Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
София, 27.04. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Бойка Ташева гр.д. № 510 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. С. К. от гр. П., заместена след смъртта й от законните й наследници В. С. К., С. С. К. и С. Б. К., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 16. Х.2007г. по в.гр.д. № 434/2007г. В. С. К. е заявил, че поддържа жалбата. С. Б. К. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Ответникът по касационната жалба С. С. К. е заел становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд по въззивна жалба само на ответника С е отменил решението на Поморийския РС от 30.ІІІ.2007г. по гр.д. № 43/2006г. в уважителната му част по иска с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Л. К. срещу С. Ст. К. иск за разваляне на сключения помежду им договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, предмет на нот.акт № 8/1980г., относно ? ид.част от втори жилищен етаж на площ 101 кв.м, заедно с прилежащото му избено помещение на площ 11 кв.м – до стълбището и съответните идеални части от общите части на сградата, построена в УПИ * кв.91 по плана на гр. П., както и относно ? част от 1/3 ид.част от дворното място.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че след прехвърлянето на имота си до месец януари 2006г. Лимона К. живяла съвместно със сина си С. – ответника и неговото семейство, а след това, напускайки неговото жилище, заживяла при другия си син В. К. , който бил във влошени отношения със С. Ответникът отправил към нея покана, връчена й на 28.І.2006г., да се завърне у дома, за да има възможност да изпълнява поетите към нея задължения. С писмо, връчено й на 07.ІІІ.2006г., я уведомил, че е открил на нейно име безсрочен влог с депозирани 140лв. и че по него ежемесечно ще внася по 70лв. като месечна издръжка Представени са и вносни бележки от 28.ІІ.2006г. за 140лв., от 28.ІІІ.2006г. – за 70лв., от 28.ІV.2006тг. за 70лв. Представено е и съдебно удостоверение, установяващо, че на 28.І.2006г. ответникът е предявил срещу ищцата иск за трансформация на поетите с договора задължения в паричния им еквивалент.
Относно спорните по делото обстоятелства – кога Л. К. напуснала жилището на ответника и дали той изпълнявал поетите с договора задължения през последните три-четири години – въззивният съд се е позовал на показанията на две групи свидетели. Показанията на тези от първата група – Т. Е. и М. С. , без родство със страните, но в близки отношения със семейството на В. К. , според които К. се преместила при сина си В. преди три-четири години, защото била изгонена от С. , и че дори докато живяла при последния, той не се грижел за нея, не я издържал, купувала всичко сама с пенсията си – лекарства, храна и др., не са кредитирани. Въпреки че изхождат от лица, пряко заинтересовани от изхода на делото, въззивният съд е кредитирал показанията на втората група свидетели – Д. К. – съпруга на ответника и снаха на ищцата, и Т. К. – дъщеря на ответника и внучка на ищцата, тъй като те са с непосредствено наблюдение върху живота на семейството и кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал – покана и уведомително писмо. Според тези две свидетелки са налице влошени отношения между В, до януари 2006г. ищцата живяла в техния дом в собствена стая, при нормални битови условия, лекарства си купувала сама, понякога се хранела в стаята си, а понякога с домакинството, когато се разболявала, разчитала на грижите на тяхното семейство.
При тези обстоятелства е направен извод за неоснователност на предявения иск. От януари 2006г. ответникът не е можел да изпълнява задълженията си по договора с оглед установяването на Л. К. да живее при брат му и влошените отношения между двамата братя. А за неизпълнение преди това липсват твърдения на ищцата. При това положение е налице отказ на прехвърлителката да окаже необходимото съдействие за изпълнение на задълженията, поставящ я като кредитор в забава, освобождаващ длъжника от последиците на неговата забава по силата на чл.96 ал.1 от ЗЗД. Въпреки това той продължил да изпълнява задължението си за издръжка. Що се отнася до задължението за гледане, подаването от него на искова молба за трансформация на задълженията в паричен еквивалент говори за добросъвестността му и прави неизпълнението му невиновно, което не може да обоснове развалянето на договора.
Касационната жалба на Л. Ст. К. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б аб.1 б. ”в” от ГПК /отм./. Изложени са съображения за нарушение на чл.136 от ГПК /отм./ при преценката на показанията на двете групи свидетели, както и невземането предвид на установеното от всички свидетели, че К. сама си купувала лекарства и продукти за храна, сама си готвела, че само на моменти се хранела със семейството на С. , че последният се е позовал по делото на наличието на влог на името на ищцата, с което мълчаливо признал, че издръжка и гледане тя не е получавала, тъй като счита, че тя има достатъчно средства сама да се издържа. Наличието на само няколко вноски от по 70лв. са ирелевантни, тъй като са направени много време след практическия отказ на ответника да изпълнява задълженията си и след изгонването на ищцата от имота, те са в размер по негова преценка и не са съобразени с възрастта и здравословното състояние на кредиторката. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е неправилно.
При постановяване на решението въззивният съд не е подложил на цялостна и задълбочена преценка и не ги е съпоставил показанията на двете групи свидетели. Това се е налагало и с оглед частичното припокриване на съдържащите се в тях релевантни за спора факти /например че Л. К. и преди януари 2006г. сама си купувала лекарства и продукти за храна, сама си готвела/. По този начин изводът на съда /по приложението на чл.136 от ГПК /отм./ за некредитиране на показанията на свидетелите на ищцовата страна, въпреки че те не са пряко заинтересовани от изхода на делото, тъй като са без родство със страните, за разлика от свидетелите на ответника, е направен в противоречие с процесуалните правила /чл.188 от ГПК /отм./ и създава съмнение за неговата правилност, респективно за истинността на приетата за установена по делото фактическа обстановка. От значение в тази връзка е и неподлагането на преценка на изричния довод, релевиран още в исковата молба, че ответникът отказал да предоставя на К. договорените гледане и грижи 3 – 4 години преди предявяването на иска, като е прието напълно необосновано, че твърденията са за изпълнение на тези задължения.
Така допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до невъзможност за преценка от касационния съд за правилността на направените от въззивния съд изводи по приложението на материалния закон. Това налага касиране на атакуваното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, № R-І-174, постановено на 16. Х.2007г. по гр.д. № 434/2007г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: