1
6
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 15.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2087 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх. № 168526/21. 12. 2018 г. от Н. Д. К. и П. Т. К., чрез адв. К. М., против решение от 15. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 10099/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IIб въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № I-137 от 26. 09. 2016 г. по гр. д. № 41593/2011 г. на СРС, ГО, 50 с-в в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл. 225 ГПК от С. Л. Ц. и А. Я. Ц. против Н. Д. К. и П. Т. К. отрицателен установителен иск, като е прието за установено, че Н. Д. К. и П. Т. К. не са собственици на дворно място с площ от 750 кв.м., съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-76/21. 12. 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящо се в землището на [населено място] – район „П.“, местност „М. блато“, съставляващо имот пл. № …. по кад. лист Г-13-6-А по неодобрения кадастрален план на [населено място], при граници: улица, имот пл. № …., имот пл. № …., имот пл. № …. и имот пл. № …. и в частта, с която е потвърдено постановено по реда на чл. 250 ГПК решение № 40177 от 17. 02.2017 г. по гр. д. № 41593/2011 г. на СРС, ГО, 50 с-в в частта, с която е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ № 39/21. 05. 1997 г., том …., н.д. № …. г. по описа на СРС, с който Н. Д. К. и П. Т. К. са признати за собственици на описаното по-горе дворно място, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 122 кв.м.
Поддържа се недопустимост на решението в обжалваните части на следните основания: главното встъпване по чл. 225 ГПК е осъществено и исковете на главно встъпилите лица срещу ищците и ответниците са предявени в едно недопустимо образувано исково производство (по недопустим отрицателен установителен иск за собственост); дори производството по първоначалния иск да е било допустимо, недопустимо е главно встъпилото лице да предяви по реда на чл. 225 ГПК отрицателен установителен иск срещу ответник по отрицателен установителен иск, а и в случая за главно встъпилите лица липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск срещу ответника по първоначалния иск. Излагат се и подробни съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части, обезсилването му в същите и прекратяване на производството по делото в частта по предявения от главно встъпилите лица против касаторите отрицателен установителен иск и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, евентуално – отмяната му като неправилно и отхвърляне на предявените искове.
Ответниците по касационната жалба Я. Й. Ц. и Л. Й. Ц., чрез адв. З. А., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Исковото производство е било образувано по предявен от Г. Д. Ц., на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, наследниците й Я. Й. Ц. и Л. Й. Ц., против Н. Д. К. и П. Т. К. отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ответниците не са собственици на дворно място с площ от 750 кв.м., съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-76/21. 12. 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящо се в землището на [населено място] – район „П.“, местност „М. блато“, съставляващо имот пл. № …. по кад. лист Г-13-6-А по неодобрения кадастрален план на [населено място], както и на построената в него двуетажна жилищна сграда, както и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на констативен нотариален акт № …., том …., дело № …. г. по описа на СРС, с който ответниците К. са признати за собственици на описания имот и сграда. Ищцата е въвела твърдения, че с решения на ОСЗ – П. № № 1611/29. 09. 2008 г., влязло в сила на 16. 12. 2010 г. (за 871 дка от имота) и 1611/22. 02. 2010 г., влязло в сила на 11. 08. 2010 г. (за 115 кв.м. от имота), на наследниците на Д. И. П. е възстановена собствеността върху процесния имот. На 1. 06. 2011 г. наследниците на Д. П., сред които и ищцата, са сключили договор за доброволна делба, по силата на който ищцата е придобила в дял и изключителна собственост имота. С н.а. № …. г. по описа на СРС ответниците Н. и П. К. са били признати за собственици на имота и жилищната сграда на осн. пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, без да са били налице предпоставките на пар. 4, 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като имотът не им е бил предоставен за ползване с акт на Президиума на НС, на ДС или на МС, нито е извършвана оценка на имота и плащането му, според изискванията на пар. 4а и сл. ПРЗ ЗСПЗЗ в редакцията им преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98/1997 г.). Не са придобили собствеността и на друго основание, предвидено в закон. Иска се със сила на пресъдено нещо да бъде отречено правото на собственост на ответниците върху имота и сградата, за да приключи процедурата по нанасяне на реституирания имот в одобрената кадастрална карта. Ответниците П. и Н. К. са направили възражение за недопустимост на иска по съображения, че ищцата не е заявила собственически права, въпреки реституционната процедура по ЗСПЗЗ да е приключила към подаване на исковата молба, нито други права, обосноваващи правния й интерес от иска. Оспорили са иска и като неоснователен, с твърдения, че са придобили собствеността върху имота и сградата по реда на пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, а при условията на евентуалност – по давност.
Искът е отхвърлен с въззивното решение, необжалвано пред настоящата инстанция в тази си част и влязло в сила.
На 26. 09. 2014 г. С. Л. Ц. и А. Я. Ц. са поискали конституирането им като главно встъпили лица и са предявили искове против двете страни както следва: а/ против ищцата Г. Д. Ц. – положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на същата, че са собственици на процесното дворно място и двуетажна жилищна сграда, придобили ги на основание договор за дарение, сключен с Г. Д. Ц. с н.а. № …. г., преди предявяване на отрицателния установителен иск от дарителката срещу Н. и П. К.; б/. против ответниците Н. Д. К. и П. Т. К. – отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на процесното дворно място (по отношение на двуетажната жилищна сграда исковата молба е върната и производството по делото е прекратено с първоинстанционното решение, което в тази част не е обжалвано и е влязло в сила), както и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на констативен нотариален акт № …., том …., дело № …. г. Заявили са, че предявяват иска за защита на правото си на собственост върху описания имот, придобили го на основание договор за дарение. Съдът е конституирал С. Л. Ц. и А. Я. Ц. като главно встъпили трети лица и е приел за разглеждане предявените от тях срещу първоначалните страни искове. Ответниците по този иск Н. и П. К. са направили възражение за недопустимост на главното встъпване и на предявените от главно встъпилите лица срещу тях искове, както и за неоснователност на същите. Заявили са същите придобивни основания – пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ (с твърдения, че имотът е бил предоставен за ползване с акт по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ на наследодателя им, същият е бил записан под № 11 в списъка на ползвателите на имоти по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ в кметството в [населено място], построили са жилищната сграда преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, заплатили са определената от общината, с оценителен протокол № РД-Т-1020/15. 05. 1997 г., стойност на имота с вносна бележка от 16. 05. 1997 г. и правото им на ползване се е трансформирало в право на собственост), а при условията на евентуалност – придобивна давност.
Положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и съединеният с него иск по чл. 537, ал. 2 ГПК срещу Г. Д. Ц. са уважени с влязло в сила решение – срещу първоинстанционното решение в тази му част не е подадена въззивна жалба.
Отрицателният установителен иск срещу П. и Н. К. е уважен с първоинстанционното решение, потвърдено в тази част с въззивното решение, обжалвано пред настоящата инстанция. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт № …., том …., дело № …. г. Тоест, пред настоящата инстанция производството е висящо в частта по предявения по реда на чл. 225 ГПК, от главно встъпилите лица С. Л. Ц. и А. Я. Ц. против ответниците Н. Д. К. и П. Т. К., отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ответниците не са собственици на процесното дворно място (по отношение на двуетажната жилищна сграда исковата молба е върната и производството по делото е прекратено с първоинстанционното решение, влязло в сила в тази част). Въззивното решение е обжалвано от К. и в частта, с която е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт № …., том …., дело № …. г.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от главно встъпилите лица срещу К. отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел иска за допустим и основателен. Прието е, че ответниците не са доказали придобиване на собствеността върху дворното място по реда на пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. Легитимиращата сила на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт е оборена. Истинността на удостоверение № 212 от 15. 04. 1997 г., според което имотът е предоставен за ползване на Т. К. с ПМС 21/73 г., е оспорена и удостовереният факт не е установен от останалите доказателства, вносната бележка за сумата 143615 лв. по сметка на ТОА П. не съдържа индивидуализация на имота, не е представен описаният в констативния нотариален акт оценителен протокол. За неосъществено е прието и въведеното от ответниците К. евентуално придобивно основание – давност. Същите са били недобросъвестни владелци, течението на давностния срок е започнало от влизане в сила на реституционните решения по ЗСПЗЗ и към предявяване на иска не са изтекли десет години. За основателен е приет и обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани множество въпроси, част от които касаят допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от главно встъпилите лица срещу ответниците по първоначалния иск, както и на обусловения иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, а останалите касаят спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и указанията по приложението й, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, Върховният касационен съд е оправомощен служебно да допусне обжалваното решение до касационен контрол за проверка на неговата валидност и допустимост. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение, тъй като въведеното с нормата на чл. 6 ГПК диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото (чл. 7, ал. 1 ГПК), включително и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, предвид доводите за недопустимост на въззивното решение в обжалваните му части, същото следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на допустимостта му, като преценката за допустимост ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по правните въпроси, свързани с приложението на чл. 179, 193, 194 и чл. 537, ал. 2 ГПК, по които съдът ще се произнесе в случай, че приеме въззивното решение за допустимо, които поставят за разглеждане следните проблеми: а/. притежават ли официалните свидетелстващи документи обвързваща съда материална доказателствена сила и дали същата следва да се счита оборена само при проведено пълно и главно доказване, създаващо сигурно убеждение, че удостоверителното изявление не отговаря на действително осъществилите се факти (въпросът се поставя във връзка с оспорената истинност на удостоверение № 212/15. 04. 1997 г., издадено от кмета на кметството в [населено място], район „П.“, СО, удостоверяващо предоставено ползване върху имота на Т. Г. К. с ПМС № 21/1972 г. и включване на последния в списъка на ползвателите на имоти по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ); б/. дали при оспорване верността на извода на нотариуса в нотариален акт по чл. 587 ГПК, легитимиращата сила на акта за принадлежността на правото на собственост се счита оборена само тогава, когато е доказано по несъмнен начин, че не са се осъществили фактите, пораждащи удостовереното право на собственост (въпросът се поставя във връзка с оспорване извода на нотариуса в издадения на ответниците констативен нотариален акт за собственост № 39/1997 г.). Първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 249 от 12. 11. 2012 г. по гр. д. № 270/2012 г. на ВКС, 2 г.о., а вторият – в противоречие с ТР № 11/2013 г. на ОСГК на ВКС и с решение № 176 от 24. 10. 2013 г. по гр. д. № 550/2012 г. на ВКС, 2 г.о. По останалите въпроси, касаещи съществото на спора, не са налице основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15. 11. 2018 г. по в. гр. д. № 10099/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, IIб въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № I-137 от 26. 09. 2016 г. по гр. д. № 41593/2011 г. на СРС, ГО, 50 с-в в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл. 225 ГПК от С. Л. Ц. и А. Я. Ц. против Н. Д. К. и П. Т. К. отрицателен установителен иск и в частта, с която е потвърдено постановено по реда на чл. 250 ГПК решение № 40177 от 17. 02.2017 г. по гр. д. № 41593/2011 г. на СРС, ГО, 50 с-в в частта, с която е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № …. г., том …., н.д. № …. г.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Н. Д. К. и П. Т. К. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 78, 19 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: