5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
Гр.София, 08.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№ 2544 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №126/28.04.15г. по т.д. №112/15г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение №1132/02.12.14г. по т.д.№1152/14г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място], искове за връщане на сумата 49 772,15 лв., като получена на отпаднало основание, съставляваща цена за достъп до ел.разпределителната мрежа на ответника по 22 бр. фактури, заплатена за периода 17.10.12г. – 13.12.13г., както и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата 166,23 лв., представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 14.06.14г. – 25.06.14г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Претендира разноски.
Третото лице помагач КЕВР, [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяем източник, чрез експлоатация на две ветрови електроцентрали, които са присъединени към електроразпределителната мрежа на ответното дружество с договори от 30.07.2009г. и 20.07.2006г. Приел е за установено, че страните са обвързани и от договор за продажба на ел. енергия, като се е позовал на чл.15 от договорите за присъединяване. Съдът е изложил в мотивите си, че с изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. съгласно чл.84, ал.2 производителят е бил длъжен да сключи в двумесечен срок от влизане на закона в сила договор за достъп с оператора на мрежата, в случая с ответника по иска [фирма], но по делото не са представени доказателства за сключване на договора в определения срок. С решение №Ц-33/14.09.12г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел.енергия, на основание на което касаторът е заплатил за периода октомври 2012г. – декември 2013г. суми в общ размер от 49 772,15 лв. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп било отменено с решение № 9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС. Въззивният съд е изложил съображения, че отмененият административен акт не формира основанието на извършените престации, а определя единствено техния размер. Посочил е, че основанието за плащането на цената са разпоредбите на чл. 84 ал.2 от ЗЕ и чл.104 от ЗЕ, сключеният договор за продажба на ел. енергия и фактически свързаната с него предоставена и ползвана услуга „достъп“ до електроразпределителната мрежа на ответното дружество. Отмяната на решението не се отразява на валидността на сделката и няма за последица отпадане с обратна сила на основанието за плащане. По тези съображения са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК два правни въпроса: 1. При отмяна на индивидуален административен акт, с който по закон регулаторен орган /ДКЕВР/ определя временна цена за достъп до електропреносната мрежа, налице ли е основание за страната, получила престация по отмененения индивидуален административен акт да задържи полученото или същото следва да се върне на престиралия като получено на отпаднало основание? 2. Отпадат ли с обратна сила възникналите правни последици от отменен индивидуален административен акт и има ли отмяната действие спрямо всички лица, чиито права и законни интереси се засягат? Поставя по реда на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК въпрос дали съдът е длъжен, когато установи,че ищецът не може да се защити с исковете по чл.55 ал.1 от ЗЗД, да съобрази ,че искът по чл.59 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи когато е налице неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго и допустимо ли ищецът по един търговски спор да предяви в условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД в първото по делото заседание пред първата инстанция? Поддържа,че по този въпрос въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №739/15.11.2010г. по гр.д.№2254/2009г. на ВКС, IVг.о.
Третият поставен от касатора въпрос е свързан с твърдението в касационната му жалба, че искът по чл.59 от ЗЗД винаги следва да бъде разгледан, ако се установи,че ищецът не може да се защити с иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД. Това разрешение би било приложимо само в хипотезите при които исковете по чл.55 и чл.59 от ЗЗД са предявени при условията на евентуалност. В настоящото производство с исковата молба е предявен само иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като в първото съдебно заседание ищецът е поискал да бъде приет за разглеждане като евентуален и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Въззивният съд е счел за правилен отказа на първоинстанционния съд да приеме за разглеждане евентуалния иск, като е споделил извода му, че искането е било преклудирано. Поради това въпросът за съотношението между исковете по чл.55 ал.1 и чл.59 от ЗЗД, не се явява обуславящ за изхода на настоящото производство. Следователно по отношение на този въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Поставените правни въпроси за действието на отмяната на административен акт и за гражданскоправните последици на тази отмяна са от значение за решаващите изводи на въззивния съд.
След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. №2611/2014 г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 от ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела.
Първите два поставени от касатора въпроси се обхващат от дадените разрешения в практиката на ВКС по общия въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за действието на отменения административен акт, който настоящият състав уточнява по следния начин: „Имат ли решенията на ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?” за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Наличието на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК изключва основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 998,76 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №126/28.04.15г. по т.д. №112/15г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 998,76 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.