Р Е Ш Е Н И Е
№ 515
София, 02.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2244/2008 година.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Р. К. ,както и по касационна жалба на А. Р. И. срещу въззивно решение №605 от 14.12. 2007 год. по гр. дело № 1004/2005 г. на Благоевградски окръжен съд в частта , с което в производство по делба –втора фаза ,след отмяната на решение №72 от 12.07.2005г на Районен съд гр. С. за изнасяне на имота на публична продан , по реда на чл. 289 от ГПК (отм) е обявен за окончателен разделителния протокол по вариант първи на приетото заключение
В касационните жалби се поддържат оплаквания за съществени процесуални нарушения,необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение. Въззивният съд е изградил неправилни изводи относно характера на имота ,не е изследвал и същевременно е препятствал изготвянето на друг вариант, като е оставил без уважение искане за допълнителна задача на вещо лице , а възприетият вариант нарушава изискванията на Наредба № 49/2004г,тъй като до дяловете в действителност няма достъп, предвид особеностите на терена . И в двете касационни жалби се поддържа ,че трите дяла за трите групи съделители е следвало да се обособят по друг начин , като се предвиди прокарване на улица ,съображения са развити от адв. П по жалбата на А. Р. И.. Молят делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за да изготви ново разпределение .
Ответниците по касация Е. и М. К. , И. Х. К. и Е. И. Г. не заявяват становище .
Жалбите са по същество неоснователни .
За да обяви за окончателен разделителния протокол с решението по реда на чл. 289 от ГПК (отм) ,след като относно поделяемостта на допуснатия до делба земеделски имот от 10,618 дка , № 0* по КВС , шеста категория в землището на гр. С. е било прието неоспорено и без възражения от съделителите заключение на вещо лице и скица към него за два възможни варианта, първият от които заверен от съответната ОСЗГ съгласно чл.7 ал.4 от ЗСПЗЗ, въззивият съд е обсъдил постъпилите в срок възражения на съделителката А. Р. И. . Същите са почерпани от това , че трите дяла по заключението фактически нямат достъп (лице) към улица поради силната денивелация на терена от северната страна. Благоевградски окръжен съд е изтъкнал характера на имота, реституиран по ЗСПЗЗ при извършено в стари реални граници възстановяване, без да се предвижда достъп до него от улица ,че понастоящем имотът е земеделска земя и се касае за евентуална бъдеща възможност за урегулиране ,при съобразяване с която и предвид заключението на вещото лице , проблемът с денивелацията не може да бъде избегнат . Друг възможен и законосъобразен начин при обособяването на три дяла въззивният съд е приел да не е установен,включително предвид прието в първа инстанция заключение на вещото лице Д. и предложените по него варианти . При ориентиране на дяловете с „лице” от изток , същите се оказват неравностойни ,т.е цялата денивелация попада в един от тях,а това неудобство в резултат на природните дадености следва да се понесе еднакво от всички съделители. Въззивният съд е изтъкнал още ,че именно одобреният проект по заключението на в.л. инж. А отчита съгласието за групиране ,което прави възможно получаването на дял в натура при настоящата делба .
Действията на въззивния съд по реда на чл. 289 от ГПК (отм) са правилни и законосъобразни , процесуално нарушение при изясняване на обстоятелствата , от значение за тази фаза на делбеното производство, не са допуснати. Неоснователен е доводът , че като е оставил без обстоятелствено изследване твърденията за друг възможен начин при обособяването на три реални дяла ,след като действията по реда на чл. 287 от ГПК са приключили без възражения и законосъобразно, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение. По същественото е ,че заявената с възражението на касаторката Р. друга възможност е вече изследавна по делото и липсва законово основание тя да бъде предпочетена Под въпрос е и нейната допустимост.
