О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
С. 10.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2064 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявана от управителя Б., чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. против въззивно решение № 10 от 1.02.2016г. по в.гр.д. № 420 по описа за 2016г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 558 от 14.10.2015г. по гр.д. № 892/2015г. на Ямболски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и на основание чл.194 ал.2 ГПК е признато за недоказано оспорването на удостоверения от 29.06.2015г. на СС на КТ „Подкрепа” в [фирма] и с изх. № 150 от 28.05.2015г. на СРС на КТ „Подкрепа” в [населено място].
Като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, касаторът поставя няколко въпроса, по които желае да се допусне касационно обжалване, които могат да се обединят по следния начин :
1. за момента, към който се прави преценка за законност на уволнението, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решения № 314 от 30.10.2014г. по гр.д.№ 840/2014г. и № 232 от 13.06.2011г. по гр.д. № 871/2010г. на ІV г.о.,
2. за критериите, по които съдът може да направи преценка за наличие на злоупотреба с право при промяна на изискванията за образование за заемане на определена длъжност по чл.328 ал.1 т.6 КТ, като счита, че във всички случаи въведените изисквания, следва да са свързани с характера на работата /позовава се на решение № 66 от 19.03.2013г. по гр.д.№ 870/2012г./ и
3. за задължението на въззивната инстанция, при проверката си по чл.269 ГПК, да отговори на всички доводи във въззивната жалба като изложи собствени фактически и правни констатации, който счита, че е разрешен в противоречие с приетото в решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г., както и за задължението на съда да съдейства на страните за събиране на поисканите доказателства и за изясняване на делото, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с решения № 230 от 11.02.2013г. по т.д. № 1090/2011г. и № 77 от 2.04.2014г. по гр.д. № 5240/2013г., с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС от 9.12.2013г., както и за задължението му да посочи въз основа на какви доказателства приема едни факти за доказани, а други не, по който сочи противоречие с решение № 27 от 2.02.2015г. по т.д. № 4265/2014г.
Отделно твърди, че съдът не се е произнесъл по възраженията му за това, че първата инстанция не е оказала съдействие за събиране на допуснати доказателства от трети неучастващи лица /Р. на КТ „Подкрепа”/, за незаконосъобразното стесняване на задачата на вещото лице, по твърдението, че вещото лице е възпрепятствано да изпълни задачата си, по твърдението за нарушено право на защита пред вид непредставяне на протокол от 10.04.2015г. с невярно съдържание, който не е могъл да оспори, с оглед липсата на произнасяне по възражението, че делегатите към 10.04.2015г. са намалели от осем на шест /т.е. не е било възможно да присъстват седем делегата при избора на председател на синдикалната организация/, по твърдението за липса на обсъждане на показанията на свидетелите Й. и Я., както и че неправилно съдът е приел за решаващи фактите, че ищцата е единственият уволнен на това основание служител /като не са уволнени другите служители, които не са отговаряли на нововъведеното изискване/ и че след уволнението са назначени нови хора, които също не са отговаряли на нововъведеното изискване. В тази връзка поставя и въпроса : Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовите правоотношения на всички служители, които не отговарят на новото изискване за образование и/или квалификация, въведено за длъжността?, по който се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък, в размер на 800лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор № 50504 от 21.04.2016г. за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ищцата е заемала длъжността „Специалист” в „Инженерен/ продуктов дизайн”. Към момента на заемането й, изискването за образование е било „средно техническо”, каквото тя притежава. На 25.02.2015г. й е връчена нова длъжностна характеристика, в която е въведено ново изискване за образование: висше с технически профил. Пред вид факта, че ищцата не притежава такова, със заповед № 216 от 25.02.2015г. /връчена при отказ/ е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6. Същевременно – не е било спорно по делото, че по-голямата част от другите работници, които са заемали същата длъжност, не са притежавали изискваното от ищцата висше образование, но техните правоотношения не са били прекратени, както и че за периода м.02.- м.07.2015г. работодателят е назначил на същата длъжност нови трима работници, като никой от тях не е притежавал висше образование. Последните факти са обосновали извода на въззивния съд за незаконосъобразност на извършеното уволнение. Мотивирал се е с недобросъвестност /нарушение на чл.8 КТ/ от страна на работодателя, за когото е приел, че е приложил спрямо ищцата дискриминация по признак синдикално членство и участие в колективен трудов спор /пред вид участието на ищцата, като член на СС на КТ”Подкрепа” в действия по сключване на К.,започване на процедура по З. и при вземане на решение за преминаване към ефективни стачни действия/.
При тези данни, поставените от касатора въпроси – са от значение за изхода на спора и отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС /включително и с цитираната от касатора/ и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както се твърди в касационната жалба. Съображенията за липса на посочените специални основания са следните:
По първият въпрос:
В. съд не е постановил акта си в противоречие с цитираните решения по гр.д.№ 840/2014г. и гр.д. № 871/2010г. на ІV г.о., съгласно които преценката за съществуването на посоченото в заповедта за уволнение основание, се прави към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, защото решаващите си изводи е извел от факти и обстоятелства, съществуващи към посочения релевантен момент. Д. за последващото /през м.02.- м.07.2015г., след уволнението на ищцата/ назначение на същата длъжност на нови трима работници без висше образование, е допълнителен /не решаващ/, имащ значение само за формиране на вътрешното убеждение на съда. Основният довод на съда е за неравно третиране на ищцата, с оглед на факта, че от всички работници, които не са отговаряли на нововъведеното изискване, работодателят е уволнил само нея.
По вторият поставен въпрос, касаещ критериите, по които съдът прави преценка за наличие на злоупотреба с право, касаторът не сочи практика, на която въззивния акт да противоречи. Посоченото от него решение по гр.д.№ 870/2012г. на ІІІ г.о. е ирелевантно, тъй като е постановено по различен въпрос /,който е ”дали работодателят има право едностранно да въвежда различни изисквания за образование и квалификация,след възникване на трудовото правоотношение, без да доказва необходимост от това и дали това негово правомощие подлежи на съдебен контрол?”/. Даденият в цитираното решение отговор, че промяната в изисквания за образование и квалификация е суверенна преценка на работодателя, която е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол, не е в противоречие с извода на съда за допуснато от работодателя нарушение на чл.8 КТ. Направеният от въззивния съд извод за допусната злоупотреба с право не представлява упражнен съдебен контрол на суверенната воля на работодателя при упражняване на правото му да определя изисквания за образование и квалификация. Именно защото изискванията за образование и квалификация са свързани с характера на упражняваната работа, те се отнасят за съответната длъжност и следва да бъдат изпълнявани от всички, които я заемат. В случая определящият факт е, че работодателят е въвел различно изискване само за ищцата, а не че е упражнил предоставено му от закона право. В тази връзка следва да се посочи, че на последния поставен от касатора въпрос практиката единно отговоря положително, което изключва приложението на основанието за допустимост по чл.280 т.3 ГПК.
Третият поставен от касатора въпрос, касаещ задължението на въззивната инстанция да изложи собствени фактически и правни констатации по съществото на спора, също е разрешен в съответствие с установената съдебна практика /включително и с цитираната/. В. съд е разгледал и обсъдил както всички изложени в жалбата доводи, така и ангажираните доказателства, както и е посочил въз основа на кои от тях прави изводите си.
Останалите възражения на касатора, касаят обсъждане на доказателствата по делото, свързани са с изложени доводи за неправилност и необоснованост на постановения акт, поради което същите не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство /вж. т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв./съгласно отбелязванията в договор № 50504 от 21.04.2016г./
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 1.02.2016г. по в.гр.д. № 420 по описа за 2016г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], представлявана от управителя Б. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 8600 [улица] да заплати на М. Й. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.Д ап.96 сумата от 800лв. /осемстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П. : ЧЛЕНОВЕ :