Решение №519 от 39983 по гр. дело №1656/1656 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

           Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е
 
                               № 519
 
                  София, 19.06.2009 година
 
                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                    
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 2 юни две хиляди и девета година в състав:
 
                                      Председател:  Ценка Георгиева
                                             Членове:  Мария Иванова
                                                              Илияна Папазова
 
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1656/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по § 2, ал. 3 ГПК във вр. чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Б. от с. Д., Велинградска община, срещу въззивно решение № 46 от 21.01.2008г., постановено по в.гр.д. № 1152/2007г. на Пазарджишкия окръжен съд, с която е отменено решение № 402 от 13.11.2007г. по гр.д. № 338/2007г. на Велинградския районен съд, в частта относно упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца М. и Г. и с въззивното решение упражняването им е предоставено на майката Ф. Д.
Ответницата по касация Ф. Д. Б. от с. С. не е изразила становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да предостави упражняването на родителските права върху двете малолетни деца на Ф. Д. съдът е приел, че с оглед ниската им възраст децата се нуждаят от непосредствените грижи на своята майка. Приел е, че условията за живот са съществени, но не са основното, което съдът следва да съобрази при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права. Драстична разлика във възможностите за живот, който двамата родители могат да предоставят на децата си, няма. И двете жилища се намират в малки населени места, състоят се от по няколко стаи, и в двете домакинства живеят и други близки. Що се отнася до конкретните хигиенни и битови условия, то те подлежат на промяна. Децата са съответно на пет и три години – достатъчно ниска възраст, за да се нуждаят от непосредствените грижи на своята майка.становено е, че тя се е грижела за тях както докато съпрузите са живеели заедно, така и през целия период на фактическата раздяла от около година и половина. Подпомагана от родителите си майката се грижи за децата съобразно условията и средата, същите посещават детска градина. От друга страна, макар и провокирано от семейните неприятности, не може да бъде пренебрегнато здравословното състояние на бащата, което в известна степен би могло да се окаже пречка за пълноценното упражняване на родителските права.
Срещу така постановеното решение касаторът М. М. прави оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./. Излага съображения, че депресивното му състояние, провокирано от раздялата с децата, не е пречка да упражнява родителските права; че майката не се грижи добре за децата; хигиенните и битови условия при нея са лоши, а при него много по-добри.
Жалбата е неоснователна.
Действително депресивното състояние на жалбоподателя, настъпило във връзка с фактическата раздяла, е преодоляно и не би било пречка за пълноценното упражняване на родителските права. Правилно обаче съдът е приел, че вредно и стресиращо за децата би било откъсването им от майката с която те живеят, без своя баща, около година и половина. Макар в известна степен битовите условия при бащата да са по-добри, това обстоятелство не е решаващо при преценката кой от родителите да упражнява родителските права. Не е установено поведението на майката да е вредно за психическото или нравственото им развитие. Напротив, установено е, че от раждането и до настоящия момент тя се грижи да децата и има желание да го прави и в бъдеще. В интерес на децата, с оглед на ниската им възраст, е майката да продължи да се грижи за тях, а връзката с бащата да се осъществява чрез определения режим за лични контакти.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 46 от 21.01.2008г., постановено по в.гр.д. № 1152/2007г. на Пазарджишкия окръжен съд.
 
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top