Р Е Ш Е Н И Е
N 517
София ,05. 08. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на седми юни , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1795 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290, ал.2 ГПК.
О. “Р”, представлявана от кмета К. П. П. е подала касационна жалба срещу решение № 1* от 18.12.2008 г. на В. окръжен съд по гр.д. № 783 от 2004 г. , с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 512 от 8.12.2004 г. постановено по същото гражданско дело. В жалбата се твърди, че решението е неправилно тъй като с него е подменено предходното съдебно решение и е разширен предмета на спора , извън заявения с исковата молба и разрешен с влязлото в сила решение, чиято поправка се иска.
Ответникът “М“ А. , гр. Р. в представеният отговор подържа ,че касационната жалба не следва да се разглежда от ВКС,че не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК и че решението е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение за поправка на ОФГ , което е неблагоприятно за нея , в едномесечния законен срок.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно.
С решение № 647/06 от 27.06.2007 г. по гр.д. № 313 от 2005 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е оставено в сила решение № 512 от 8.12.2004 г. на Окръжен съд, гр. В. с което е признато за установено по отношение на община “. че “М”А. , гр. Р. е собственик на две едноетажни монолитни сгради със застроена площ от 119 кв.м. и 130 кв.м. с обособена покрита тераса , находящи се в кв.69, парцел **** по плана на гр. “., представляващи част от обект “П” и общината е осъдена да предаде владението на тези постройки. С тези решения е разрешен спора между страните, който е започнал с искова молба, депозирана от “М“А. срещу община “Р. на 29.01.2004 г. в Районен съд, гр. М. за собственост на двете сгради, изградени в терена отреден за “П”, а не за индустриален терен на Завод за стоманени телове и въжета, праводател на ищеца. Към исковата молба ищеца е представил извлечение от баланса си , сметка 202 “сгради и съоръжения” в които посочва спорните две сгради.
Атакуваното решение е постановено в хипотезата на чл.247, ал.1 ГПК и с него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка като в диспозитива са включени “ П. за отдих и туризъм- Стадион”, ведно с едноетажните сгради – обект на иска, ведно с всички останали подобрения в имота, футболно игрище, тенискорт, външна тоалетна склад, алеи, писти и сектори за зрители” . В мотивите към решението са наведени аргументи относно обема на претендираните имоти като е разсъждавано извършено ли е оттегляне на иска и какво включва исковата претенция, т.е. по съществото на приключилият с влязло в сила решение спор. Изрично е подчертано, че производството е за поправка на очевидна фактическа грешка, следователно по допуснато противоречие между диспозитив и мотиви, което не е обвързано със срок , а не допълване на решението и то извън предмета на исковата молба.
Решението е неправилно защото с него е разширен неоснователно от съда спорния предмет. В случая не е поискана и допусната поправка на грешка в решението , а извършено в противоречие с процесуалните правила допълване на същото .
Наведените доводи от ответника, че следва да се приложат правилата на чл.280 , ал.1 ГПК са неоснователни защото по спора има влязло в сила решение на касационната инстанция и решението с което е поискана поправка е инкорпорирано в него. “Решението за поправка на явна фактическа грешка, важи с обратна сила и представлява едно цяло с поправеното решение”/ Решение № 141 от 4.04.2001 г. на ВКС по гр. д. № 415/2000 г., 5-членен с-в/.
Решението е неправилно и следва да се отмени като ВКС при условията на чл.293 , ал.2 ГПК следва да се произнесе по съществото на спора.
Молбата на “М“А. за поправка на очевидна фактическа грешка следва да се отхвърли тъй като такава не е допусната.
Ответника следва да заплати направените по делото разноски т тази инстанция в размер на 1000 лв.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1* от 18.12.2008 г. на В. окръжен съд по гр.д. № 783 от 2004 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ подадената от “М“А. , община Р. молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 512 от 8.12.2004 г. на В. окръжен съд по гр.д. № 783 от 2004 г. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА “М“А. , община Р. да заплати на община “. направените разноски в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: