О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София,16.04.2013г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1362 / 2012г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.07.2012г. по гр.д.№2788/2011г. на АС София, с което са уважени искове с правно основание чл. 31, ал.1 и чл.42, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателите Н. В. Д. и Р. П. П., чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е недопустимо, както и че с него е даден отговор на процесуулни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона.
Ответникът В. В. Г. в писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е прогласил за недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, по отношение на В. В. договор за покупко – продажба, оформен в нотариален акт № от г. на нотариус при РС С, с който В. Н.., чрез своя пълномощник Д. С., продава на Р. П. следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], заедно с прилежащите му мазе и таван, ведно с 4. 21 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото срещу цена от 82 114,30лв. и договор за покупко – продажба, оформен в нотариален акт № от г. на нотариус при РС С, с който В. Н.., чрез своя пълномощник Д. С. продава на Н. В. апартамент в [населено място] заедно с прилежащите му избено (с площ от 2. 55 кв. м.) и таванско (с площ от 5. 70 кв. м.) помещение, както и заедно с 3. 34 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена жилищната сграда. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт № 15/26.10.2006 г. и нотариален акт № г. Кото е оставил в сила решение в останалата му част е съдът е унищожил по искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № от г. на А. Г. – нотариус с № на НК, и упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № от г. на В. А. – нотариус с № на НК.
Прието е по делото, че В. Н. е упълномощила Д. А. с права от нейно име и за нейна сметка да се разпореди чрез продажба на цена, каквато намери за добре и на когото и да е, включително и на себе си, недвижимите си имоти (апартаменти), находящи се в [населено място], с пълномощни, №№ г. и г. Установено е от приетите по делото нотариални актове : нотариален акт за покупко – продажба № от г. В. Н., чрез пълномощника си Д. А. продала на Р. П. апартамент в [населено място], а с акт за покупко – продажба № от г., продала на Н. В. друг свой апартамент.
Съдът е счел, че предявеният иск е допустим, тъй като ищецът В. В. е наследник на В. Н.. Приел е, че упълномищителните сделки на последната следва да бъдат унищожени на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, тъй като последната към момента на сключването им не е могла да разбира свойството и значението на извършеното, а сключените въз основа на тях договори за продажба следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на ищеца, тъй като са сключени без надлежна представителна власт. Счетено е, че договорът в тези случай може да бъде потвърден, но в случая продаваката е починала, поради което сделките следва да се обявят за недействителни.
За да обосноват допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, в изложение по чл.284, ал.3 ГПК поддържат, че решението е недопустимо. Поддържат също така, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да се произнесе по предявените искове, относно приложение принципа на диспозитивното начало, относно легитимацията на наследник да предяви иск за унищожаване и за прогласявне недействителност на цялата сделка или само досежно пренадлежащата му част, за последиците от унищожаването на упълномощителната сделка по отношение на сключените въз основа на нея сделка. Поддържат, че на тези въпроси е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона. Представят решение от 24.03.2011г. по гр.д.№354/2010г., І т.о. на ВКС, в което е прието, че решението е недопустимо когатоо въззивният съд е разгледал иска на непредявено основание, решение от 09.03.2010г. по гр.д.№3824/2008г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че когато е поето неделимо задължение към повече от един кредитори по алеаторен договор, преживелият прехвърлител, може да иска разваляне на договора поради пълно неизпълнение спрямо двамата прехвърлители след смъртта на другия прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в съсобствеността /респ.прекратената със смъртта СИО/, както и за частта, отговаряща на правата му на наследник на последния, решение от 20.10.2009г. по гр.д.№2538/2008г., ІV г.о. на ВКС, касаещо развалянето на алеаторен договор, решение от 25.06.1993г. по гр.д.№211/1993г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът дава защита в рамките поискани от ищеца, решение от 20.06.1978г. по гр.д.№540/1978г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че иск за нищотност не може да бъде разгледан като такъв за унищожаемост на сделката, решение от 17.11.2008г. по гр.д.№3999/2007г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че наследниците могет да искат унищожаване на сделката,сключена от праводателя им, само до размера на наследствената си част, както и решения на състави на въззивни съдилища да които няма данни да се влезли в сила и не следва да се вземат предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая с оглед и на служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 ГПК/ т.1 ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС/ . Следва да се извърши преценка, касаеща недопустимост на производството свързана с правния интерес на ищеца да търси исканата в настоящето производство защита с оглед на правата му, които го легитимират да се намеси в чуждата правна сфера.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.07.2012г. по гр.д.№2788/2011г. на АС София.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно зоседание след внасяне на държавна такса от Н. В. Д. и Р. П. П. в размер на 906,33 лева, за което да им се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: