3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
[населено място], 26.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 761 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.04.2012г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав по гр.д. № 1401/2011г., с което е отменено решение от 11.10.2010г. по гр.д. № 16470/2010г. на Софийски районен съд, 51 състав и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на А. Я. Б., че М. Г. Б. е собственик на * ид.ч. от апартамент в [населено място] на [улица], ет.*, застроен на * кв.м.
Касационната жалба е подадена от ответницата А. Я. Б. чрез пълномощника й адв. З.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК досежно произнасянето по два правни въпроса: 1/ допустим ли е иск за оборване презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/отм./ след като страните са сключили споразумение по чл. 99, ал.3 СК/отм./, в което са посочили, че имотът остава в съсобственост; 2/ с какъв давностен срок се погасява искът по чл. 19, ал.3 СК /отм./ и откога тече този срок.
Ответникът по жалбата М. Б. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Не е налице хипотезата на чл. 280, ал.2 ГПК доколкото в исковата молба е посочена цена на иска 12 216,48 лв., а в определение на Софийски апелативен съд от 17.03.2010г. по повод възражение за местна неподсъдност е прието, че цената на иска е 15 291,63лв.
Производството е по установителен иск за собственост досежно * ид.ч. от жилище в [населено място]. Страните са бивши съпрузи и собствеността върху апартамента е придобита по време на брака чрез договор за издръжка и гледане, сключен с родителите на ищеца. Впоследствие на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД договорът е развален за * ид.ч. от имота, а спорната * ид.ч. е останала в патримониума на съпрузите като придобита по време на брака на възмездно основание – чл. 19, ал.1 СК/отм./. Бракът е прекратен със споразумение по чл. 99, ал.3 СК/отм./, в което изрично е посочено, че апартаментът остава в съсобственост, без уточняване квотите в съсобствеността. Ищецът се домогва да установи, че е изключителен собственик на тази идеална част чрез оборване презумпцията на чл.19, ал.3 СК /отм./ за съвместен принос. В. съд е приел за доказано, че още към момента на прехвърляне на имота с договора за издръжка и гледане през 1993г. съпрузите са били в трайна фактическа раздяла като ищецът е живял и работил в друг град и не е поддържал отношения с ответницата по иска /сега касатор/. Обсъждайки свидетелските показания съдът е намерил, че раздялата е настъпила година след сключване на брака – през 1992г. и е продължила до развода. Поради това и съгласно указанията в Т. № 35/1971г. съдът е счел, че имуществото придобито по време на трайна фактическа раздяла не е съпружеска имуществена общност поради липса на съвместен принос. Затова е уважил иска като е признал ищеца за собственик на * ид.ч. от имота.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият правен въпрос за значението на постигнатото споразумение по чл. 99, ал.3 СК/отм./ в частта му за недвижимите имоти – съпружеска имуществена общност при преценка основателността на предявен по-късно иск за опровергаване презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/отм./, съответно за признаване изключителна собственост върху същия имот, е свързан с поддържаното от ответницата по иска /сега касатор/ изрично възражение, че предвид волеизявлението в споразумението изключителна собственост не може да бъде установявана. В. съд в мотивите си е обсъдил наличието на такова споразумение, но не е го е възприел като пречка за уважаване на иска. За да обоснове основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК жалбоподателката се позовава на противоречие с ППВС № 7/77г.,т.8, което сочи, че споразумението между съпрузите при прекратяване на брака, с което се предоставят дадени вещи на единия съпруг има прехвърлително действие и с Т. № 60/1987г. по гр.д. № 31/87г., което е в същия смисъл. Не е налице визираното противоречие доколкото в настоящия случай в споразумението не се предоставя вещ на единия съпруг, а се приема, че вещта е съсобствена.
По поставения от касатора въпрос обаче е налице създадена задължителна практика – решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, които са известни на съда. Така в Решение № 124 от 22.06.2010г. по гр.д. № 792/2009г. на ІІг.о. и в Решение № 296 от 15.06.2010г. по гр.д. № 422/2009г. ІІг.о. се приема, че по отношение на имуществата, придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ, изразената в споразумението по чл. 99, ал.3 СК/отм./ воля обвързва страните включително и досежно наличието на съсобственост и размера на притежаваните след прекратяването на съпружеската имуществена общност дялове. Поради това докато споразумението не бъде изменено, прекратено, развалено или отменено по предвидения в закона ред, уредените в него въпроси, касаещи имуществените отношения между бившите съпрузи, не могат да бъдат пререшавани. Доколкото в обжалваното решение не е отдадено такова значение на споразумението, то е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Вторият правен въпрос, посочен от жалбоподателката, е свързан с погасяването по давност на претенцията за оборване презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/отм./ и началото на този срок. Този въпрос не е повдиган от страна на касатора по време на производството и не е обсъждан от съда в постановеното решение. Поради това не може да послужи като основание за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.04.2012г. на Софийски градски съд, ІV-д въззивен състав по гр.д. № 1401/2011г. по касационната жалба на А. Я. Б. от [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 61,10лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: