Решение №522 от по нак. дело №1147/1147 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 522
 
     София, 29,06,2010 год.
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
             
                                             Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА  
                                                    Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА
                                                                       ТОТКА КАЛЧЕВА
 
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 142 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “В” ООД, гр. С. чрез процесуалния му пълномощник – адв. М. Ж. срещу въззивно решение № 718/19.06.2009 г. по в. гр. д. № 2567/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд решение от 03.02.2008 г. по гр. д. № 1053/2004 г., жалбоподателят е бил осъден на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗЗД да заплати на М. Н. К. от гр. С. обезщетения за пропуснати ползи от неизпълнение на договор, както следва: сумата 3 505,50 лв. – обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от магазин № 1; сумата 8 194 лв. – обезщетение за ползване на апартамент № Б4 четвърти етаж; обезщетение за ползване на гараж № 3 за сумата 1 602 лв., и по отношение на Р. Н. К. да заплати обезщетения за пропуснати ползи за сумата 14 491 лв. за ползване на апартамент № А4, имоти, описани с конкретни параметри и местонахождение, ведно с разноските по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя, ищците не са доказали твърдяно неосъществено увеличение на имуществото, предвид претенциите им за заплащане на пропуснати ползи от строителя на сграда. Поддържа се, че цялостното поведение на ищците е афиширало умишлено затрудняване на извършването на строителните работи, както и оформянето на строителните книжа – акт обр. № 15 и по приключване и предаване на сградата с акт обр. 16. Обсъждат се и свидетелските показания, свързани с фактите, относими към поведението на страните и определяне на степента на изпълнение на задълженията им към определен момент.
Ответниците по касационната жалба са изразили становище в писмен отговор за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК , приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да уважи частично исковите претенции на М. К. и Р. К. , Софийски апелативен съд е приел, че по възникналата облигационна връзка ищците са изпълнили своите задължения, докато ответникът не изпълнил точно задълженията за изграждане на обектите и предаване в завършен вид към определения падеж. В рамките на съдебното производство се е спорило относно фактите, свързани с изпълнението на задълженията на страните, с момента на изпадане в забава на ответника, както и досежно поведението на ищците за препятстване изпълнението до падежа по договора.
Въззивната инстанция, след преценка на писмените доказателства и свидетелските показания, е изложила подробни съображения за това, защо е приела, че ответното дружество е било в забава, която не се дължи на поведението на ищците до настъпването на момента, в който обектите е следвало да бъдат предадени на собствениците в уговорения им вид по договора. Съдържат се и изводи за това, че макар ищците да не са оказвали съдействие на строителя за завършване на сградата в окончателно уговорения вид, то ответникът е следвало да предприеме правни действия, с които да получи необходимото съдействие за пълното и точно изпълнение на задълженията му.
Според решаващия съд, ответното дружество дължи обезщетение, тъй като са налице реални пропуснати ползи, предвид непредаването на жилищата и магазина в срока. Според съда, дали имотите ще бъдат ползвани от ищците или ще бъдат отдавани под наем, нямало значение при определяне на вредите. Негативният интерес е обоснован с липсата на завършени обекти и очакванията на страните за обитаването им, съдържат се изводи за определяне на обезщетението чрез експертиза, като се сочи, че наемната цена определя пазарната цена на правото на ползване.
Настоящият състав на Търговска колегия, Първо отделение приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по формулирания от жалбоподателя конкретен правен въпрос “следва ли при претенция за пропуснати ползи като вреди, които подлежат на обезщетяване по силата на чл. 82 ЗЗД, да съществува сигурност за увеличение на имуществото или същото може да се предполага ?” Представени са решения на ВКС и на съдилищата по процесуалния въпрос, свързан с доказване на вредите, претендирани като неосъществено увеличение на имуществото – решение № 186/13.03.2007 г. по т. д. № 963/2006 г., ВКС, ТК, ІІ т. о.; Решение № 584/27.07.2006 г. по т. д. № 75/2006 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; Решение № 1/27.02.2008 г. на ВКС, 5 членен състав и др.
Така поставен, процесуалноправният въпрос в конкретната хипотеза е свързан с крайните изводи на съда за отсъствие на необходимост от доказване на твърдяните в исковата молба вреди под формата на пропуснати ползи, и от тук е предопределил изхода на делото.
Жалбоподателят е обосновал приложението на селективния критерий по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид приложената съдебна практика, която дава разрешение на поставения въпрос в обратния смисъл на приетото от апелативния съд.
Останалите въпроси в изложението са свързани с правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях и не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване /ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК/.
По изложените съображения ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по посочения по-горе правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 718/19.06.2009 г. по в. гр. д. № 2567/2008 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Указва на жалбоподателя “В” Е. , гр. С. в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 657,76 лв., като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
 
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top