3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
гр. София, 25.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1000/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Руска К., Г. Г. и Женя Х. срещу въззивно решение № 192/09.11.2017 г., постановено по в. гр. д. 198/2017 г. на Шуменски окръжен съд. В жалбата се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на чл. 201, ал.2 КТ и неправилно определен процент на съпричиняване. Във връзка със становището на касатора за неправилност в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 КТ са поставени въпроси за това какво представлява грубата небрежност, как се определя процентът на съпричиняване и длъжен ли е съдът да се мотивира при определянето му. Според касатора по тези въпроси е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Отделно от това касаторът твърди наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса- „Каква е отговорността на работодателя по чл. 200 КТ и необходимо ли е предмет на обсъждане в решението да бъде изпълнението на задълженията на работодателя за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд?“ като по този въпрос иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
С въззивното решение Шуменският окръжен съд е приел, че искът по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт от трудова злополука е частично основателен поради съпричиняване и груба небрежност на починалия работник. Според въззивния съд при трудова злополука и причинена смърт, работодателят дължи обезщетение за неимуществени вреди на децата и съпругата на починалия. Размерът на обезщетението се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД като се отчитат редица обстоятелства- отношенията в семейството, степента на родство, дали са били в едно домакинство и/или семейство, възраст и обществени условия. А грубата небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, която и най- небрежният би положил в случая, а също така тя представлява и съзнание за настъпване на вредните последици, но увереност, че ще бъдат предотвратени.
Въз основа на това тълкуване на закона, въззивният съд е приел, че трудовата злополука е настъпила по време на път за работа и тя е установена с административен акт. Починалият е бил в едно семейство и домакинство със съпругата му, а двете му деца са живеели отделно в друг град и са имали свои семейства, поради което е определил размер на обезщетението съответно 60000лв. за съпругата и по 50000лв. за децата.
Според въззивния съд обаче, починалият е действал при груба небрежност тъй като е нарушил чл. 20 от ЗДвП като е управлявал лекия автомобил със скорост несъобразена с пътната обстановка, изгубил е контрол върху управляваното МПС и е след завъртане е навлязъл в насрещното пътно платно срещу движещ се товарен автомобил и е причинил ПТП, от което е последвала смъртта му и тази на неговия спътник. Според въззивния съд е налице съпричиняване, тъй като и най- небрежният в случая при добра видимост би съобразил скоростта на движение с мокрото пътно платно, спрелият пред него автомобил, наближаването на бензиностанция и движещият се в насрещното товарен автомобил като и най- небрежният в случая е могъл и би намалил своевременно скоростта на движение на автомобила, за да може да спре зад спрелия пред него автомобил, за да не предизвика ПТП. Поради осъществяване на факта от хипотезата на чл. 201, ал.2 КТ въззивният съд е приел, че е налице съпричиняване, а след като е отчел, че поведението на починалия при трудовата злополука е бил основен фактор за причиняването на ПТП, без който противоправният резултат не би настъпил се е обосновал, че процентът на съпричиняване следва да бъде повече от половината и го е определил на 60%.
При така даденото тълкуване на закона от Шуменския окръжен съд по поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси относно грубата небрежност и определянето на процент съпричиняване след излагане на мотиви за това, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационно обжалване на въззивно решение се допуска, когато по поставените въпроси в изложението, въззивният съд е тълкувал закона в противоречие със задължителната практика на ВКС (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), или когато е приложил закона съгласно задължителната практика, но последната следва да бъде изменена, поради изменение на обществените условия или законодателството, или когато липсва задължителна практика на ВКС по поставения обуславящ въпрос и е необходимо тълкуване на неясна, непълна или противоречива правна норма(чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
По поставените въпроси в изложението относно грубата небрежност и определянето на процента на съпричиняване въззивният съд се е произнесъл и по тях има формирана задължителна практика на ВКС, която се сочи и представя от касатора. Според тази практика грубата небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, която и най- небрежният би положил. Процентът на съпричиняване се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които са допринесли за резултата и съотношението между тях. Съдът е длъжен да изложи мотиви относно правнорелевантните факти след преценка на доказателствата като обоснове кои факти въз основа на кои доказателства счита за осъществени и съответно кои факти не са се осъществили поради липсата на доказателства.
В случая въззивният съд е тълкувал материалноправните и процесуалноправните норми в съответствие със задължителната практика на ВКС като е приел, че грубата небрежност представлява неполагане на дължимата грижа, която и най- небрежният би положил в случая, посочил е, че всички обстоятелства, които допринасят за настъпване на противоправния резултат имат значение за определяне на процента съпричиняване и се е обосновал, че определя процент на съпричиняване от 60%, тъй като поведението на починалия при трудовата злополука е бил основен фактор за причиняването на ПТП, без който противоправният резултат не би настъпил.
Видно е, че по поставените въпроси въззивният съд не е нарушил задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Липсва основания за изменението на установената задължителна практика, поради което не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване поради противоречива практика на съдилищата. Това основание не съществува в редакцията на закона към момента на подаване на касационната жалба, а освен това въпросът, по който се подържа основанието за необходимостта да е бил извършен инструктаж за спазване на безопасни и здравословни условия на труд е необуславящ и е без значение за делото, доколкото починалият при трудовата злополука е нарушил правилата за движение по пътищата по време на път за работа и за спазването на чл. 20 от ЗДвП не е необходим инструктаж.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192/09.11.2017 г., постановено по в. гр. д. 198/2017 г. на Шуменски окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: