Р Е Ш Е Н И Е
№ 524
гр. София, 17. 07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 1356/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на адв. Д. А. и адв. Хр. Х. на М. Б. Н.,М. Ф. Н. и Д. Х. Т. срещу въззивно решение № 2* от 27.12.2007 год.по гр.д. № 1382/2007 год.на Пловдивски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 21 от 10.04.2007 год.по гр.д. № 527/2006 год. на А. районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила,нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК с искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата- Й. Л. Н. не е депозирал по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор .
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
За да потвърди решението на първата инстанция,с което е отхвърлен предявения от касаторите негаторен иск,въззивния съд е установил,че в полза на ответника Н е било издадено строително разрешение за основен ремонт и надстройка на жилищна сграда за ресторант през 2001 год.,като защитата на касаторите – ищци по административен ред против него е преградена,поради отпадане на правото им на жалба с изменението на чл.149 ЗУТ/ДВ бр.65/2003 год./. Преди издаването на строителното разрешение в полза на ответника е било извършено изменение на ЗРП с КЗСП и е предвидено свързано застрояване със сградата в имота на касаторите,като е посочено,че следва да се спазва забранителната 5 метрова ивица от дъното на парцела до надстройката за втори надземен етаж. По одобрения инвестиционен проект не е спазено забранителното изискване,като е предвидено изграждането на бар-бюфет,покрит с дървена покривна конструкция на дървени колони,на нивото на надстроявания втори надземен етаж,който отстои на 2,70 м.от дъното на парцела. Строителството е започнало и е била излята железобетонната плоча на първия надземен етаж,която е с 1,15 м.над котата на пода на втори жилищен етаж в заварената жилищна сграда на касаторите. Новостроящата се надстройка се свързва на едно ниво със стрехата на заварената жилищна сграда на касаторите и няма надскачане в котата. Изпълнен е и еркерът,чийто размер по проект надхвърля допустимия в конкретния случай от 0,9 м. Част пътна,касаеща паркинга с 4 паркоместа на инвестиционния проект е съгласувана с „П”,но част пътна за „Комуникационно решение и организация на движението” не е съгласувана,като е препоръчано по-детайлно заснемане на по-дълъг участък от пътя преди и след обекта.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел,че негаторната претенция на касаторите е неоснователна,тъй като разликата в нивата на излятата плоча и заварената жилищна сграда, не е отклонение по одобрения проект,а същата е посочена още в одобреното изменение на ЗРП с КЗСП,а по отношение на размера на еркера,че е налице незначително отклонение,което не пречи на пълноценното използване на имота на касаторите. По отношение на несъгласуваната част пътна на инвестиционния проект е приел,че е налице изключението на чл.43 ал.2 ЗУТ.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 116 ГПК, изменението на иска може да се направи от ищеца в случай, че се позове на нови фактически твърдения или ако измени петитума, т. е. търсената с иска защита. Искането за изменение на иска, направено от повереника на ищците е било основано на въвеждане на нови факти и обстоятелства,настъпили след предявяване на иска и едновременно с това чрез промяна на петитума,поради което правилно е прието,че се касае до нов иск. Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл. 188 ал. 3 ГПК задължаваща съда при постановяване на решението си да вземе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право,която обаче не е основание за изменение-увеличение на иска. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и формирал обосновани изводи ,че не всяко въздействие върху имота на ищците може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само това въздействие, което е неоснователно, т. е. противоречи на установените строителни правила и норми и по този начин накърнява правата им, предмет на защита. В разглеждания случай следователно основателността на иска е предполагала доказване в съдебното производство на факта на наличие на такова положение в резултат на строежа, предприет от ответника, което надхвърля пределите на позволеното и създава реални пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем. Строежът е изпълнен в съответствие със строителните книжа и разрешението за строеж,което е административен акт и поражда правни последици за лицата, до които се отнася и за създадените и произтичащи от него правомощия. В ЗУТ е уредена специална процедура за установяване на отклонения от строителните книжа и органите натоварени със специфични контролни функции. Същевременно обаче разрешението за строеж подлежи на зачитане от всички правни субекти. То трябва да се изпълнява от лицето, на което е разрешено строителството и ограничително подлежи на зачитане от собствениците на съседните имоти. Още повече, че съобразно практиката на ВКС, недопустимо е с негаторния иск да се иска ревизиране на издадено строително разрешение или архитектурен проект, ако само по себе си те са основание за предявяването му, без да е доказано неоснователното действие на ответника, свързано с ограничаване правото на собственост на ищеца.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2* от 27.12.2007 год.постановено по гр.д. № 1382/2007 год.на Пловдивски окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: