2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
С.,04.05.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 694/2011 г.
Производството е по чл. 47 ЗМТА.
Предявени са искове от [фирма], [населено място] дол срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 3 и т. 6 ЗМТА за отмяна на решение на Арбитражен съд при БТПП от 02.03.2011 г. по в. а. д. № 147/2010 г.
Ищецът поддържа, че образуването на арбитражния състав, постановил атакуваното арбитражно решение, е в пряко противоречие с императивните разпоредби на ЗМТА, последица от което е и противоречието на арбитражния акт с обществения ред на Република България. Като нарушение е релевирано посочването на арбитър В. З. за член на арбитражния съд, извършено с писмо от името на [фирма] от 13.04.2010 г., за което дружеството-ищец твърди, че не е подписано от негов представител. Недопустимостта посоченият арбитър да участва в разглеждането на арбитражния спор е обоснована с наличието на обстоятелство, сочещо на конфликт на интереси и по-конкретно, с твърдението, че пълномощникът на другата страна – адвокат Р. работи в съдружие с адвокат С. Г., който е бил младши адвокат и адвокат в кантората на съпруга на арбитър З..
Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва исковете, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки, както и в съдебно заседание на 28.03.2012 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираните в исковата молба основания и заявените от страните становища, приема следното:
Исковете са допустими, доколкото са предявени в рамките на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок. Същите обаче са неоснователни, тъй като не е налице нито едно от двете поддържани основания по чл. 47, т. 3 и т. 6 ЗМТА за отмяна на атакуваното арбитражно решение.
От приложеното арбитражно дело и събраните в настоящото производство доказателства се установят следните релевантни за спора факти:
Исковата молба, въз основа на която е образувано в. а. д. № 147/2010 г. на АС при БТПП, е подадена на 08.03.2010 г. Препис от същата заедно с приложените към нея доказателства е изпратен на ответника по исковете [фирма] на адрес: [населено място], [улица] е получен на 11.03.2010 г. от лицето Р. Р.. С оглед дадената му възможност, на 31.03.2010 г. дружеството-ответник е депозирало отговор на исковата молба и е посочило арбитър и заместник арбитър, съответно – В. Б. П. и Я. Б. Н..
С писмо изх. № 626 от 06.04.2010 г. АС при БТПП е уведомил ответника по исковете, че следва да посочи друг арбитър и заместник арбитър, тъй като посочените от него лица са от списъка на Българската стопанска камара. Същото писмо е получено на 08.04.2010 г. от лицето Р. Р., видно от приложената обратна разписка /лист 61 от арб. дело/.
С писмо от 13.04.2010 г., подадено от името на [фирма], но без да са посочени имената на подписалото го лице, ответникът по исковете е уведомил АС при БТПП, че адресът му на управление е: [населено място] дол, [улица], който следва да се счита и адрес за кореспонденция, като е посочил нови лица за арбитър и заместник арбитър, съответно – В. Й. З. и А. Н. К.. От заключението на допуснатата по настоящото дело съдебно-почеркова експертиза, приета без да е оспорена от страните, се установява, че това писмо не е подписано от управителя на дружеството към този момент К. А. С..
С писма изх. № 626 от 23.04.2010 г. и от 03.05.2010 г., изпратени на първоначалния адрес на ответника в [населено място] и на съобщения от него впоследствие нов адрес в [населено място] дол, АС при БТПП е известил същия за датата, часа и мястото на насроченото арбитражно заседание по делото, както и за състава, който ще го разглежда: М. Л. М., А. Г. М. и В. Й. З.. Видно от приложените обратни разписки /лист 73 и лист 75 от арб. дело/, първото писмо е получено от лицето Р. Р., а второто писмо – от лицето Цв. П., служител на дружеството.
По делото е безспорно, че лицето Р. Р. не е служител на [фирма], а е служител на [фирма], [населено място]. Разпитана като свидетел по настоящото дело, същата установява, че за периода до 2009 г., без да има изрично пълномощно, а само по устно нареждане, е получавала кореспонденцията и за [фирма], пристигаща на адреса в [населено място], като не е отваряла пратките, а ги е препращала с кола на адреса в [населено място] дол. Свидетелката посочва, че няколко месеца след промяната в адреса на [фирма], по-конкретно – през м. март 2010 г., отново пристигнало писмо за същото дружество, запомнено от нея като писмо от Арбитражен съд поради поставения „син печат”, което тя, без да прочете, препратила на адресата, откъдето й благодарили и я уведомили, че не трябва да им изпращат такива писма, тъй като „те ще си следят делото”, което е и причината получените впоследствие на адреса в [населено място] две или три писма да не бъдат препратени на [фирма] на адреса му в [населено място] дол.
Във връзка с упълномощаването на лицето Р. Р. да получава кореспонденцията на [фирма], ответникът по настоящото дело [фирма], [населено място] е представил писмо изх. № 671 от 18.03.2012 г., издадено от Български пощи – О., [населено място], в което е удостоверено, че за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. лицето Р. В. Р. е упълномощено с пълномощно № 0103/0002 от 14.12.2009 г. да получава кореспонденцията на [фирма]. Съдържанието на посоченото писмо е в противоречие с показанията на самото упълномощено лице Р., че същата е имала изрично пълномощно за получаване кореспонденцията само на дружеството, чийто служител е – [фирма], [населено място], а получаването на кореспонденцията на [фирма] е извършвано от нея „по устно нареждане”. Макар писмото да не е оспорено от заинтересованата страна по реда на чл. 193 ГПК, доколкото по делото не е представен самият цитиран документ /въпреки издаденото с тази цел удостоверение на ответника [фирма]/ и предвид липсата на компетентност на подписалия писмото да удостоверява съществуването и съдържанието на описания в него документ, съдът приема за вярно твърдението на свидетелката, че упълномощаването й от [фирма] е било устно, а не с нарочен документ.
От данните по арбитражното дело е видно, че процесуалното представителство на ответника [фирма] по това дело е осъществявано от адвокат С. Ц. въз основа на сключен договор № 49 от 28.05.2010 г. От показанията на същата в качеството й на свидетел по настоящото дело /след оттегляне на пълномощното й с молба вх. № 11 521 от 21.12.2011 г./, се установява, че адвокат Ц. е получила документите от клиента си през м. май 2010 г. /без да посочва конкретна дата/; че е участвала в процеса при вече конституиран арбитражен състав и че през нея е минавала цялата кореспонденция по делото.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че при образуването на арбитражния съд не е допуснато нарушение на установените в ЗМТА правила, поради което не е налице релевираното в исковата молба основание по чл. 47, т. 6 от същия закон за отмяна на постановеното по спора между страните арбитражно решение.
Съгласно цитираната разпоредба, образуването на арбитражния съд или арбитражната процедура следва да бъде съобразено със споразумението на страните, а при липсата на такова – с разпоредбите на ЗМТА. В случая, в чл. 6.07. от сключения консултантски договор от 14.03.2008 г., страните са уговорили, че всички спорове между тях във връзка с този договор ще бъдат решавани от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата „съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения”. С оглед на тази изрична уговорка, следва да се счете, че между страните е налице „споразумение” за образуването на арбитражния съд и на арбитражната процедура по смисъла на чл. 47, т. 6 ЗМТА и че приложими към начина на конституиране на арбитражния състав и на разглеждане на арбитражното дело са нормите от правилника на избрания арбитражен съд. Относими към конституирането на решаващия орган са разпоредбите на Част ІV, чл. 13 – чл. 18 от Правилника на АС при БТПП, които по същество възпроизвеждат разпоредбите и на самия Закон за международния търговски арбитраж (чл. 11 – чл. 18). В случая тези разпоредби са спазени. В съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 от Правилника, на ответника по исковете [фирма] е предоставена възможност да посочи арбитър и заместник арбитър; посоченият от него арбитър от списъка на АС при БТПП е включен в състава на решаващия орган; ответникът е уведомен за конституирания арбитражен състав както с призовката за първото арбитражно заседание, изпратена и на адреса по отговора на исковата молба и на допълнително посочения от дружеството адрес в [населено място] дол, така и с призовките за следващите заседания; нито ответникът, нито упълномощеният от него процесуален пълномощник адвокат С. Ц., която е участвала във всички арбитражни заседания, са направили възражения срещу включването на арбитър З. в състава на решаващия орган.
Като неоснователно следва да бъде преценено твърдението на ищеца по настоящия иск, че не е участвал във формирането на арбитражния състав по установения в закона ред, тъй като писмото от 13.04.2010 г., с което за негов арбитър е посочена В. З., не е подписано от управителя и представляващ дружеството към онзи момент К. А. С.. Съществено в случая е обстоятелството, че писмото от 06.04.2010 г., с което ответникът по исковете е уведомен за необходимостта да избере други арбитри, е изпратено на посочения от него в отговора на исковата молба адрес и е получено от негово име от лице, овластено да получава кореспонденцията му, макар и без изрично писмено пълномощно, а само по „устно нареждане”. Без значение в тази връзка е фактът, че писмото не е било предадено на дружеството. С връчването на същото на адресата по начина, указан в чл. 11 от Правилника на АС, следва да се счита изпълнено задължението на АС за уведомяване на страната относно съответното процесуално действие. Същото се отнася и за получаването на изпратената до [фирма] и получена от лицето Р. Р. призовка от 23.04.2010 г., съдържаща изрично посочване на арбитражния състав.
Надлежното уведомяване на [фирма] за конституирания арбитражен състав с участието на арбитър З. се доказва категорично и от изпратената до него на адреса му на управление в [населено място] дол призовка за първото съдебно заседание, получена на 05.05.2010 г. от служител на дружеството – свидетелката Ц. П., която потвърждава получаването й. Недоказано в тази връзка е твърдението на дружеството, че негов служител не е узнавал съдържанието на посоченото писмо /и изобщо на изпращаните от арбитражния съд документи/, тъй като същото е било предадено директно на пълномощника му по арбитражното дело адвокат Ц.. В тази им част показанията на свидетелката П. не следва да бъдат кредитирани, доколкото са в противоречие с безспорния по делото факт, че адвокат Ц. е ангажирана като процесуален представител на [фирма] едва на 28.05.2010 г., поради което писмото не би могло да бъде предадено „директно” на нея. От друга страна, обстоятелството, дали дружеството се е запознало със съдържанието на получения документ или не, е ирелевантно за спора – достатъчно е, че то го е получило и е имало възможността да узнае съдържанието му. Липсата на изрично направено от него възражение срещу посочения в призовката състав на решаващия орган, в който не се включва първоначално посочения арбитър В. П., налагат извода за съгласие с така формирания състав и има за последица недопустимост за последващо позоваване на евентуално допуснато нарушение съобразно чл. 3, ал. 5 от Правилника на АС.
Поради всички изложени съображения, не може да се счете, че образуването на арбитражния състав, разгледал делото, по което е постановено атакуваното арбитражно решение, е в нарушение на установените в Правилника на АС при БТПП правила, изрично приети от страните като приложими за спора, което обосновава и отсъствие на релевираното от ищеца основание по чл. 47, т. 6 ЗМТА.
Настоящият състав преценява като неоснователно и твърдението в исковата молба за противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Република България /чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА/. Наличието на това основание се свързва с допуснати при разглеждането на арбитражното дело нарушения на онези императивни и свръхповелителни правни норми, в които са закрепени основните принципи на българското правораздаване, какъвто характер нормите, регламентиращи образуването на арбитражния състав, нямат, тъй като същите са от категорията на диспозитивните.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Поради липса на направено от страните искане съдът не се произнася относно дължимостта на разноските по делото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], [населено място] дол срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 47, т. 3 и т. 6 ЗМТА за отмяна на решение от 02.03.2011 г. по в. а. д. № 147/2010 г. на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: