4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 529
гр. София, 28.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5006 по описа за 2017 година.
Производството по чл. 288, вр. § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК /Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат С. Г. против решение № 1030 от 27.07.2017 г. по гр. дело № 1730/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, V въззивен граждански състав.
Ответникът П. Д. П. е подал молба, в която е изложил становище, че решението на въззивния съд е добре мотивирано, законосъобразно и правилно. Други съображения не са посочени.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 1092 от 11.04.2017 г. по гр. дело № 5687/2016 г. на Районен съд Пловдив, І гр. състав в частта, с която са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 4140 лв., предявени против касатора от ответника по касация.
В изложението е поставен въпрос, формулиран, както следва: „На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 330, ал. 2, т. 5 от КТ, как се извършва процедура по прекратяване на трудово правоотношение с трудоустроен работник или служител“. Касаторът твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Доводи не са изложени.
Не е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е мотивирано и допълнително основание по т. 3 на същата разпоредба. В мотивите е обоснована незаконосъобразност на уволнението, поради неизпълнена процедура по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ. Въз основа на установените по делото факти: трудоустрояване на ищеца с експертно решение № 961 от заседание 73/04.05.2015 г. на ТЕЛК към МБАЛ [фирма] – П., с водеща диагноза – Биполярно афективно разстройство, определен процент намалена работоспособност – 60%, посочени противопоказания – психофизическо напрежение и нощен труд; отказ на ищеца да заеме предложената му работа „чистач“ при облекчени условия на труд, определен от съда, като мълчалив отказ за заемане длъжността /предложението е получено от същия на 27.01.2016 г. и до получаване на заповед № 409/01.03.2016 г. за прекратяване на трудовия договор за длъжността „водач мотокар“ в Стъкларски заводи „Д.“ – П. той не е отговорил на предложението/, са развити правни изводи във въззивното решение за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Мотивирани са следните правни разрешения. Обосновано е разбирането, че при отказ от страна на работника да заеме новопредложената длъжност възниква спор по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, по който следва да се произнесе здравният орган, издал предписанието за трудоустрояване. Въззивният съд е констатирал, че при установените по делото факти – прекратяване на трудовото правоотношение, без да бъде повдигнат и разрешен възникналия спор от посочения компетентен орган, не може да се прецени дали възложената работа е била подходяща за работника, поради което е приел уволнението за незаконно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за основателни и доказани. Цитираният въпрос не е изведен от изложените по – горе правни разрешения, същият не е формулиран по конкретни изводи на окръжния съд, с които е аргументирано, как работодателят трябва да процедира, за да докаже, че е предложил на работника подходяща работа по смисъла на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да произтича от решаващ извод на въззивния съд, поради което въпросът, обективиран с него не може да бъде общ, както е въведен в изложението, а следва да бъде свързан с конкретно тълкувателно правно разрешение в обжалвания съдебен акт. Когато въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не притежават характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както е в настоящия случай, касационният съд съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. не може служебно да ги извежда от фактите и обстоятелствата в касационната жалба, правната последица е недопускане на касационен контрол. Затова следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Същото искане е неоснователно и с оглед на други съображения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е мотивирано допълнително основание , чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени разпоредби, когато същите са непълни, неясни или противоречиви. Във връзка с изложеното не са съобразени при изготвяне на изложението разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Същото основание не може да релевира предпоставки за допускане на касационен контрол при наличието на задължителна съдебна практика по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, която не се нуждае от промяна и с която същият съд се е съобразил. Окръжният съд е развил изводите си за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение в съответствие с правните разрешения в задължителната съдебна практика – решение № 35/06.03.2015 г. по гр. дело № 3483/2014 г. на ВКС, състав на ІV г.о., съгласно които до произнасянето на компетентния орган по спора по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, подлежащият на трудоустрояване работник не е длъжен да заеме предложената му от работодателя длъжност, а отказът му да заеме длъжността не е основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1030 от 27.07.2017 г. по гр. дело № 1730/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, V въззивен граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: