Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
Гр.София, 28.01.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари, 2014 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ЦЕКОВА
В присъствието на прокурора МАРИНОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2108/13 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.3 НПК.
Постъпило е искане от административния ръководител на окръжната прокуратура в Бургас за възобновяване на Н.О.Х.Д.680/12 г.по описа на ОС-Бургас и връщане на делото за ново разглеждане в стадия на съдебното производство пред първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането.
Осъденият И. К. Ц., редовно призован, не се явява, не заявява становище по процедурата и не изпраща представител.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в тази процедура, намира за установено следното:
С присъда, постановена по Н.О.Х.Д.109/03 г. от ОС-Бургас /БОС/, И. Ц. е признат за виновен и осъден за извършено от него на 30.01.03 г. деяние, прието за престъпление по чл.354 А, ал.1, пр.3 НК. Присъдата е изменена с решение № 70, постановено по В.Н.О.Х.Д.29/04 год. по описа на Апелативен съд – Бургас /БАС/. С решение № 104/ 05 г., постановено по К.Н.Д.605/04 г., ВКС е оставил в сила решението на въззивната инстанция. То е влязло в сила на 10.03.2005 г. и финалното наказание за Ц. е три години и шест месеца лишаване от свобода, с начало на изпълнение на 31.01.03 г. С определение по Н.Ч.Д. 47/06 год. по описа на БОС, влязло в законна сила на 28.02.06 г., по отношение на Ц. е постановено условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
С определение N2 87/28.03.12 г., постановено по Н.Ч.Д.187/12 г. по описа на БОС, е допусната съдебна реабилитация по цитираното осъждане. В заседание, проведено на 28.03.12 г. по това дело, е даден ход на същото по молба за реабилитация от осъдения с дата 15.02.12 г., в отсъствие на Ц., макар и той да е бил редовно призован. Причината за неявяването му било негово задържане под стража по започнало производство №02-436/12 г. по описа на Второ РУ „Полиция“ при ОД на МВР- Бургас, ДП №168/12 г.по описа на ОП-Бургас, обстоятелство, неизвестно на решаващия състав.
Споменатото досъдебно производство е започнало по реда на чл.212, ал.2 НПК срещу И. Ц. за това, че на 26.03.12 г. в гр.Б., без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества-марихуана и хероин, с цел разпространение- престъпление по чл.354 А, ал.1, пр.4 НК. С постановление на прокурор от ОП-Бургас за предварително задържане до 72 часа от 27.03.12 г., осъденият бил задържан за довеждането му пред съд, считано от 26.03.12 г., след привличането му в качество на обвиняем по образуваното ДП за престъпление по чл.354 А НК. С определение № 44/28.03.12 г., постановено по Н.Ч.Д. 434/12 г., БОС взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ на Ц.. Протоколното определение било потвърдено с определение № 73/ 04.04.12 г., постановено по В.Н.Ч.Д. 92/2012 г. по описа на БАС. С постановление от 15.05.12 г. на наблюдаващия досъдебното производство прокурор така определената на осъдения мярка за неотклонение била изменена в „домашен арест“. Общият период на задържане бил от 26.03.12 г.до 15.05.12 г.
След приключване на разследването, на 28.05.12 г. в БОС било внесено споразумение за прекратяване на наказателното производство по обсъжданото досъдебно производство, като обвиняемият Ц. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.354 А, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Образувано било Н.О.Х.Д. 680/12 г. по описа на съответния окръжен съд, като било одобрено и съгласието на обвиняемото лице да бъде наложено наказание при условията на чл.54 НК- лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000 лв. Лишаването от свобода било отложено на основание чл.66 НК за изпитателен срок от четири години. Определението,с което било одобрено споразумението, влязло в законна сила на 06.06.12 г.
С решение №546/09.01.13 г.,постановено по К.Н.Д.1833/12 г., ВКС отменил по реда на възобновяването съдебния акт по Н.Ч.Д. 187/12 г. по описа на БОС, с което е допусната съдебна реабилитация на И. Ц.. Делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Затова пред БОС било образувано Н.Ч.Д.46/13 г., с определение № 39/15.02.13 г. по което е оставена без уважение молбата на Ц. за съдебна реабилитация. С определение №60/19.04.13 г., постановено по В.Н.Ч.Д.53/13 г., БАС потвърдил атакувания пред него съдебен акт на първата инстанция.
В тази връзка, в предвидения в чл.421,ал.1 НПК шестмесечен срок от разкриване на нови обстоятелства /19.04.13 г./, с депозираното на 07.10.13 г.свое искане, представител на ОП- Бургас е намерил за налични предпоставките на чл.422, ал.1, т.3 НПК за възобновяване на производството по Н.О.Х.Д. 680/12 г. по описа на ОС-Бургас, когато чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото. Искането следователно е допустимо.
Погледнато по същество, то е и основателно.
При определяне на наказанието по Н.О.Х.Д. 680/12 г. по описа на БОС е била приложена разпоредбата на чл.66 НК, без да са налице изискуемите условия за това. Казаното е така, тъй като финално според цитираните съдебни актове за реабилитация на Ц., при извършване на деянието по процесното дело той не се явява реабилитиран, което пък от своя страна изключва определяне на условно наказание. Липсата на реабилитация към онзи момент не е била налице, за да се запознае решаващият съд с нея, поради което е приел сключеното между прокуратурата и обвиняемия споразумение и в частта за отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода. Обстоятелството, че Ц. се явява осъждан, без съмнение не е било известно на БОС /няма как да е така, предвид по-нататъшното развитие на отмяна на съответните актове за реабилитация/ при постановяване на съответното негово определение.
Следователно иде реч за решаващо обстоятелство със съществено значение за делото, разкрито чрез разследване и обективирано в определение № 39/15.02.13 г., постановено по Н.Ч.Д.46/13 г.по описа на БОС и определение №60/19.04.13 г., постановено по В.Н.Ч.Д.53/13 г. по описа на БАС, влязло в сила на 19.04.2013 г. То предпоставя възобновяване на наказателното производство по Н.О.Х.Д.680/12 г., отмяна на акта на ОС-Бургас и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. чл.422, ал.1,т.3 вр.чл.420,ал.1 вр.чл.419,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА Н.О.Х.Д.680/12г.по описа на ОС- Бургас.
ОТМЕНЯВА протоколно определение № 158/06.06.12 г.,постановено от ОС-Бургас по Н.О.Х.Д. 680/12 г.
ВРЪЩА делото на ОС-Бургас за ново произнасяне от друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/