О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание надесети май , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №527/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. М. Н. чрез адв.К. Т. срещу решение №8086 от 01.12.2017г по в.гр.дело № 10172/2017г. на Софийски градски съд , с което в трудов спор е потвърдено решение от 28.06.2013г по гр.д № 6863/2017г на Софийски районен съд Отхвърлени исковете на настоящата жалбоподателка по чл.344 ал.1 т 1-3 от КТ , след като нейното трудово правоотношение със 133 СУ „А.С.Пушкин” [населено място] като помощник директор АСД е прекратено на основание чл.330,ал. 2 т.10 КТ , вр. чл.215 ал.4 ЗПУО(ДВ бр.79/2015г , в сила от 01.08.2016г) . Макар трудовото правоотношение да е възникнало на 22.04.2013г и заварено от новия закон и след като с доклад от 29.11.2016г ищцата е уведомила директора на училището за обстоятелството ,че съобразно чл.215 ЗПУО реабилитацията й по право , заличила осъждането ,не е в сила , въззивният съд е приел посоченото от работодателя основание чл.330,ал. 2 т.10 КТ за законно упражнено , тъй като е в сила основание за прекратяване , което не елиминира качеството й на осъждано лице. Ищцата е била осъдена на наказание „пробация” с присъда ,влязла в сила на 25.11.2009г и при постъпване на работа е била неосъждана съгласно представеното свидетелство за съдимост. Въззивният съд е отхвърлил довода , основан на на чл. 88а, ал.1 от НК тъй като е приел за недоказано обстоятелството кога и дали е изтърпяно наложеното наказание ,което е квалифицирал като абсолютна предпоставка за да се установи срокът,водещ до заличаване на последиците при този вид реабилитация. Съображенията за недоказаност на предпоставките по чл. 88а, ал.1 НК не са възприети от докладчика по делото , изразил особено мнение .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква най-общо съображението за нарушено право на справедлив процес (чл.6, ЕКПЧОС ) , след като въззивният съд е допуснал друг закон да придаде значимост на последици от осъждане ,заличени напълно при реабилитация съгласно чл. 88а, ал.1 НК . Изтъква се очевидна неправилност на решението ,чл. 280 ал.2 ГПК. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и се поставят четири въпроса от решаващо значение ,по които не е формирана практика на ВКС :
1.Какъв е редът за прекратяване на ТПО при заварено положение с оглед разпоредбата на чл.215,ал.1 ЗПУО , ако лицето е напълно реабилитирано към момента на влизане в сила на посочената разпоредба (т.е неосъждано) ,по кой ред следва да се прекрати ТПО и следва ли да се прекратява .
2.Означава ли ,че „при възникване на обстоятелства”(по смисъла на чл. 215, ал.3 ЗПУО) следва да се приеме ,че се касае за нововъзникнали обстоятелства след влизане в сила на чл.215,ал.1 ЗПУО.
3.След като не е упоменат редът ,следва ли правна възможност работодателят да избира ,да приложи чл.328 ял.1 т.11 КТ , доколкото не сме в хипотеза на чл. 330 ал.2 т.10 КТ и това да доведе до законосъобразност на заповедта за прекратяване на ТПО
4.Ако разпоредбата на чл. чл. 330 ал.2 т.10 КТ противоречи на чл. 88а НК ,кой закон следва да се спази
Ответникът 133 СУ „А.С.Пушкин” счита ,че има основания за допускане на жалбата до касационно разглеждане , тъй като няма съдебна практика по въпроса. Изтъква,че като работодател е приложил закона съответно
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по първия формулиран в изложението въпрос :за прекратяване на трудовите правоотношения при заварено положение с педагогически специалисти с оглед разпоредбата на чл.215,ал.1ЗПУО , ако лицето е напълно реабилитирано към момента на влизане в сила на посочената разпоредба, по кой ред следва да се прекрати ТПО и следва ли да се прекратява.
Вторият от формулираните въпроси уточнява първия въпрос с теза за съдържанието на норма на закона и неговото действие , което по същество представлява обосновка на вече поставения правен въпрос , а не самостоятелен и решаващо произнесен в обжалваното решение правен въпрос .
Третият формулиран въпрос не е произнасян от въззивния съд и е извън предмета на спора по делото .При него не е налице общия критерии за селекция в чл. 280, ал.1 ГПК.
Четвъртият формулиран въпрос е такъв от решаващо значение за точното прилагане на закон,до чието прилагане обаче в конкретния случай възизвният съд не е достигнал поради приетото (при особеното мнение на член на съдебния състав)по фактите. Изтъкнато е ,че реабилитацията по чл.88а НК не е установено настъпила в случая с ищцата ,доколкото тя не е ангажирала доказателства кога е изтърпяла наказанието „пробация” и дали изобщо го е изтърпяла .
Касационно обжалване се допуска за да се даде отговор на първия формулиран въпрос с оглед действието на закона спрямо лица, имали право да заемат длъжности на педагогически специалисти до приемането му и за тълкуване на §27 ал.1 от ПЗР на ЗПУО . В зависимост от този отговор , останалите формулирани въпроси в изложението на касторката , касаещи нейния случай на реабилитация по право съгл. чл. 88а НК , ще засягат предмета на делото по същество .
Водим от горното ,Върховен касационен съд ,ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №8086 от 01.12.2017г по в.гр.дело № 10172/2017г. на Софийски градски съд
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .