О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр.София, 12.05.2015година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 6557/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение №148 на Окръжен съд [населено място] /ВТОС/, постановено на 12.05.2014год. по в.гр.дело № 355 /2014год., с което след отмяна на решение от 04.03.2014г. по гр.д.№ 3576/13г. по описа на Великотърновски районен съд /ВТРС/ са уважени предявените от Г. И. И. против [фирма] [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ като е признато уволнението му, извършено на основание съкращаване на щата, за незаконно и е отменена като незаконосъобразна Заповед №32/12.08.2013г. на прокуриста на ответното дружество, възстановен е същият на заеманата преди уволнението длъжност „ експерт търговия, регионален мениджър” и [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното му уволнение за периода /13.08.2013г. до 13.02.2014г./ в общ размер 4 500лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска – 14.10.2013г., до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение е допълнено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските като [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Л.В. на основание чл.38 ал.2 ЗА сумата 1710лв. адвокатско възнаграждение за две инстанции.
Касационната жалба е подадена от [фирма] [населено място] чрез адв.Т.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, уточнен от съда, “за времето на подбора и правното значение на момента на издаване на заповедта и момента на връчването й на адресата при преценка законосъобразността на извършения подбор по чл.329 КТ” . Според касатора даденият с въззивното решение отговор на този въпрос противоречи на разрешението, дадено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №140 от 31.05.2011г. по гр.д.№1464/2009г. на ВКС, ІV ГО, в което по същия въпрос е прието, че моментът на издаване на заповедта за уволнение е без правно значение, правно значение има достигането на заповедта до адресата, т.е. връчването й на работника, поради което и подборът следва да е извършен преди този момент. Касаторът се позовава също на Решение №219 от 07.06.2013г. по гр.д.№1378/2012г. на ВКС, ІV ГО, Решение 63 от 21.02.2012 г. по гр.д. 1298/2011, IV г.о., Решение №340 от 22.10.2013 г. по гр.д. 3147/2013, IV г.о., Определение 47/18.1.2013 г. на ВКС по гр.д. 1007/2012 г., III г.о., Решение 145/18.02.2010 г. на ВКС по гр.д. 565/2009 г. III г.о., Решение 525/15.1.2013 г. на ВКС по гр.д. 1354/2011 г. IV г.о., Решение 434/23.10.2012 г. на ВКС по гр.д. 1619/2011 г. IV г.о., Решение № 361 от 25.09.2012 г. по гр. д. № 1626/2011 г. IV г. о. , и Решение 116/5.4.2012г. на ВКС по гр.д. 605/2011 г. ІVг.о. , според които, за да бъде законосъобразно упражнено правото на подбор от страна на работодателя моментът на неговото упражняване следва да е или определен „разумен срок” преди прекратяването на трудовото правоотношение на служителя/работника или „непосредствено и едновременно” с извършваното прекратяване, за да няма настъпили промени в правно значимите факти, касаещи законността на извършеното уволнение.
Във връзка със същия въпрос касаторът сочи и това, че констатациите на въззивния съд по отношение на релевантните действия, които следва да се квалифицират и да се приемат за извършен подбор и време на извършването му са неправилни. Счита, че при тази преценка са кредитирани само фактите от показанията на свидетелите кога е съставен и приключен протоколът за извършения подбор и кога точно е приключила работата на комисията, а е игнорирана преценката на работодателя в лицето на изпълнителния директор на дружеството. Така извършената преценка на въззивния съд счита, че е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение 616/15.10.2009 г. на ВКС по гр.д. 1327/2009г. ІІІ г.о., Решение 465/29.07.2010 г. на ВКС по гр.д.1187/2009 г. III г.о., Решение 107/18.2.2010 г. на ВКС по гр.д. 3293/2008 г., Решение 536/03.08.2010 г. на ВКС по гр.д. 336/2009 г., Решение 525/21.06.2010 г. на ВКС по гр.д. 1446/2009 г.
В изложението си касаторът посочва като основание за допускане на касационно обжалване и обстоятелството, че в решението си въззивният съд не е обсъдил всички релевантни по делото факти, относно времето на извършване на подбора на служителите, като включително не е обсъдил въпроса за момента на проведеното съкращаване на щата и на издаването на документите, които го удостоверяват. Поради изложеното счита, че решението противоречи на практиката на ВКС по отношение на правилната последователност на действията на работодателя, когато се извършва съкращаване на щата и подбор. В тази връзка се позовава на Решение 163/04.07.2012г. на ВКС по гр.д. 1062/2011 г. III г.о., ГК, Решение 413/17.8.2010 г. на ВКС по гр.д. 1804/2009 г. IV г.о., и решение 340/22.10.2013 г. на ВКС по гр.д. 3147/2013 г. IV г.о.
В изложението си касаторът поддържа и това, че „решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС поради това, че е постановено само и единствено на основание и твърдение, непосочено в исковата молба на ищеца и изобщо в първоинстанционното производство”. Твърди, че ищецът е посочил за първи път като основание за незаконосъбразност на уволнението факта, че подборът е извършен в същия ден, но след издаването на заповедта за уволнение, в подадената от него въззивна жалба. В тази връзка поддържа, че решението на съда противоречи на постановеното в Решение 859/11.01.2011 г. на ВК по гр.д. 1295/2009 г. , Решение 149/13.6.2012 г. на ВКС по гр. д. 475/2011 г., IV г.о., и Решение № 290 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 882/2011 г., IV г. о., ГК.
На последно място в изложението си касаторът посочва, че констациите на въззивния съд, основани на твърденията на въззивника, че рабтодателят първо е издал заповедта за уволнение, а после е извършил подбор, могат да бъдат приравнени на твърдение за „злоупотреба с право”, а съгласно Тълкувателно решение 3/16.01.2012 г. на ВКС по тълк.дело 3/2011 г. ОСГК на ВКС „извършената от работодателя злоупотреба с правото на подбор при преценка кой работи по-добре не е критерий за упражняване на съдебен контрол по отношение на извършения подбор”. Счита, че в посочения смисъл обжалваното решение противоречи и на цитираното тълкувателно решение.
Ответникът по касация в представен писмен отговор чрез адв. В. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Излага подробни доводи в тази насока.
Касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Г. И. И. е предявил против [фирма] [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. С първоинстанционното решение исковете по чл.344 ал. 1 т.1 и т.3 са отхвърлени, тъй като според съда работодателят е доказал, че е налице съкращаване на щата, както и, че е извършил законосъобразно подбор по чл.329 КТ, вследствие на който е предприел процесното прекратяване на трудовото правоотношение.
Въззивният съд след отмяна на решението е уважил исковете. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото е безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжността „експерт търговия, регионален мениджър”; че е налице реално съкращаване на щата – длъжностите „експерт търговия, регионален мениджър” са намалени от пет на четири бройки – заповед № 111а от 12.08.2013 година на изпълнителния директор на ответното дружество; че по този повод е сформирана комисия за подбор по чл. 329 от КТ – със заповед от същата дата; че е извършен подбор, в резултат от който комисията е предложила да бъде уволнен ищецът – протокол от 12.08.2013 година; че на същия ден на ищеца е изпратена по куриер атакуваната заповед за уволнение, като заповедта е предадена на куриер в 16,22 часа ; че атакуваната заповед е връчена на ищеца чрез куриер на 13.08.2013 година. Приел е също, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че назначената комисия по подбор е заседавала след обяд на 12.08.2013 година, че в състава й не е участвал издателят на атакуваната заповед, че протоколът за извършения подбор е приключен след изтичане на работното време в 17,00 часа. При така приетото за установено от фактическа страна съдът е обосновал извод, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като атакуваното уволнение е постановено при нарушение на изискването на чл. 329 от КТ. Приел е, че след като работата на комисията по подбора е продължила и след края на работното време, а заповедта за уволнение е изпратена в 16,22 часа следва, че тази заповед е съставена преди приключване на дейността на комисията, тоест подборът е извършен „след или в най-добрия случай по време на издаване на атакуваната заповед” . посочил е, че „юридически поредността на действията на работодателя – съкращаване на щата, подбор и уволнение – е императивно уредена не само в негов, но и в този на работника интерес. Затова нейното нарушаване всякога води до неправомерност на уволнението”. Счел е за неоснователни доводите на ответника, че за настъпване правната последица на уволнението е нужно адресатът да получи изпратената по куриер заповед за уволнение. В тази връзка е посочил, че моментът на връчване на заповедта е ирилевантен въпрос.
При тези мотиви на въззивния съд се обосновават следните изводи:
Поставеният в изложението материалноправен въпрос, уточнен от съда, “за времето на подбора и правното значение на момента на издаване на заповедта и момента на връчването й на адресата при преценка законосъобразността на извършения подбор по чл.329 КТ” обуславя извод за наличие на обща предпоставка за достъп до касация. Същият е включен в предмета на спора и обуславя решаващите изводи на съда. Във връзка с него е налице и специфичната предпоставка, поддържана от касатора – тази по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Правното разрешение на въззивния съд по въпроса е в противоречие с правното разрешение, дадено по същия въпрос със задължителната за съдилищата практика, обективирана в посоченото решение №140 от 31.05.2011г. по гр.д.№1464/2009г. на ВКС, ІV ГО. Това е достатъчно, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 т.1 ГПК .
С останалите посочени съдебни актове от касатора не се обосновава извод за наличие на поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280 т.1 ГПК по същия въпрос. Това е така, защото определенията на ВКС, постановени в производство по чл.288 ГПК не формират сила на присъдено нещо и са извън обхвата на задължителната за съдилищата практика. Другите приложени от касатора актове, макар и постановени в по реда на чл.290 ГПК и касаещи разпоредбата на чл.329 КТ, са неотносими и позоваването на тях е неуместно. С тези актове се дават правни разрешения по конкретни правни въпроси, които не са разрешавани от въззивния съд, постановени са при различна фактическа обстановка и не са от естество да обосноват противоречие по смисъла на чл.280 т.1 ГПК.
В останалата част на изложението касаторът не повдига конкретен материалноправен или процесулно правен въпрос, който да се дефинира като общо основание за достъп до касация. Несъгласието на касатора с фактическите и правни констатации на съда, оплакването за необоснованост на решението поради необсъждане и незачитане на всички релевантни според касатора факти и обстоятелства, доводите за допуснати процесуални нарушения, не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, а касационни основания по чл.281 ГПК, които подлежат на преценка във втората фаза на касационното производство в случай, че обжалването бъде допуснато. При отсъствието на тази обща предпоставка, при липсата на поставен конкретен правен въпрос, за съда е невъзможно и да прецени налице ли е поддържаното от касатора противоречие с цитираната от него съдебна практика.
В обобщение съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение единствено по по поставения правен въпрос “за времето на подбора и правното значение на момента на издаване на заповедта и момента на връчването й на адресата при преценка законосъобразността на извършения подбор по чл.329 КТ” на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е обуславящ изхода на спора. Представеният с изложението съдебен акт – решение №140 от 31.05.2011г. по гр.д.№1464/2009г. на ВКС, ІV ГО, удостоверява противоречие на въззивното решение с разрешаването на този въпрос, дадено с цитираната съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №148 на Окръжен съд [населено място], постановено на 12.05.2014год. по в.гр.дело № 355 /2014год.
УКАЗВА на касатора [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 105лв., както и, че при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване след изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса.
При неизпълнение на указанията в дадения срок делото да се докладва на съдията докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: