ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
София, 14.01. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр. д. № 1* по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А като процесуален представител на „Ч” А. А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 22.VІ.2009г. по в.гр.д. № 525/2009г.
Ответникът по касационната жалба Д. В. А. от гр. П. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Асеновградския районен съд от 19.І.2009г. по гр.д. № 855/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от „Ч” А. срещу Д. В. А. иск за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на направения от А. отказ от наследството, останало от баща му В. Д. А. , починал на 01.V.2003г., вписан в специалния регистър на Ас. РС под № 13/30. Х.2006г., до размера на задълженията му към кредитора.
Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като е предявен след едногодишния срок по чл.56 ал.2 от ЗН – на 24.VІІ.2008г. Отказът на ответника от наследството на баща му е извършен на 30. Х.2006г. На 19.VІІ.2007г. по образуваното срещу него в полза на ищеца изп.д. № 232/2006г., по което изпълнение е било насочено относно 1/6 ид.част от магазин, собственост по наследство от бащата на последния, е постъпила молба от майка му В. А. , с която е представено доказателство за отказа – копие от удостоверение № 13/30. Х.2006г. Следва да се приеме, че ищецът е узнал в този момент за това обстоятелство. Като неоснователно е оценено възражението на дружеството, че след като частният съдебен изпълнител не го е уведомил за постъпилото удостоверение, не е налице узнаване. ЧСИ не е длъжен да му съобщава за това, а взискателят следва да проявява активност във връзка със събиране на вземането си, в т.ч. да се информира за всички постъпили книжа по изпълнителното дело. Да се приеме обратното, би се дала възможност на взискателя да злоупотребява с правата си, като умишлено не се интересува от неизгодни нему обстоятелства. Дори да се приеме, че той се е запознал по-ксъсно с представеното на 19.VІІ.2007г. удостоверение, бездействието му като кредитор не може да се тълкува в негова полза.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществения въпрос кога настъпва моментът на узнаването от кредитора за извършен от длъжника отказ от наследство, налице ли е узнаване в момента на постъпване по изпълнителното дело на представено от трето лице доказателство за това обстоятелство, без за него да му е съобщено от съдебния изпълнител, или то настъпва с довеждане лично до знанието на кредитора за отказа. По този въпрос няма практика на съдилищата, а и чрез тълкуване ще се отстрани непълнотата и неяснотата на правната норма относно критериите при определяне на началния момент на узнаване, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Вторият релевиран въпрос – фотокопието на удостоверението за отказ не е писмено доказателство, след като няма оригинална заверка или не е заверен от страната препис, поради което то не следва да се взема предвид от съдебния изпълнител и той не дължи произнасяне по него – е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в подкрепа на което се представят две решения на състав на ВС и на петчленен състав. Твърди се, че взискателя не е задължен ежедневно да следи какви документи постъпват по изпълнителното дело, още по-малко да се интересува дали са постъпили от трети лица незаверени копия на документи, тъй като те не водят до настъпване на правни последици.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по първия от релевираните от касатора въпроси относно моментът на узнаването от кредитора за извършения от длъжника отказ от наследство. По този въпрос, който е решаващ за спора по делото, на настоящия състав не е известна практика, поради което произнасянето по него от касационния съд ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По втория въпрос въззивният съд не се е произнесъл, а това е така, тъй като нито в исковата молба, нито в течение на производството по делото, касаторът-ищец не го е поставял за разрешаване, което е сторил едва с касационната си жалба. При това положение по този въпрос не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, ХІV-ти състав, от 22.VІ.2009г. по гр.д. № 525/2009г.
УКАЗВА на касатора „Ч” А. А. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС на РБ 40лв. държавна такса, като в същия срок представи копие от вносния документ, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: