Р Е Ш Е Н И Е
№ 517
гр. София, 02.06.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2340/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм).
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. от гр. Д.срещу въззивното решение №558 от 11.02.2008г по гр. д. № 1086/2007 г. на Софийки окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. 365/2006г на Сливнишки районен съд по допусната делба между бивши съпрузи ,като искът на касаторката е отхвърлен по същество .
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради незаконосъобразност и необоснованост. Окръжният съд неправилно е приел, че построената жилищна сграда не се включва в обхвата на семейната имуществена общност ,тъй като е изградена на груб строеж преди сключването на брака. Доказателствата са сочили на друг извод. Съдът не е зачел споразумението,постигнато при развода относно заявеното от страните ,че жилището е построено по време на брака. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и да бъде допусната делба на постройката в собствения на бившия й съпруг имот, ,дворното място ,съставляващо УПИ ХІ-218 кв.18 по плана на с. Б. не е предмет на делбата Съображения са изложени от пълномощниците адв. Б.
Становище за неоснователност на касационната жалба поддържа ответника Ж. Л. Г. по съображения , изложени във възражение на пълномощника адв. Г
Касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
По предявен иск за делба между бивши съпрузи на жилищна сграда, построена в придобито преди брака и съсобствено между ответника и неговата майка дворно място в с . Божурище, която сграда е изградена без да било учредено право на строеж ,при спор относно момента на завършване на строежа, въззивният съд е изключил действието на чл. 19 ал.1 от СК и режима на СИО по отношение на постройката ,доколкото същата е изградена в съсобствено между единия съпруг и трето лице дворно място, без да е учредено ограничено вещно право или да е реализиран друг придобивен способ .
Освен по съображението , че установеният в чл. 19 ал.1 от СК принцип за придобиване на вещни права общо от двамата съпрузи в резултат на съвместен принос,не е противопоставим на трети лица и не може да дерогира принципа на приращението , въззивният съд е приел ,че постройката е била изградена в груб строеж преди сключването на брака и придобиването на права върху нея следва да бъде отнесено към този момент .
Решението е правилно и законосъобразно по отношение на своя решаващ мотив ,а обстоятелството кога е завършена сградата в случая е без значение . Придобитото от единия съпруг преди брака право на собственост върху идеална част от дворното място , както и прехвърлената му от неговата майка в последствие ,след реализиране на строежа , 1 / 2 ид . част от сградата съгласно договор за дарение , представлява лична собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК и не е имущество, което принадлежи общо на двамата съпрузи като съпружеска имуществена общност. Качеството на съсобственик в построеното притежава в тази хипотеза само съпругът, съсобственик на съответната идеална част от недвижимия имот. Ако в дворното място , съсобствено между единия съпруг и трето лице, по време на брака бъде построена самостоятелна сграда, правото на собственост върху нея ще принадлежи общо на двамата съпрузи само при условие ,че строежът е осъществен въз основа на надлежно учредено право на строеж , тъй като в този случай установената в чл. 92 ЗС презумпция би била оборена. Ако обаче такова ограничено вещно право не е надлежно учредено, правото на собственост върху сградата по общото правило на чл. 92 ЗС ще принадлежи само на собствениците на дворното място, включително и на съпруга- съсобственик , но не и на другия съпруг, тъй като установеният в чл. 19, ал. 1 СК принцип за придобиване на право е противопоставим само между съпрузи , но не и на трети лица. Без придобивно основание не може да се дерогира принципа на приращението, независимо от обстоятелството с чии средства е извършено строителството. Приращението е легитимирало прехвърлителката З. М. , майка на ответника , като собственик на половината от построеното , легитимирало е и другия участник в съсобствеността, ответника Ж при тази легитимация е сключена сделката между тях с предмет дарение на 1 /2 ид. част от процесната сграда, оформена с нот. акт №152 т.І от 1994г. Въззивният съд правилно е отхвърлил възраженията за нищожност и липса на прехвърлителен ефект по отношение на дарението . Построената по време на брака сграда би представлявала имущество в съпружеска имуществена общност , само ако цялото дворно място е собственост на единия съпруг,както изрично прие ППВС №5/1972г , респективно, ако по време на брака се е осъществил фактическият състав на друг , различен от предвидения в разпоредбата на чл. 92 ЗС придобивен способ.
Не е било спорено от фактическа страна ,че право на строеж не е учредено , по делото са изяснени етапите в осъществяването на строежа , при спор относно участието на ищцата със средства в довършването на сградата и привеждане във вид , годен за обитаване, с оглед нуждите на младото семейство тогава. Бракът е бил сключен през м. декември на 1992г , когато сградата вече е съществувала . По релевантните факти изводите на въззивния съд са обосновани и законът е приложен правилно , доколкото придобивен способ , изключващ този по чл. 92 от ЗС , не е заявен като основание за съсобствеността по иска за делба, не е бил манифестиран по време на брака и по делото не е доказан. Тезата на настоящата касаторка, че споразумението по чл. 99 ал.3 от СК съдържа относими към насотящия спор уговорки или изявления, е неоснователна. Представеното по делото бракоразводно споразумение от 11.05.2001г няма за предмет съсобствеността на страните след прекратяването на брака и не съдържа уговорки относно правата в нея , поради което определянето на семейното жилище като „построено по време на брака” няма отношение към предпоставките за уважаване на иска за делба , като основан на презумпцията на чл. 19 ал.1 от СК и прекратена СИО.
Софийски окръжен съд е обсъдил относимите по делото доказателства, доводи и възражения на страните, изложил е обосновани мотиви в подкрепа на изводите си след обсъждане на писмените и гласни доказателства и законът е приложен правилно . При постановяване на решението не е даден касационен повод неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №558 от 11.02.2008г по гр. д. № 1086/2007 г. на Софийки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1. 2.