Решение №505 от по гр. дело №269/269 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                           №  505
 
                                   София 14.05.2010 година
 
                                               В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав :
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                           ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 271 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „МДОЗС –Шумен”Е. гр. Ш.,представлявано от управителя К. против въззивно решение от 30.11.2009г. по в.гр.д. № 579 по описа за 2009г. на Шуменски окръжен съд,с което е отменено решение № 777 от 7.01.2009г.и решение № 471 от 15.07.2009г. по гр.д. № 1* по описа за 2008г.на Районен съд Шумен и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „МДОЗС –Шумен”Е. срещу С. Х. Д. иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.1 от ЗЗД за сумата от 3 000лв.,изплатена като обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ при начална липса на основание,ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от 14.05.2008г.и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се позова на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,относно начина по който въззивният съд е преценил установените факти във връзка с началната липса на основание за изплащане на процесната сума и с допуснатата техническа грешка при начисляване на възнаграждението и се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за изясняване на понятието „добросъвестно”по смисъла на чл.271 ал.1 от КТ и за разпределение на доказателствената тежест в тази хипотеза. Позовава се на Тълкувателно решение №135 от 1.12.1965г.на ОСГК на ВС и на решения №623 от 24.06.2002г.по гр.д. № 933/01г.на ІІІ г.о., №837 от 11.07.1994г.по гр.д. № 1393/93г.на ІІІ г.о., решение от 2005г.по гр.д. № 742/03г.на Кюстендилски районен съд и Постановление № 7 от 27.12.1965г. на Пленум на ВС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че по делото не е доказано,че при получаване на сумата от 3000лв. в повече служителката е била недобросъвестна и на основание чл.271 ал.1 от КТ тя не дължи връщането й. Мотивирал се е,че работодателят/върху когото е счел,че е доказателствената тежест/не е установил недобросъвестността й при получаване на сумата.
При тези факти-посочените в касационната жалба въпроси/за „добросъвестно”по смисъла на чл.271 ал.1 от КТ, за разпределение на доказателствената тежест реда,за допуснатата техническа грешка при начисляване на възнаграждението в хипотеза на установена началната липса на основание за изплащане на сумата/ – са от значение за изхода на делото,тъй като са свързани с решаващите изводи на съда. Същите са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като отговорите им изискват преценка,свързана с тълкуване на закона съобразно установените факти по делото и действащите обществено икономически отношения. Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, което мотивира настоящият съдебен състав да допускане до касационно обжалване въззивния акт.
С оглед на изложеното и като съобрази,че касаторката не дължи заплащане на държавна такса, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.11.2009г. по в.гр.д. № 579 по описа за 2009г. на Шуменски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че следва да внесе в 7-дневен срок от съобщаването по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 60лв./шестдесет лева/,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 

Scroll to Top