3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр. София, 29.09.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 24 септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2262 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на адв. Ф. Е.-особен представител на В. С. А. от [населено място] срещу определение №443/ 15.04.2015 г. по в.ч.гр.д. №167/15 на ОС-Смолян, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 437/29.12.2014 г. по гр.д. № 260/2014 г. на РС –Девин за прекратяване като недопустимо на производството по иска предявен по реда на чл.422 ГПК на С. Женерал Е. –гр. В. за установяване дължимостта от страна на В. С. А. на сумите от 17 000 лева-главница, 2 684,78 лева-лихва за 30.06.2008 г. до 21.04.2010 г. и наказателна лихва за периода: 21.04.2010 . до 24.06.2013 г. в размер на 7970,15 лева и разноски в заповедното производство и е оставено без уважение искането за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и в частта за разноските.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Ответната страна в писмен отговор излага съображения за липса на основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се позовал на неподаване в срок на възражението по чл.414 ГПК от страна на длъжника А.. Това е така, според съда, доколкото по образуваното изп.дело във основа на издадената заповед по чл.417 ГПК в полза на на С. Женерал Е. –гр. В. длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47 ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление на съответното място на 05.11.2013 г.. В последствие в нарушение на чл.47 ал.7 ГПК, който изключва назначаването на особен представител в самото заповедно производство, заповедният съд е назначил такъв на длъжника в самото заповедно производство, който е подал възражение по чл.414 ГПК,но вече след изтичането на срока за това. С оглед на това, осъществявайки самостоятелна проверка на предпоставките за съществуването на правото на иск по чл.422 ГПК, правилно първоинстанционният съд е счел, че не е налице специфичната предпоставка по чл.414 ГПК – наличие на редовно подадено в срок възражение от страна на длъжника. На база липсата на тази предпоставка за наличие на правото на иск , съдът е счел същият за недопустим и е постановил обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 437/29.12.2014 г. по гр.д. № 260/2014 г. на РС –Девин за прекратяване като недопустимо на производството по иска предявен по реда на чл.422 ГПК на С. Женерал Е. –гр. В. за установяване дължимостта от страна на В. С. А. на сумите от 17 000 лева-главница, 2 684,78 лева-лихва за 30.06.2008 г. до 21.04.2010 г. и наказателна лихва за периода: 21.04.2010г. до 24.06.2013 г. в размер на 7970,15 лева и разноски в заповедното производство и е оставено без уважение искането за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и в частта за разноските.
В изложение на основанията за допускане до касация се повдига въпросът за това, дали съдилищата по същество са обвързани от исканията на страните и търсения с тях обем на защита или съответните съдилища могат да променят същите , съответно да „надграждат” оплакванията в жалбите.
Така формулираният въпрос е абсолютно без значение за изхода по спора, чийто предмет е изцяло процесуалноправен и се свежда до произнасянето на съда по липсата на специфичната процесуална предпоставка за съществуване на правото на иска по чл.422 ал.1 ГПК-редовно подадено /в срока и от легитимирана страна или неин надлежен представител/ възражение по чл.414 ал.1 ГПК. За правна прецизност следва само да се отбележе, че по този въпрос съдът се е произнесъл напълно в съответствие със задължителната практика на ВКС-ТР №4 /18.06.2014 г. по тълк.дело №4/2013 на ОСГТК на ВКС- т.10а. От друга страна,както в съдебната практика, така и в правната доктрина никога не е подлежало на дискусия, че съдилищата служебно упражняват проверка за наличието на всички процесуални предпоставки за съществуването правото на иск, съответно на въззивна жалба /за последната законодателят е обобщил това в разпоредбата на чл.269 предложение второ ГПК/.
Липсата на правен въпрос от значение за изхода по спора е пречка за допускане до касация/ ТР №1/19.022010 по тълк.дело №1/2009 на ВКС ОСГТК-т.1/.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №443/ 15.04.2015 г. по в.ч.гр.д. №167/15 на ОС-Смолян
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.