3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
гр. София, 20.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №4332 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Иванова Николова, срещу решение № 1555 от 21.06.2013г. по в.гр.д. №4549/2012г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение от 22.10.2012г. по гр.д. №10784/2010г. на Софийски градски съд, ГК, І отд., 1 състав. Жалбоподателката обжалва решението на САС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от нея срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществено на 13.09.2010г. ПТП по вина на В. З. З., за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева, както и в частта, с която е осъдена да заплати на ответното дружество разноски в размер на 1 750 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че решението е постановено и в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта и характера на претърпените от ищцата увреждания, както и интензитета на понесените във връзка с тях болки и страдания. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът ЗК [фирма] оспорва жалбата. Поддържа,че в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване липсва ясно формулиран материално – правен и/или процесуално – правен въпрос, който да има съществено значение за делото и по който съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа,че размерът на обезщетението, не е признак за противоречие между решенията на съдилищата по различни дела, тъй като в отделните случаи са взети предвид относимите към правния спор факти.
Третото лице помагач В. З. З. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от Г. Иванова Николова вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди възлиза на 30 000 лева и е намалил същото с 50%, поради принос на пострадалата ищца за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване е изведен от това, че ищцата, като пешеходец, е нарушила разпоредби на ЗдвП, тъй като не е пресичала на означеното за това място.
Жалбоподателката в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. и решение №749/05.12.2008г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Формулираният от жалбоподателката въпрос е включен в предмета на делото, образувано по иск по чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, и е обусловил изхода на спора, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос „относно приложението на чл.52 от ЗЗД”, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. Доколкото размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в конкретния случай не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно, спрямо даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 г., тълкуване на чл.52 от ЗЗД, то е налице противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено
Жалбоподателката е освободена от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1555 от 21.06.2013г. по в.гр.д. №4549/2012г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 22.10.2012г. по гр.д. №10784/2010г. на Софийски градски съд, ГК, І отд., 1 състав, в частта за отхвърляне на предявения от Г. Иванова Николова срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществено на 13.09.2010г. ПТП, за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева .
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.