Тезата на касаторите , че щом от към единствената съществуващата в близост „улица” (в действителност – път, за който се прилага ЗП ,обн.ДВ, бр. 26 от 29.03.2000 г) достъпът е затруднен поради голямата денивелация на терена , съдът по делбата следва да осигури на страните създаването на друга улица , да възложи на вещото лице да проектира и нанесе такава на скица и то при положение ,че се касае за делба на земеделски имот , а не на такъв в регулация, е несъстоятелна. Възможното включване в регулация е съобразено и от възприетия, сега оспорван вариант, но искането на двете жалбоподателки е при обособяването да дяловете и разполагането им в посока изток – запад, бъде създадена улица в землище.
По своята правна индивидуализация процесния имот безспорно е земеделска земя и неоснователен е доводът ,че съдът не е изяснил този статут . Земеделският характер на имота обуславя и съответния режим при разделянето му на части , както и достъпът до обособените нови имоти . Изискванията при разделяне и обединяване на имоти от категорията на процесния , т.е в земеделска територия, са уредени в чл. 26 и сл. от Наредба 49/05.11.2004г за поддържане на КВС , като изрично е предвидено достъпът до новообразуваните имоти да се урежда съгласно чл. 37 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Режимът на този закон е несъвместим с претенциите на съделителките Р. относно вида и условията за достъп до новообразувани дялове от земеделски имоти в територията на съществуващи землища . Неоснователно е позоваването на съществуващ „черен път” от източната страна, като дадените устно обяснения на вещото лице Атанасов се предпоставят като неизследван факт в поддържаните понастоящем оплаквания , а заедно с това неправилно се предпоставят като условие , несъобразено от въззивния съд . Видно от скицата , отразяваща разположението на процесния имот в м. „Кърмилото” землище Сандански , път не е отразен и дори фактически да съществува ,това обстоятелство не следва да бъде съобразявано при изготвяне на проект , ако се касае за площи, представляваща възстановена на други собственици земеделска земя . Възможността да се предвиди достъп от южната страна по претендирания начин , , покрай съществуващ и отразен на скицата канал (вада) и с размерите на път ,спрямо който при бъдеща регулация и ПУП дяловете да отговарят на изискванията за лице от към улица , видно от графическите данни ще засяга и съседня земеделски имот №3,т.к. процесния имот №2 е с вътрешно разположение спрямо границите за землището от своята източна , южна и западна страна . Това ,че от северната страна ,т.е от към обиколния път на гр. С., достъпът до трите дяла е силно затруднен предвид особеностите на терена ,не е в конфликт с императивни изисквания за обособяването им , не е обсотятелство , което води до незаконосъобразност на одобреното разпределение при така възприетото разположение на дяловете , нито до необоснованост на изводите на съда при обсъждането на съответния проект с оглед на други , изтъквани във възражението възможности за обособяване на три нови имота .
Решението на Благоевградски окръжен съд е правилно и законосъобразно , тъй като кореспондира с установените по делото обстоятелства . Въззивният съд правилно е преценил ,че в обема на даденото от страните съгласие за разпределение в три дяла , след групиране , утвърденият от ОСЗГ вариант на новообразувани имоти следва да предпостави по- нататъшните действия по извършване на делбата. Неснователни са възраженията относно компетентността при изготвянето му и съдържанието на графически отразеното ,доколкото не е бил нанесен път от републиканската пътна мрежа или друг, селскостопански път. Колкото до оплакването за несъобразяване с условието на чл. 27 т.3 или чл. 28 ал.1 т.9 от наредбата,за съда по делбата е от значение констатацията при какво условия спрямо съседните имоти е възстановена собствеността в реални граници на това , което се дели. В случая не се касае до незаконосъобразност , а до възможна непълнота на картата на възстановената собственост , остстранима и допълнително ,без това да препятства реалната делба. Още по – малко липсата на учредено право на преминаване през съседни имоти , предвид трудностите за достъп, обосновава доводи в подкрепа на друго разположение на дяловете ,както претендират жалбоподателките.
В заключение ,при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна и правилно е приложен материалния закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила .
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №605 от 14.12. 2007 год. по гр. дело № 1004/2005 г. на Благоевградски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.