Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1343_11_opr_288_&64zmvr@123kt_y
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
С., 02.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1343 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на вътрешните работи, срещу въззивно решение от 09.06.2011 г. по въззивно гр.д. № 195 /2011 г. на Ямболски окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 16.03.2011 г. по гр.д. № 3367 /2010 г. на Ямболския районен съд, и вместо това е постановено друго, с което са уважени искове на Р. М. Д. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ – признато е за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед от 14.12.2009 г. на председателя на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на М. на извънредните ситуации (МИС) поради закриване на предприятието, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист, спасител” в МВР- С., правоприемник на МИС и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски аза производството.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Р. М. Д. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и двата иска са неоценяеми.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работел по трудово правоотношение с гражданска защита Я.; МИС е закрито с решение на Народното събрание на Р. България от 27.07.2009 г., според чл.4 ПМС № 190 /30.07.2009 г. в сила от 04.08.2009 г. функциите и задачите продължават по досегашния ред до приемането на съответните законодателни промени, такива са приети с пар.63 и пар. 64 от ПЗР ЗИД МВР бр.93 /2009 г. в сила от 22.11.2009 г : съгласно пар.63 ПЗР МВР е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на МИС; съгласно пар.64 служителите по трудови правоотношения с М-ра на ИС , които осъществяват функции, свързани със защита при бедствия се назначават в МВР без провеждане на конкурс; съдът е приел извод, че след прекратяването на МИС съгласно пар.63 ПЗР на ЗИД МВР легитимиран да отговаря по исковете на ищеца е МВР – правоприемник на МИС; че ищецът попада между посочените в пар.64, съгласно чл.10 ЗМВР създава се Главна дирекция. „Гражданска защита” конкретните и функции са описани в чл.52д ЗМВР, следователно предприятието не е закрито, т.к. функциите на Национална служба „Гражданска защита” към закритото МИС са прехвърлени към тогава създадената Главна дирекция „Гражданска защита” към МВР, определена като специализирана структура към МВР за изпълнение на задачи по защита при бедствия, а конкретните дейности са описани в чл.52д, впоследствие в чл.52г ; така съдът е приел извод, че не е налице закриване на предприятието по смисъла на чл.328,ал.1,т.1 КТ, т.к. дейността продължава и за в бъдеще, продължава да съществува и да се осъществява, но от друга структура, тя е преминала от МИС към структурата на МВР „Гражданска защита”, следователно законодателят е предвидил запазване на тези трудови правоотношения за част от служителите на закритото МИС; така от анализ на разпоредбите на чл.7, чл.10, чл.52, пар. 63 ПЗР ЗИД ЗМВР, и чл.7 ПМС № 190 /30.07.2009 г. съдът е направил извод, че се е осъществила хипотезата на чл.123,т.2, евент. т.4 КТ, в които трудовото правоотношение с работника не се прекратява, а се запазва, както е предвидено и в пар.64 от ПЗР ЗИД ЗМВР в сила от 24.11.2009 г., а трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 28.12.2009 г., поради което съдът е приел, че не е налице фактическия състав на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и заповедта за уволнение е незаконосъобразна, следователно уволнение следва да бъде отменено и т.к. ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение, е основателен и искът за възстановяването му на работа.
Жалбоподателят МВР е извел следните въпроси, за които твърди, че са разрешавани противоречиво. от съдилищата: дали МВР е пасивно материално-правно и процесуално-правно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ на уволнени поради закриване на МИС служители в неговата структура „Гражданска защита”.
Въпросите са обусловили изхода от спора и са разрешени в противоречие с представеното въззивно решение от 07.12.2010 г. по гр.д. № 664 /2010 г. на Кюстендилския окръжен съд. Няма данни обаче това решение да е влязло в сила.
Жалбоподателят твърди, че изведените въпроси са разрешени по различен начин в отмененото решение на първата инстанция и в решение от 03.08.2010 г. на СРС, 74 с-в., което не представя и за което няма данни да е постановено и влязло в сила, поради което то не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК .
Съгласно ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че противоречивото разрешение на изведения правен въпрос от двете инстанции по делото не е основание за допускане на касационно обжалване и че позоваването на първоинстанционно решение, което не е представено и за което няма данни да е влязло в сила, не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК
Настоящият състав обаче намира, че изведените въпроси дали със закриването на М. на извънредните ситуации дейността на неговата Главна дирекция Национална служба „гражданска защита” е прекратена или по силата на ЗИД ЗМВР, приет с ДВ бр. 93 /2009 г., е преминала към Главна дирекция „Гражданска защита” към МВР и дали в този случай трудовите правоотношения с работниците и служителите, визирани в пар.64 от ЗИД ЗМВР се запазват имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Спорът е частноправен и жалбоподателят МВР дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 80 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.06.2011 г. по въззивно гр.д. № 195 /2011 г. на Ямболски окръжен съд, г.о.
Указва и дава възможност на М. на вътрешните работи в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 80 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.