О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 535
София, 17.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май………………………………
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело № 1856/2016 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Я. Р. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ст. М. от АК-Пловдив, е подал касационна жалба срещу решение № 400 от 14.11.2015 г. по възз. т.д. № 578/2015 г. на апелативен съд – Пловдив. С него е отменено изцяло решение № 279 от 14.05.2015 г. по т.д. № 964/2013 г. на окръжен съд – Пловдив и допълнително решение № 439 от 16.07.2015 г. по същото дело и вместо тях е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу В. С. Д. и Р. С. Д., двамата със съд. адрес в [населено място], за признаване за установено в отношенията между него и ответниците, че последните му дължат солидарно сумата 25 000 лева, представляваща неустойка за забава за периода 10.02.2012 г. – 10.07.2013 г. по договор за заем от 26.08.2009 г., ведно със законната лихва , за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 776/2013 г. на районен съд – Смолян. Ищецът, сега касатор, е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците В. С. Д. и Р. С. Д., двамата със съд. адрес в [населено място], оспорва жалбата с писмен отговор, изготвен от пълномощника им адв. М. Б.-П. от АК-Пловдив. Считат, че не са налице условията за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
І.1. В кои случаи и при какви предпоставки уговорката за неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1 ЗЗД/?
І.2. Нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави договорена неустойка за забава, уговорена като конкретна сума или процент върху неиздължената главница за всеки месец на забава, без да е предвиден краен срок за начисляването й.
ІІ.1. Налице ли е процесуално нарушение от въззивния съд в случаите, в които е взел предвид, обсъдил е и е основал решението си на възражения, направени от ответника извън преклузивния срок за подаване на отговор на исковата молба?
ІІ.2. Може ли съдебния акт на въззивния съд да се основава на предположения на съда, а не върху събраните по делото доказателства?
ІІ.3. Длъжен ли е въззивният съд да осигури на страните възможност да установят фактите, които са от значение за правилното решаване на делото?
ІІ.4. Следва ли въззивният съд да извърши преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди и посочи в мотивите си и да обоснове защо намира едни факти и обстоятелства за установени, а други за неосъществили се и въз основа на кои точно доказателства е достигнал до този свой извод?
Останалите три процесуалноправни въпроси дублират възпроизведените по-горе и не се нуждаят от допълнително обсъждане.
Касационната жалба се поддържа на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но касаторът обосновава само наличието на първото основание, като се позовава на т.3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК ВКС; р. № 99/08.07.2010 г. по т.д. № 984/2009 г. на І т.о; р. № 211/16.12.2010 г. по т.д. № 244/2009 г. на ІІ т.о; р. № 196/6.12.2010 г. по т.д. № 335/2009 г. на ІІ т.о; р. № 243/30.07.2013 г. по гр.д. № 479/2012 г. на ІV г.о.; р. № 83 от 29.04.2014 г. по гр.д. № 1463/2013 г. на ІІІ г.о. и др., приложени към изложението.
В заключителните мотиви на въззивния съд е прието, че „в случая неустойката е уговорена без краен предел, надхвърля няколко пъти дължимото по договора след частичното погасяване на дълга, надхвърля много размера на законната лихва за процесния период, установена съобразно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза. Ето защо претендираният размер на неустойката надхвърля нейната обезщетителна и санкционна функция”. И по-нататък: „Въпросът за евентуалното намаляване на претендирана неустойка, поради прекомерност, не следва да се обсъжда, доколкото съдът намира клаузата за нищожна”.
По първия процесуалноправен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като той е решен по задължителен начин в посоченото от ответниците решение № 178/26.02.3015 г. по т.д. № 2945/2013 г. на ТК, което не подкрепя становището на касатора в случаите, когато се касае за нищожност на клауза за неустойка. Освен това възражението за нищожност на клаузата е направено своевременно. По втория и трети процесуалноправни въпроси не се дължат отговори, тъй като те са предпоставени от форулировката им.
Касационно обжалване следва да се допусне по материалноправните въпроси, тъй като част от мотивите на въззивното решение за нищожност на уговорената неустойка противоречат на приетото в т.3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК ВКС – напр. за това, че клаузата се преценява към момента на сключване на договора, а не към последващ момент /в случая спрямо неизпълнението, както е при преценката за прекомерност/, че липсата на фиксиран срок и краен предел на начисляването й не са основание за нищожност, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави не може да се направи към момента на сключване на договора. Мотивите са и непълни, защото не е отчетено обстоятелството, че в хода на изпълнителното производство е сключено споразумение от 01.06.2010 г. за цялостно уреждане на отношенията между страните, по което е налице пълно неизпълнено от страна задължените лица-ответници, довело до натрупване на претендираната неустойка. Това налага още веднъж да се преценят всички обстоятелства по делото и се съобрази установената съдебна практика с оглед възможността клаузата за неустойка да не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а прекомерна по размер, каквото възражение са направили ответниците в отговора на исковата молба. Това налага да се допусне касационно обжалване по материалноправните въпроси изцяло, както и по процесуалноправния въпрос, формулиран в т. ІІ.4. на настоящото определение, свързан със задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото , които са от значение за спорното право.
По изложените съобржения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 400 от 14.11.2015 г. по възз. т.д. № 578/2015 г. на апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 500 лева /петстотин лева/ в 7-дневен срок от съобщението. В противен случай делото ще бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.