срещу въззивното решение № 382 от 15.12.2016 г. по в. гр. д. № 1380/2016 г. на Старозагорския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С въззивното решение, предмет на касация, е потвърдено първоинстанционно решение № 73 от 15.01.2016 г., с което между страните при равни квоти е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент, находящ се в жилищна сграда в [населено място], със застроена площ 87,06 кв. м., при описани граници.
Ищецът – дружество се е легитимирало като съсобственик с постановление за възлагане на недвижим имот от 07.05.2015 г., с което е придобило чрез публична продан 1/2 ид. ч. от процесното жилище, притежавана от Н. Б. Б. – син на ответницата.
Имотът е наследствен от Б. Б., починал през 2000 г., чиято преживяла съпруга е ответницата – касатор, а Н. Б. е негов низходящ. Правото на собственост на общия наследодател е удостоверено с нотариален акт № 56/29.05.1979 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по З.. В него е посочено, че разликата до пълната стойност на дадения в обезщетение имот в размер на 7 683 лв. се заплаща в срок от 25 години на равни месечни вноски.
В отговора на исковата молба ответницата е посочила, че горната сума е била изплатена по време на брака й с Б. Б..
В доклада по чл.146 ГПК районният съд не е разпределил тежестта на доказване съобразно изискването на посочената разпоредба /т.5 от същата/.
След постановяване на първоинстанционното решение ответницата е поискала да й бъде предоставена правна помощ за изготвяне на въззивна жалба. Видно от определение от 08.02.2016 г. поисканата правна помощ е била допусната и е назначен особен представител – адв. Н.. Същият е изготвил въззивна жалба, въз основа на която е било образувано въззивно гр. д. № 1179/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Същото е прекратено с определение от 27.05.2016 г. и делото е върнато на районния съд за произнасяне по молбите на жалбоподателката и на процесуалния й представител за неговата замяна.
С определение от 21.06.2016 г. районният съд е преценил събраните нови доказателства за обстоятелствата, обуславящи предоставянето на поисканата правна помощ, като е отменил предходното си определение и е оставил без уважение молбата на М. Б. за предоставяне на правна помощ.
Въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание по въззивната жалба на особения представител, като не е предоставил възможност на жалбоподателката да заяви дали поддържа същата. С допълнителна молба жалбоподателката е направила доказателствени искания: за представяне на удостоверение за граждански брак и за издаване на съдебни удостоверения. Доказателствените искания са били отхвърлени от въззивния съд на основание чл.266, ал.1 ГПК поради настъпила преклузия.
В касационната жалба се поддържа, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускането на доказателства, които са били допустими при условията на чл.266, ал.3 ГПК, предвид допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение.
Във връзка с тези доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. допустими ли са пред въззивната инстанция доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение; 2. следва ли въззивният съд да предостави възможност на страната да посочи причините за несвоевременно направените доказателствени искания; 3. необходимо ли е въззивният съд да събере доказателства, за да прецени допустимостта на направените доказателствени искания. Поддържа се противоречие със задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК: решение № 312/10.09.2012 г. по гр. д. № 849/2011 г. на ВКС, четвърто г. о.; решение № 556/10.01.2011 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, второ г. о.; решение № 7/27.01.2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г. на ВКС, трето г. о.; решение № 135/16.06.2015 г. по гр. д. № 6627/2014 г. на ВКС, трето г. о.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос е налице произнасяне в ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, според което при допуснато от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с доклада на делото, на което се е позовала страната, въззивният съд е длъжен да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест, като следва да укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства в зависимост от въведените твърдения в исковата молба и оспорванията, направени от ответника. Преценката за съответствие на обжалваното въззивно решение с разрешението, дадено в тълкувателния акт, налага касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 382 от 15.12.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1380/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката М. Г. Б. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ и в същия срок да представи вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top