Р Е Ш Е Н И Е
№ 535
гр. София, 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 476 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на Л. К. Т. от гр. Б., против въззивното решение № 428 от 17 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2006 г., с което е оставено в сила решение № 3* от 22 август 2006 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Б. за 2004 г. в частта му, с която до делба са допуснати апартамент и лек автомобил, а в частта, с която е присъдено обезщетение за ползване на недвижимия имот по чл. 282 ал. 2 от ГПК (отм.), въззивната жалба на касаторката е оставена без уважение.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводството. Касаторката изтъква, че пред съда била депозирана молба от процесуалния представител на касаторката за отказ от пълномощията му, но съдът не е докладвал молбата и не е поискал призоваването на касаторката; в продължителен период от време и към момента на подаването на касационната жалба, касаторката е била в отпуск по болест; съдът е дал прекалена вяра на свидетелите на ищците, без да вземе предвид писмените доказателства и възраженията на касаторката. Прилагат се нечетливи фотокопия на амбулаторен картон и болнични листа.
След съдебното заседание в деловодството на съда е постъпило писмено становище от адв. Г, с което доводите в касационната жалба се поддържат.
Ответниците И. Т. И. и Л. Ф. И. от гр. Б., не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима в частта си по отношение на иска за делба на съсобствено наследствено имущество, тъй като е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Жалбата обаче е недопустима в частта й по отношение искането за заплащане на обезщетение за ползване на недвижимия имот по реда на чл. 282 ал. 2 от ГПК (отм.). Определението по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) е необжалваемо пред касационния съд, тъй като въпросът, разрешен с това определение, е бил третиран в две инстанции – районен и окръжен съд и не попада в категорията определения, подлежащи на касационен контрол по аргумент от чл. 213, б. „б“ от ГПК (отм.). В този смисъл е и разрешението, дадено в ТР № 1 от 17 юли 2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 6, която предвижда, че привременните мерки по чл. 282 от ГПК (отм.) подлежат на двуинстанционно разглеждане, а в случая този ред е изчерпан.
Ето защо в тази си част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а касационното производство – да се прекрати.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение.
За да постанови решението си в частта, в която касационната проверка е допустима, въззивният съд приел, че бракът между наследодателя и касаторката продължил 3 години, а жилището е закупено преди брака, независимо дали това е станало в период на съвместно съжителство между страните, защото то не се взема предвид в презумпцията на чл. 19 ал. 1 от Семейния кодекс; квотите на страните следва да се определят при условията на чл. 9 ал. 2 пр. първо от Закона за наследството; претенцията на касаторката за влагането на средства за закупуването на жилището са облигационни и могат да се разглеждат във втората фаза на делбата.
Предявен е иск за делба на наследствено имущество по реда на чл. 69 ал. 1 от Закона за наследството. В исковата си молба ответниците по касация твърдят, че като родители на покойния съпруг на касаторката имат права върху недвижим имот и автомобил, придобити преди брака му с ответницата. Не е спорно, че общият наследодател на страните починал през 1999 г. През 1994 г. той закупил апартамент. Бракът между наследодателя и касаторката бил сключен през 1996 г.
Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е подложил на преценка отказът на процесуалния представител на касаторката от пълномощията му.
По делото е явно, че на 19 септември 2007 г. адв. Г депозирала в деловодството на въззивния съд заявление, с което на основание чл. 24 от ГПК (отм.), сочела, че не й е възможно да изпълнява задълженията си по делото, защото не може да осъществи връзка с въззивницата по никакъв начин, поради което адв. Ю се отказва от пълномощията. В съдебното заседание от 20 септември 2007 г. молбата не е докладвана, както е видно от съдебния протокол, но съдът е приел доказателства и е дал ход на делото по същество, като счел, че въззивницата е редовно уведомена.
В случай на отказ от пълномощие от страна на процесуалния представител на някоя от страните, съдът следва да извърши преценката по чл. 24 от ГПК (отм.). Процедурата, предвидена в посочения текст цели страната да не бъде лишена от адекватна защита, което да попречи на законосъобразното упражняване на нейните процесуални права. Законът не предвижда задължително отлагане на съдебното производство, но с оглед данните по делото съдът следва да изложи съображения защо смята, че отказът от представителните права на адвоката са станали известни на страната, но въпреки това тя не е предприела действия да замени пълномощника си. Тази преценка следва да се извърши и с оглед спазването от страна на адвоката на условията за отказ от поетата защита в хипотезата на чл. 35 и чл. 40 от Закона за адвокатурата.
Като не е докладвал молбата по чл. 24 от ГПК (отм.) и е извършил процесуални действия без надлежно представляване на касаторката и без данни тя да е била уведомена за отказа на адвоката, съдът е нарушил правото й на участие в съдопроизводството. Ето защо решението в тази му част следва да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото съдът обаче следва, предвид представеното пред касационния съд писмено становище и договор за правна помощ между касаторката и същия процесуален представител, да прецени дали не е изправен пред случай на злоупотреба с процесуални права и, евентуално, да предприеме действия по смисъла на Закона за адвокатурата.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. К. Т. от гр. Б., против въззивното решение № 428 от 17 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2006 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 3* от 22 август 2006 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Б. за 2004 г. в частта, с която е присъдено обезщетение за ползване на недвижимия имот по чл. 282 ал. 2 от ГПК (отм.).
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
В тази част решението на съда може да се обжалва в едноседмичен срок съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ОТМЕНЯ въззивното решение № 428 от 17 октомври 2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2006 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 3* от 22 август 2006 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Б. за 2004 г. в частта, с която до делба са допуснати апартамент и лек автомобил.
В тази част ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд в гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: