Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
c1912_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
С., 05.04. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1912 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалба на Н. В. А. срещу въззивно решение от 30.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 662 /2010 г. на С. градски съд, г.о., ІV а възз. с-в., в частта, с която е оставено в сила решение от 30.06.2009 г. по гр.д. № 7600 / 1976 г. на С. районен съд, 40 с-в., в частта, с която по иск на Т. Д. З. с правна квалификация чл.26,ал.2,предл.2 ЗЗД е прогласена за нищожна по отношение на Я. Д. К. и Н. В. А. поради липса на съгласие съдебна спогодба от 19.04.1977 г. (09.11.1976 г.) сключен по гр.д. № 7600 /1976 г., с която е извършена делба.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, основанията за това ще бъдат обсъдени по-долу.
Ответниците Я. Д. К. и Т. Д. З. оспорват наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.), обжалваемият интерес по неоценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
С обжалваната част от решението СГС е оставил в сила първоинстанционно решение при квалификация по чл.42,ал.2 ЗЗД, като е приел, че сключената спогодба, с която е извършена делба на съсобствено дворно място, е недействителна, поради действие на процесуалния представител – адвокат извън пределите на представителната власт по отношение на една от страните, което представлява висяща недействителност, която е станала окончателна със смъртта на страната, която приживе не е изявила воля за потвърждаване.
Видно е, че въззивният съд (както и първоинстанционният) е разрешил обуславящия въпрос за пределите на представителната власт на процесуалния представител – адвокат по приложението на чл.22,ал.2,предл.1 ГПК (от 1952 г.) вр. чл.36, чл.39 и чл.42,ал.2 ЗЗД в противоречие с представеното от жалбоподателя решение № 451 от 05.07.1988 г. по гр.д. № 384 /1988 г. на ВС, ІІ г.о., според което нередовността на договора за правна услуга не се отразява на законосъобразността на пълномощното, щом е подписано от упълномощителя и оправомощава адвоката с представителна власт да извърши определени правни действия от негово име. (И още : ) За упълномощаването е необходимо упълномощителят да спази предвидената в закона форма, за отделни действия в чл.21,ал.2 и чл.22 (,ал.2) ГПК (от 1952 г.) е необходимо изрично пълномощно, но явяването на страните с адвоката, чието име е вписано в пълномощното им, подписано от тях и непротивопоставянето на извършените (от него) от тяхно име действия означава, че са го оправомощили за извършването на действията или най-малко, че са ги одобрили.
Противоречивото разрешение на обуславящия изхода от спора въпрос осъществява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбоподателят дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната и жалба в размер на 2 % от данъчната оценка на имота на основание чл.69,ал.1,т.4 ГПК и чл.18,ал.2,т.2 вр. чл.1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, каквато не е събирана до момента, но не по-малко от 25 лева. Данъчна оценка не е представяна и при поискване и след заплащане на държавна такса следва да се издаде съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 30.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 662 /2010 г. на С. градски съд, г.о., ІV а възз. с-в..
Указва и дава възможност на Н. В. А. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото удостоверение за данъчна оценка на имота и доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 2 на сто от нея, но не по-малко от 25 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.