О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр. София 08.04.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7086 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение № 1778/09.02013 г. по в.гр.дело № 2136/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2186/09.05.2013 г. по гр.дело № 17268/2013 г. на Варненския районен съд, в частта, с която са уважени предявените против жалбоподателя искове с пр. осн. чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния и процесуален закон.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. спазил ли е работодателят задължението си по чл.193 КТ, когато от работника са поискани незабавно устни или писмени обяснения, съответно необходимо ли е да бъде даден подходящ, разумен срок за предоставяне на такива обяснения и в кои случаи, постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение № 137/02.03.2010 г. по гр.дело № 20/2009 г. на ВКС, IV г.о., 2. допустимо ли е изключване на определени доказателства при постановяване на решението, след като искането за обяснения по чл.193 КТ подлежи на установяване с всички доказателствени средства, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 398/25.02.2002 г. по гр.дело № 748/2001 г. на ВКС, III г.о.
Ответницата по касационната жалба З. Д. Д. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
От фактическа страна е прието за безспорно между страните, че са били в трудово правоотношение – ищцата З. Д. е заемала длъжността „продавач-консултант“ в обект на работодателя – [фирма]. Трудовото правоотношение е прекратено поради наложено на ищцата с атакуваната Заповед № 226/08.11.2012 г. дисциплинарно наказание „уволнение“. Прието е, че като мотив за наложеното наказание в посочената заповед е отразено, че ищцата Д. е изисквала от клиентите на магазина да заплащат полиетиленовите торбички, които са й били предадени от дружеството за безплатно предоставяне на клиентите с всяка закупена от тях стока, както и че не отчитала приходите от това. Прието е, че тези действия съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано по чл.190 ал.1 т.4 КТ -злоупотреба с доверието на работодателя и по чл.190 ал.1 т.5 КТ – ощетяване на гражданите чрез измама в цената. Прието е, че в заповедта е отразено, че преди налагането на дисциплинарното наказание с писмо от 07.11.2012 г. и лично на 08.11.2012 г. работодателят е изискал писмени или устни обяснения, но служителката е отказала да даде такива.
Въззивният съд е приел възоснова на анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства за недоказано обстоятелството, че преди налагането на дисциплинарното наказание ищцата е отказала да даде такива.
Прието е, че с писмо изх. № 222/07.11.2012г. работодателят е уведомил ищцата Д. за започнало срещу нея дисциплинарно производство и е поискал в 3-дневен срок от получаването му да даде писмени или устни обяснения за действията й във връзка с продажбата на полиетиленовите торбички и отчитането на приходите от това. Прието е за безспорно, че писмото не е било получено от ищцата към датата на връчване на заповедта за уволнение и, че същото е получено на следващия ден чрез куриер.
Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за установено, че на 08.11.2012г. лично управителят на дружеството е посетил магазина, в който е работила ищцата и че на същата дата той й е връчил заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Съдът е възприел показанията на свидетелите Н. М. и Я. Д. и е приел, че на 08.11.2012г. управителят ги е информирал за намерението си да им наложи дисциплинарно наказание и е поискал незабавно да дадат обяснения, като и двете свидетелки, които вече са били получили писмените искания за даване на обяснения и ищцата Д. са заявили, че желаят да се консултират с адвокат и да се ползват от дадения им с писмата 3-дневен срок за обяснения. Прието е, че посочените показания не се опровергават от показанията на свидетелката М. Б..
Съдът е приел, че и трите магазинерки, между които и ищцата З. Д. са отказали да дадат незабавни обяснения, тъй като са поискали да се възползват от дадения с писменото искане 3-дневен срок. Според съда дори и в деня, преди връчването на процесната заповед работодателят да е поискал даването на обяснения не е налице хипотезата на чл.193 ал.3 КТ.
Прието е, че целта на разпоредбите на чл.193 ал.1 КТ е да даде възможност на работника, съответно служителя да се защити, както и работодателят да извърши всестранна преценка не само на обстоятелствата, относими към въпросите за наличието на дисциплинарно нарушение, но и субективното отношение на работника към тези факти. Според съда последното е необходим критерий при преценката на работодателя за определяне на наказанието – чл.189 КТ. Прието е, че това обуславя необходимостта от даването на подходящ – разумен срок, в който да бъдат дадени обясненията. Прието е, че от такъв срок, който вече е бил даден са поискали да се възползват трите служителки.
При тези съображения съдът е направил извода, че при налагането на дисциплинарното наказание на З. Д. не е спазена императивната разпоредба на чл.193 КТ, поради което на основание чл.193 ал.2 КТ следва да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна, без да се разглежда спора по същество.
С оглед основателността на иска за отмяна на уволнението като незаконосъобразно съдът е приел за основателни и исковите претенции за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незазконното уволнение от 08.11.2012 г. до 25.04.2013 г.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 137/02.03.2010 г. по гр.дело № 20/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Прието е, че текстът на чл.193,ал.3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, включително и когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си, не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Според същото решение дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Прието е, че когато исканите обяснения са относно обстоятелства – действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени.
Правният въпрос съдът е разрешил в обжалваното решение в отклонение от цитираната практика на ВКС. Поради това на основание чл.2801ал.1,т.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението, тъй като същият касае правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Този въпрос съдът ще преценява ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Следователно поставеният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се преценява наличието на допълнителните предпоставки за това, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1778/09.08.2013 г., постановено по в.гр.дело № 2136/2013 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 26892/10.09.2013 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район „Ю.”, ул. К. ш.” № 12, чрез адв. А. О., съдебен адрес [населено място], район „Ц.”, [улица], партер, офис № 1.
Указва на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 124.53 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване на делото в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: