Р Е Ш Е Н И Е
№ 512/09
София, 08.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова разгледа докладваното от съдията А.Саралиева гр.д. № 608 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Х. В. Р., чрез пълномощника й адв. Д. В. , срещу решението от 16.11.2007 г. по гр.д. № 1512/2007 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав. В жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.218б ал.1 б. ”в” ГПК /отм./ и се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата Ф. А. Х. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решението по гр.д. № 5394/2005 г. на Софийски районен съд, с което е признал за установено по отношение на ответницата Х. В. Р., че ищецът Ф е собственик на апартамент № 13, находящ се в гр. С., ж.к. „Г”, ул. „. поляна”, бл. 110, вх. А, с площ 66,66 кв.м., при посочени граници, заедно с избено помещение № 6 и 1,488% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, и е осъдил ответницата да предаде на ищеца владението върху имота, както и да му заплати 278,15 лв. разноски.
Въззивният съд е приел, ищецът е придобил правото на собственост върху процесния апартамент чрез договор за продажба, сключен на 07.12.1984 г. между него и председателя на ИК на Б. РНС по реда на НДИ/отм./. Страните са сключили граждански брак на 22.06.1985 г. Бракът е прекратен с решение на СРС от 24.02.1992 г., като упражняването на родителските права по отношение на детето им А. , род. на 03.10.1986 г., е предоставено на майката. С решение на СГС от 09.06.1992 г. е изменено първоинстанционното решение в частта за семейното жилище- процесния апартамент, като е предоставено за ползване на нея. Съдът е приел, че по силата на чл.20 СК във вр. с §4 СК апартаментът, придобит от ищеца преди брака, е негова лична собственост. Евентуалното участие на ответницата при изплащането на апартамента няма за последица някаква промяна в режима на собствеността, а би могло да породи само облигационни претенции. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност. Тя като ползувател е имала качеството на държател на предоставеното й за ползване жилище. Не е установено, че незачитайки съдебното решение по бракоразводното дело е променила намерението си и е демонстрирала,че е започнала да счита имота за свой. Като държател на апартамента до навършване на пълнолетие на роденото от брака дете- 03.10.2004 г. не е могла да го придобие по давност, а след тази дата дори и да го е владяла като свой също не е могла да го придобие на това основание, защото до предявяването на иска-18.04.2005 г. не са изтекли предвидените 10 години в чл.79 ал.1 ЗС. Ответницата упражнява фактическата власт върху имота без правно основание след 03.10.2004 г., тъй като действието на съдебното решение за предоставяне ползването на семейното жилище- собственост на единия съпруг, на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, е ограничено съгласно чл.107 ал.3 СК- докато ги упражнява, а упражняването на родителските права се прекратява в момента на навършване на пълнолетие на детето.
Жалбата е неоснователна. Щом като купувач по договора за продажба, сключен преди брака, е само ответникът по касация, той е единствен собственик на имота. Изводът на съда е в съответствие с разпоредбата на чл.20 СК/отм./, приложима съобразно §4 от кодекса, съгласно която вещите, придобити преди брака, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Правно ирелевантно за принадлежността на правото на собственост е дали за закупуването на имота са вложени и парични средства на касаторката, както и, че е теглен заем, който е изплащан през време на брака. Имотът не става нито съпружеска имуществена общност, защото е придобит преди сключването на брака, нито обикновена съсобственост, тъй като собствеността върху целия имот е прехвърлена с договора по реда на НДИ само на едно лице- купувача по този договор. Правилно въззивният съд е отхвърлил възражението на касаторката за придобиване на имота по давност. Неоснователно е позоваването й на изтекла придобивна давност още при влизане в сила на решението по бракоразводното дело, тъй като го владяла от 1983 г., когато заживяла в апартамента при ответника по касация. До продажбата на 07.12.1984 г. имотът е държавна собственост и предвид забраната по чл.86 ЗС/в ред. преди доп. ДВ бр.33/96 г./ би могъл да бъде придобит по давност само на основание владение, осъществявано след като е станал частна собственост в продължение на законоустановения период от време, което в случая не е налице до 22.06.1985 г., когато страните са сключили граждански брак. Съпругът- несобственик, който след сключването на брака упражнява фактическа власт върху имота- семейно жилище заедно със съпруга- собственик на същия, е държател по смисъла на чл.68 ал.2 ЗС, а държането не е придобивно основание. Освен това според чл.84 ЗС за придобивната давност намират съответно приложение разпоредбите на чл.113, 115, 116, 117 и 120 ЗЗД, а съгласно чл.115 ал. 1 б. „в” ЗЗД между съпрузи давност не тече. Следователно не може по време на брака единият съпруг да придобие по давност имот, представляващ индивидуална собственост на другия съпруг. А след прекратяването на брака касаторката е държател на апартамента въз основа на съдебното решение, с което й е предоставено ползването му като семейно жилище, предвид предоставеното й упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете. В съответствие с доказателствата и правилно съдът е приел, че не са установени обстоятелства, които да обусловят извод за промяна на намерението, а именно да е манифестирала, че държи вещта като своя и незачита съдебното решение и отрича правото на собственост на ответника по касация. С навършване пълнолетие на детето се прекратява упражняването на родителските права, предоставено на касаторката, и ползването на жилището от нея след това е без основание. При наличието на елементите от фактическия състав по чл.108 ЗС съдът е направил законосъобразен извод за основателността на предявения ревандикационен иск.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 16.11.2007 г. по гр.д. № 1512/2007 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: