3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
[населено място], 26.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 515 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 36 от 02.03.2012г. на Смолянски окръжен съд по гр.д. № 301/2011г., с което е потвърдено решение № 78 от 25.03.2011г. на Смолянски районен съд по гр.д. №218/2010г. в частта относно допускането на делбата на недвижимите имоти, предмет на спора между страните по делото, като същевременно е отменено решението в частта относно квотите на съделителите и са определени нови квоти, при които да се извърши делбата на съсобствените имоти – земеделски земи в землището на [населено място], общ. С., описани в 28 пункта и дворно място с жилищна сграда и гараж в същото село.
Касационната жалба е подадена от Д. Д. И. от [населено място] чрез пълномощника й адв. М.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК. Счита, че въпросът за приложимото право при преценка действителността на завещание, което е съставено в чужбина, преди приемане на КМЧП, но касае имоти на територията на Република България е решаван противоречиво от съдилищата, както и е от значение за усъвършенстване на правоприлагането с цел точно и еднакво прилагане на закона.
Ответниците по жалбата М. А. К., Д. Т. К., Н. А. И., А. П. А. и Т. А. А. в писмения си отговор поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по подадената жалба.
Ответникът Д. А. К. не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на земеделски земи и жилищен имот /дворно място със сгради/, останали в наследство от М. Т. К. и Д. М. К.. Спорът е съсредоточен върху действителността на представеното нотариално завещание от 20.03.2000г., заверено от нотариус в Щат Н., САЩ, с което А. К. /син на посочените наследодатели/ е завещал на цялото си имущество на съпругата си Д. К.. Съдът е приел на първо място, че относно действителността на завещанието следва да намери приложение българския закон понеже наследственото имущество включва недвижими имоти в Република България; отчел е, че към момента на откриване на наследството не са налице стълкновителни норми уреждащи приложимия закон и затова е намерил за приложим законът по местонахождението на недвижимите имоти.
Преценявайки действителността на завещанието по изискванията на българското право съдът е установил, че то носи подписа на завещателя, но го е намерил за невалидно поради неспазване изискването на чл. 24, ал.2 ЗН за прочитане на завещанието от нотариуса в присъствието на свидетелите.
При този извод съдът е приел, че Д. К. не се легитимира като наследник на съпруга си по завещание и е определил дяловете в съсобствеността, изхождайки от правилата на наследяването по закон.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставеният от жалбоподателката правен въпрос за приложимия закон при преценка действителността на завещание, съставено в чужбина преди приемане на КМЧП, но имащо за предмет недвижими имоти в страната, действително е решаващ за изхода на спора относно дяловете на съделителите в съсобствеността. От приложената съдебна практика е видно, че той е решаван противоречиво от съдилищата. Решение № 498 от 24.08.2009г. по гр.д. № 1331/2008г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 218а ГПК/отм./, разглежда въпроса за приложимия закон и валидността на завещание съставено във В. през 1983г. Прието е, че към момента на съставяне на завещанието в българското право липсват стълкновителни норми, уреждащи приложимия закони, поради което съдът е приложил общото правило, че за завещателната дееспособност и действителността на завещанието следва да намери приложение отечественият закон на българските граждани, независимо от мястото на съставяне на завещанието, както и че за сделки, свързани с недвижими имоти се прилага законът по местонахождението им. Поради това е приложен българския Закон за наследството. Освен това съдът е изтъкнал, че дори при зачитане правилата на сега действащия КМЧП за приложимия закон завещанието също е недействително, тъй като не е спазена предвидената от закона по местосъставянето му форма за действителност.
Решение № 130 от 03.11.2011г. на Окръжен съд Търговище по гр.д. № 168/2011г. разрешава въпрос за приложимия закон досежно завещание, съставено през 2004г. в САЩ и относно формата на завещанието е счел за приложими правилата на закона по местосъставянето, където е било гражданството и местожителството на завещателя. При преценката на тези обстоятелства съдът е приложил нормите на КМЧП. Жалбоподателката не е посочила дали решението е влязло в сила, но при извършената служебна проверка в деловодната система се установи, че понастоящем то е в сила.
При така посочената практика и предвид приетото в обжалваното решение, че нормите на КМЧП не могат да се прилагат спрямо завещания, съставени преди приемането му и че приложим закон за действителността на завещанието е законът по местонахождението на недвижимия имот, то следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 36 от 02.03.2012г. на Смолянски окръжен съд по гр.д. № 301/2011г. по касационната жалба на Д. Д. И. от [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: