1
5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 15.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1482 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Т. С. Д., чрез адв. М. З., касационна жалба против решение № 6240 от 01. 09. 2017 г. по гр. д. № 11360/2015 г. на Софийски градски съд, IIД ГО в частта му, с която е отменено решение от 20. 04. 2015 г. по гр. д. № 59377/2012 г. на СРС, II ГО, 68 с-в в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Г. А. (с правоприемници А. М. А. и А. А. А., конституирани като страни на осн. чл. 227 ГПК) против Т. С. Д. иск за делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, със застроена площ от 132, кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня с ниша и балкон, баня с тоалетна, входно антре, коридор, тераса от североизток и югоизток и стълбище, с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, представляващо УПИ II-69, кв. 35 по плана на [населено място], м. „Изток“ , вместо което е допусната делба на описания имот между А. М. А. и А. А. А., при дялове по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба А. А. А. и А. М. А., чрез адв. Т. Г. С., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Г. А. (с правоприемници А. М. А. и А. А. А., конституирани като страни на осн. чл. 227 ГПК) против Т. С. Д. иск за делба и допусне делба на процесния апартамент между съделителите А. М. А. и А. А. А., при равни дялове, съставът на градския съд е приел от фактическа страна, че общата наследодателка на страните Н. А. Г. е починала на 18. 10. 2012 г. и е оставила за законни наследници сестра си С. А. К., племенника си А. Г. А. (по право на заместване на брат й Г. А. С.) – поч. 19. 01. 2017 г. и оставил за наследници син и съпруга А. и А. А., племенниците А. И. С. и Н. И. Р. (по право на заместване на брат й И. А. С.), племенница Т. С. Д. (по право на заместване на сестра й А. А. С.). С н.а. № 16/6. 07. 2000 г. Н. Г. е призната за собственик, на основание учредено право на строеж, наследство и делба, на процесния апартамент, ведно с 1/2 ид. ч. от дворното място. С н.а. № 41/22. 10. 2004 г. Н. Г. продала на племенника си А. А. и съпругата му Б. К. Анастасова таван и стая за творческа дейност със санитарен възел и балкон в подпокривното пространство на двуетажната жилищна сграда, в която се намира и делбеният имот. Със саморъчно завещание от 14. 04. 2010 г. Н. Г. е завещала на ответницата Т. Д. и трите й деца – Д. А. К., Ф.-М. К. К. и А. М. Л. (неконституирани като страни в делбеното производство) процесния апартамент. Със саморъчно завещание от 19. 03. 2012 г. (представено във въззивното производство) Н. Г. е отменила предходното завещание от 14. 04. 2010 г. и е завещала апартамента на племенника си А. Г. А.. От правна страна съдът е приел, че собственици на процесния апартамент са само ищците А. А. А. и А. М. Анастасова, придобили го по наследство от баща си А. Г. А., а последният – на основание завещателно разпореждане от 19. 03. 2012 г., оставено от Н. Г., поради което делба на апартамента следва да бъде допусната само между посочените двама ищци, при равни дялове.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставят следните въпроси: 1/. дали в производството по съдебна делба всички лица, притежаващи дял в съсобствеността към предявяване на иска, са задължителни необходими другари и длъжен ли е въззивният съд да предприеме необходимите действия за конституирането им като страни в процеса; 2/. при приложение на чл. 266, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат ли на доказване причините за несвоевременното представяне на новите доказателства; 3/. при въведен за пръв път в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание, от въззивника – ищец, довод за наличие на съсобственост върху делбения имот само между някои от съделителите, поради оставено само в тяхна полза завещание от общия наследодател, отменящо предходно такова, и направено доказателствено искане за приемане на това завещание като писмено доказателство, длъжен ли е въззивният съд да отложи делото за предоставяне възможност на съделителите, които въпреки редовното си призоваване не са се явили в съдебното заседание, да изразят становище по така въведения довод, да се запознаят с представеното ново писмено доказателство, да изразят становище по него, да го оспорят и ангажират доказателства.
Допускане до касационно обжалване и по трите въпроса се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС.
Налице е твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали в производството по съдебна делба всички лица, притежаващи дял в съсобствеността към предявяване на иска, са задължителни необходими другари и какви са правомощията на въззивния съд в случай, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен необходим другар.
В сочената от жалбоподателя практика на ВКС (решение № 245 от 10. 07. 2014 г. по гр. д. № 2425/14 г. по гр. д. № 2425/14г., 4 г.о., решение № 147 от 1. 08. 2013 г. по гр. д. № 805/2012 г., 1 г.о. и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6) се приема, че в производството за съдебна делба всички съсобственици на общата вещ са задължителни необходими другари. Когато правото на участие в процеса на задължителен необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар.
В случая, от представеното от съделителката Т. С. Д. саморъчно завещание от 14. 04. 2010 г. е видно, че със същото общата наследодателка Н. Г. е завещала процесния апартамент на съделителката Т. С. и на децата й Д. А. К., Ф. – М. К. К. и А. М. Л.. Последните трима, като евентуални участници в съсобствеността, не са участвали като страни в делбеното производство.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса дали в хипотезата на чл. 266, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат на доказване причините за несвоевременното представяне на новите доказателства.
В представените от жалбоподателя решения на ВКС – решение № 859 от 11. 01. 2011 г. по гр. д. № 1295/2009 г., 4 г.о. и решение № 60 от 17. 03. 2014 г. по гр. д. № 4474/13 г., 3 г.о. се приема, че в случаите, при които във въззивното производство се представят нови доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, причините за тази невъзможност трябва не само да бъдат посочени, но и доказани.
В случая, завещанието от 19. 03. 2012 г. е представено за пръв път пред въззивната инстанция, в проведеното пред същата открито съдебно заседание, от процесуалния представител на съделителите А. А. А. и А. М. А. Въззивният съд е приел завещанието за новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, относно което е била налице обективна невъзможност за съделителите А. и А. А. да узнаят и се снабдят с него, както и да го представят в съответните преклузивни срокове при разглеждане на делото пред първата инстанция. Този извод е направен въз основа на изявленията на съделителя А. А., без да се събират други доказателства за установяване причините за невъзможността за представяне на завещанието до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.
По третия въпрос не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Не е установено разрешаване на въпроса в противоречие с посочената и приложена практиката на ВКС (решение № 315 от 7. 12. 2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г., 4 г.о., решение № 219 от 14. 02. 2012 г. по т.д. № 837/2010 г., 2 т.о., решение № 86 от 20. 05. 2013 г. по гр. д. № 143/2012 г., 4 г.о.). В цитираните решения са обсъждани различни проблеми: дали с многократни указания за отстраняване нередовности на искова молба е нарушено изискването за предоставяне на равни възможности на страните за упражняване на процесуални права; дали при направено с представена след приключване на устните състезания писмена защита правоизключващо възражение съдът е длъжен да отмени хода по същество, за да предостави възможност на другите страни да изразят становището си по това възражение; дали е допустимо въззивният съд да излезе извън очертаните с въззивната жалба предели на правния спор и отхвърли иска въз основа на обстоятелство, което не е било спорно между страните.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че за проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, в което е представено саморъчното завещание от 19. 03. 2012 г., страните са били редовно призовани. Неизразяването на становище по представеното ново писмено доказателство, неоспорването му, неангажиране на допълнителни доказателства във връзка с това завещание е резултат от решението на жалбоподателката да не участва в насроченото открито заседание лично или чрез процесуален представител. На следващо място, според чл. 193, ал. 1 от действащия ГПК, истинността на документите, представени в съдебно заседание, може да бъде оспорена само до края на това заседание, независимо дали насрещната страна, редовно призована, присъства или не (за разлика от уредбата в отменения ГПК – чл. 154, ал. 1, според която при представяне на писмено доказателство в отсъствие на насрещната страна, съдът е длъжен да отложи делото, за да й осигури възможност да упражни правото си да оспори истинността на документа).
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6240 от 01. 09. 2017 г. по гр. д. № 11360/2015 г. на Софийски градски съд, IIД ГО.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката Т. С. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: