О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 22.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №644/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. и Л. С. С. срещу решение от №279 от 17.06.2008г. по гр.дело №541/08. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 17.07.2007г по гр.д. 26926/2006г на Софийски районен съд по отхвърлен иск на касатора по чл. 45 от ЗЗД
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва, че като не е допуснал поисканите от ищците пред въззивния съд доказателства по десет доказателствени искания,Софийски градски съд е постановил решение в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, според която събиране на доказателства пред втора инстанция е допустимо,включително свидетелски показания . Приложено е копие от решение № 1* от 07.01 2009г по гр.д. № 5996/2007г на ВКС , V г.о. Наред с горното основание ,което по квалификация настоящия съд отнася към обстоятелства по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, а не по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , като основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се поддържа оплакването ,че конкретния съдия- докладчик и председател на съдебния състав има „нестандартна” представа за правораздаване, порочна нагласа да не допуска доказателства и контролът върху актове му ще е от значение за развитието на правото.
Ответницата по жалбата С. М. И. поддържа в отговор , че основание за допускане на касационно разглеждане не са налице. Съображения са развити от асв. Николай Великов , претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК поставя процесуалноправния въпрос за основанията , при които съдът отказва да допусне поискани от страната доказателства . Съгласно приложимият към настоящето въззивно производство процесуален закон , общо условие за това е доказателствата да са относими и допустими ,по аргумент от 111 ,чл. 127 и сл. на ГПК (отм) . В константната практика на ВС на РБ и ВКС е изяснено , че относимостта е свързана с обстоятелства от значение за спора и подлежащи на доказване ,че гласни доказателства се допускат за възприети от свидетели факти , а не за оценката за нечие поведение или за преценка на документи, че недопустими доказателствени средства са експертните заключения, дадени по други дела , че преразпит на лице, чиито показания са вече снети в първоинстанционното производство , се допуска , но не за нови преценки и становища на свидетеля . В конкретния случай обаче , освен доказателствени искания , преценени от въззивния съд съответно с тази практика , не са допуснати и такива , които касаят предмета на доказване . Свидетелите , поискани отново след като ищците не са осигурили явяването им пред първа инстанция, са отказани с общия довод за неотносимост . Допустимо доказателствено искане по относим въпрос е отхвърлено , докато в същия случай приложеното решение № 1* от 07.01 2009г по гр.д. № 5996/2007г на ВКС , V г.о дава друго разрешение .
При настоящето обстоятелствено изложение доводът за относимост на случая към въпрос от значение за точното прилагане на закона ,е неоснователен . Негативната оценка на ищците за качествата на конкретен съдия и аргументите, които касаторите изтъкват , за да бъде тази оценка произнесена и от Върховен касационен съд , нямат отношение към точното прилагане на закона и развитието на правото ,към отстраняване на празноти в закона чрез извеждане на неговия смисъл по тълкувателен път,не засягат и въпрос на материалното или процесуалното право по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК
Върховен касационен съд възприема обаче довода за противоречиво разрешен съществен процесуалноправен въпрос , като в рамките на разглеждане на касацонните оплаквания следва да се даде отговор какви са последиците от недопускане на доказателства за установяване на някое от решаващите за изхода на спора обстоятелства , ако същевременно не се ангажират доказателства за друго обстоятелство с решаващо значение. По изложените съображения касационно обжалване следва да се допуска и по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение от №279 от 17.06.2008г. по гр.дело №541/08. на Софийски градски съд
Оставя касационата жалба без движение , в седмичен срок от съобщението всеки от касаторите да внесе по 100 лв. държавна такса (общо 200 лева ) по сметка на ВКС , в противен случай жалбата ще бъде върната .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .