О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
гр. София, 20.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №355 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. К. срещу решение №2623 от 12.11.2018г. по в.т.д.№3069/2018г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение от 29.03.2018г. по гр.д. №5793/2017г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, с което са отхвърлени изцяло обективно съединени искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.52 ЗЗД, предявени от И. К. К. срещу „ЗД Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 160 000 лв., както и имуществени вреди в размер 1299,87 лв., причинени от ПТП, настъпило на 10.04.2015г. в гр. Габрово, като неоснователни.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът не е съобразил законовата презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗД и e разместил тежестта на доказване в процеса. Поддържа, че ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че водачът на лекия автомобил „Ситроен“ С. К. не е могъл да предотврати настъпването на процесното ПТП при никакви обстоятелства, дори и при най – стриктно спазване на всички предписания на правилата за движение по пътищата, поради което не е действал виновно. Прави оплакване, че е обсъждано само неговото поведение, като поведението на водача на л.а. „Ситроен“ и възможността му да предотврати ПТП изобщо не е била обсъждана.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси: 1.Чия е тежестта за доказване на вината в случаите на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД и следва ли законовата презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗД да бъде оборена при условията на пълно и главно доказване? 2.Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност показанията на причинителя на увреждането при предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ и приетите по делото експертизи? Касаторът поддържа наличие на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като по първия въпрос се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №43 от 15.03.2011г. по т.д.№414/2010г. на ВКС, ТК и решение №137 от 06.11.2014г. по т.д. №3016/2013г. на ВКС, ТК, а по втори въпрос – на противоречие с решение №183/30.06.2017г. по гр.д.№4028/2016г. на ВКС, ГК и решение №800/22.03.2011г. по гр.д.№776/2009г. на ВКС, ГК.
Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс” АД поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките, визирани във фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: виновно противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил, както и причинна връзка между това деяние и причинените вреди. Изложил е съображения, че пострадалият И. К. К. не просто е допринесъл за вредоносния резултат, а сам го е предизвикал, доколкото при негово поведение, съобразено с изискванията на закона, удар не би настъпил.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В случая предявеният от И. К. К. срещу „ЗД Евроинс“ АД иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е в размер под 20 000 лева, поради което въззивното решение, на основание чл. 280 ал.2 от ГПК, не подлежи на касационен контрол само в тази му част.
В частта по предявения иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 160000 лв., причинени от ПТП, настъпило на 10.04.2015г. в гр. Габрово, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен в изложението процесуалноправен въпрос е свързан с предмета на спора, доколкото въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на водача на лекия автомобил. Този извод обаче не се дължи на неправилно приложение на установената в чл.45 ал.2 от ЗЗД презумпция за вина, поради което въпросът не се явява обуславящ за изхода на спора. При анализа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че не е налице противоправно поведение на водача на лекия автомобил, тъй като настъпването на процесното ПТП се дължи изцяло на поведението на ищеца, който е извършил нарушение на правилата на чл.20 ал.1 от ЗДвП. Правилността на фактическите и правни изводи на съда в резултат на извършената от него преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателства, не може да се проверява във стадия по селекция на касационните жалби.
Вторият от поставените от касатора правни въпроси е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд, който е кредитирал изцяло показанията на водача на лекия автомобил относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, без да ги съпостави с останалите доказателства и в частност с констатациите на вещите лица по приетите по делото автотехнически експертизи. Поради това е изпълнено изискването по чл.280, ал.1 от ГПК спрямо общото основание за достъп до касация. По поставения въпрос е налице и съдебна практика, обективирана в цитираните от касатора решение №183 от 30.06.2017г. по гр.д.№4028/2016г. на ВКС, ГК и решение №800 от 22.03.2011г. по гр.д.№776/2009г. на ВКС, ГК, в които се приема, че съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно механизма на увреждането. Също така се приема, че съдът следва да преценява показанията на свидетел, присъствал на увреждането, като обсъди изложеното от него и го съпостави с всички останали относими обстоятелства, установени с другите доказателства по делото. Поради това искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено за проверка на изводите на въззивния съд за съответствие с практиката на ВКС.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса “Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност показанията на причинителя на увреждането при предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ и приетите по делото експертизи?
Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2623 от 12.11.2018г. по в.т.д.№3069/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 29.03.2018г. по гр.д.№ 5793/2017г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ вр.чл.52 от ЗЗД, предявен от И. К. К. срещу „ЗД Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 160 000 лв., причинени от ПТП, настъпило на 10.04.2015г. в гр. Габрово, като неоснователен.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. К. К. срещу решение №2623 от 12.11.2018г. по в.т.д.№3069/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 29.03.2018г. по гр.д.№5793/2017г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ вр.чл.52 от ЗЗД, предявен от И. К. К. срещу „ЗД Евроинс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 1299,87 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.