О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
гр. София,26.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №497 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ф. Ш. Демиркан, чрез адв.С. срещу решение №2855 от 05.12.2018г. по в.гр.д. №2556/2018г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение от 26.10.2017г. по гр.д.№9053/2016г. на СГС, І-14 състав. С първоинстанционното решение в потвърдената му част е отхвърлен предявеният от Ф. Ш. Демиркан срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 100 000 лева до предявения размер от 150 000 лева /частичен иск от 500 000 лева/- застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 12.02.2014г. застрахователно събитие ПТП, при което е причинена смъртта на баща й Ш. Р. М..
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, по-специално разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и с практиката на ВКС по неговото приложение, поради което следва да бъде отменено, а претенцията за застрахователно обезщетение да бъде уважена за още 50 000 лева. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд необосновано, без преценка на конкретните факти и обстоятелства и в противоречие с цитираната в решението съдебна практика приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер от 100 000 лева е справедлив и е в състояние да компенсира търпените от нея вреди. Счита, че съдът е съобразил ирелевантни обстоятелства /фактът, че ищщата е пълнолетна към момента на смъртта на баща й; размерите на обезщетенията, които съдът определя при аналогични случаи/ и формално е изброил конкретните обективно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на неимуществените вреди при смърт на родител, допуснал е и процесуално нарушение /не е допуснал направени с въззивната жалба доказателствени искания/, като в резултат е определил обезщетение, което противоречи на принципа на справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловили изхода на спора, като поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение №124/11.11.2010г., т.д.№798/2009г. на ІІ т.о., решение №749/05.12.2008г., т.д.№387/2008г., ІІ т.о., решение №151/12.11.2013г., т.д.№486/2012г. на ІІ т.о., решение №130/09.07.2013г., т.д.№669/2012г. на ІІ т.о., решение №158/11.11.2016г., т.д.№2369/2015г. на ІІ т.о., решение 178/12.11.2013г., т.д.№458/2012г. на І т.о., решение №215/03.02.2017г., т.д.№2908/2015г. на І т.о., решение №205/26.11.2010г., т.д.№218/2010г. на ІІ т.о. и др. Поставя и процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.266, ал.3 ГПК и налице ли е процесуално нарушение, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, неизслушани от първоинстанционния съд поради нарушение на процесуалните правила, като твърди противоречие с практиката на ВКС- решение №165/18.05.2013г., гр.д.№1008/2013г., ІV г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал2, пр.3 ГПК.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/ за сумата над 100 000 лева, въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на баща й, е в размер на 100 000 лева. При безспорно установена фактическа обстановка относно механизма на процесното ПТП и вината на водача на л.а.“Фолксваген Транспортер“ с ДК [рег.номер на МПС] за неговото реализиране, както и настъпилата в резултат от катастрофата смърт на бащата на ищцата Ш. Р. М., решаващият съдебен състав приема, че основният спор е свързан с наличието на съпричиняване на вредата и справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Излага доводи, че при определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на родител, е необходимо да се отчетат начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания от загубата на баща й, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед постановките в ППВС №4/1968г. съдът намира, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства- установените от събраните гласни доказателства много близки отношения между Ф. Демиркан и починалия й баща, независимо, че са живели в различни домакинства, в различни държави; негативните последици върху психиката на ищцата и изживените след смъртта на баща й болки и страдания, както и установените от съдебно-психологическа експертиза (СПЕ) последици за ищцата- емоционална лабилност на дистимен фон, свързан със смъртта на баща й преди три години и все още непреработена психологически травма от внезапната му загуба. Съдът отчита и обстоятелството, че загубата на родител, към който ищцата е била привързана, ще я съпътства през целия живот; че загубата е била внезапна, като ищцата е лишена както от емоционалния контакт със своя баща, така и от неговата морална подкрепа. При така изяснените правнорелевантни факти и при отчитане на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на баща й, е в размер на 100 000 лева. Сочи, че вредите са в рамките на обичайните при процесните обстоятелства и са съизмерими с претърпените в други сходни случаи, при които са присъждани обезщетения за душевните страдания от смърт на родител на пълнолетен ищец /решение №15 от 12.02.2018г. по т.дело №1423/2017г. на II т.о. на ВКС; решение № 172 от 11.01.2017г. по т.д.№2140/2015г. на II т.о. на ВКС/.
Решаващият състав излага аргументи, че изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да е резултат от установени по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Предвид обстоятелствата, установени от заключенията на авто-техническите и съдебно-медицинската експертизи, че коланите са ефективни при челен удар и скорост до 60 км/ч, докато скоростта на автомобила, в който се е возел починалият е била по-висока /около 80 км/ч/; че вследствие на удара седалките в лекия автомобил са се разрушили, което допълнително е намалило ефективността на коланите; че на мястото, на което е седял пострадалият автомобилът е бил оборудван с двуточков колан, при който горната част на тялото е свободна, а по-голяма част от травматичните увреждания, довели до леталния изход, са в горната част на тялото /черепно-мозъчна и гръдна травма/, т.е. по отношение на тях коланът не би бил ефективен, съдът намира, че възражението за съпричиняване е останало недоказано.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързани с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил всички критерии по чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. съществувалата емоционална връзка и близост между ищцата и баща й, негативните психологически преживявания и страдания, претърпени от нея, вкл. все още неотзвучалата емоционална травма от внезапната му загуба, както и икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС №4/1968г. Доколко конкретният размер на определеното от него обезщетение е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол.
Не е налице противоречие и с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и с цитираните в изложението на касатора решения на ВКС. При определянето на обезщетението съдът е съобразил както общите критерии като обществено-икономическите условия, намиращи проявление в лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка ГО, така и специфичните, конкретните факти по делото /интензитета на болките и страданията на ищцата, обусловени от естеството и интензитета на връзката й с починалия родител и обстоятелствата, при които е настъпила загубата му/, като цитираната съдебна практика по аналогични случаи не е обсъждана като самостоятелен критерий, а единствено за сравнение. Преценката на въззивния съд е комплексна, обсъдени са всички релевантни за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД факти и обстоятелства, като възрастта на ищцата не е съобразявана като самостоятелен критерий, а е отчетена като един от факторите, обуславящи конкретните емоционални и психически преживявания на ищцата от загубата на баща й.
Не е налице противоречие и с практиката на ВКС /решение №165/18.05.2013г., гр.д.№1008/2013г., ІV г.о./ по процесуалноправния въпрос относно приложението на чл.266, ал.3 ГПК. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за сумата над 100 000 лева до 150 000 лева, не защото не се установяват твърдените от ищцата неимуществени вреди, а с оглед направената при съвкупна преценка на критериите по чл.52 ЗЗД преценка, че за тези вреди справедливият размер на обезщетение е 100 000 лева.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК касаторът следва да плати на ответната страна сумата 300 лева юриск.възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2855 от 05.12.2018г. по в.гр.д. №2556/2018г. на Апелативен съд- София в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ф. Ш. Демиркан, ЕГН [ЕГН] да плати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата 300 лева юриск.възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.