Р Е Ш Е Н И Е
№ 537
гр. София, 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 588 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на П. С. М., Е. П. М. и Р. П. М. – всички от гр. В., чрез процесуалния им представител адв. Л, против въззивното решение № 1* от 13 ноември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., с което е обезсилено решение без номер от 19 март 2007 г., постановено по гр.д. № 4* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторите изтъкват, че смущаването на правото на собственост е възникнало едва при извършването на противоправни действия от ответника по прекратяване на единствения достъп през общата част на сградата – антре, заключване на вратата откъм двора и предприети действия по зазиждане на вратата на склада откъм процесното антре, като тези действия не са били налице към момента на водене на производството по чл. 108 от Закона за собствеността; достъп до склада не може да има по друг начин, освен чрез антрето, както са потвърдили всички експертизи.
Ответникът “М” А. със седалище и адрес на управление в гр. В., не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че с влязло в сила решение между страните по спора е прието за установено правото на собственост на ответника върху процесната част и е отречено съществуването на каквото и да е основание за упражняваната от касаторите фактическа власт; твърдяното право на преминаване е основание за упражняваната фактическа власт, възникнало преди влизането в сила на решението по ревандикационния иск и е типично възражение на за ревандикационното производство; твърдяното право е несъвместимо със силата на пресъдено нещо, която обвързва страните, поради което искът е недопустим.
Предявен е негаторен иск по реда на чл. 109 от Закона за собствеността. В исковата си молба касаторите изтъкват, че са собственици по силата на наследяване, реституция и делба на магазин със складово помещение; ответникът е завел иск по чл. 108 от Закона за собствеността за 3,5 кв.м., част от “входно антре” към първия етаж; единственият достъп до склада винаги е бил през процесното антре; прекратяването на достъпа до склада е въздействие, създаващо обективни пречки за използването на имота. Иска се възстановяване на правото на преминаване през входното антре.
Атакуваното решение е правилно.
Съобразно правилото на чл. 109 от Закона за собствеността, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът по този ред би бил основателен в рамките на установеното за ищеца право на собственост или друго ограничено вещно право. В случаите, когато спорът за собственост между страните е бил разрешен в друго производство с влязло в сила решение, в което ищецът по настоящия негаторен иск би следвало да изчерпи възраженията си срещу ревандикационната претенция, но е пропуснал да противопостави ограничено вещно право и е осъден да предаде владението изцяло, то, дори и да е налице действие, с което това му ограничено вещно право се засяга, искът по чл. 109 от Закона за собствеността не би могъл да бъде разгледан, защото вече е прието със сила на пресъдено нещо, че няма правомощия да осъществява владение върху вещта изобщо.
Разглежданият случай е такъв. Срещу касаторите е образувано изпълнително дело за предаване на владението върху 3,5 кв.м. от антре. Предмет на иск по реда на чл. 108 от Закона за собствеността е била част от антре, придобито от ответното дружество по силата на ЗППДОП (отм.), която била преградена. От представените съдебни решения по този спор не може да се съди, че касаторите са сторили възражение за налично право на преминаване от магазина към склада през процесното антре. Касаторите са осъдени да предадат на ответника владението върху помещение от 3,5 кв.м., съставлявало част от входно антре и стълбище на първи етаж от сградата, към онзи момент обособено в самостоятелно помещение чрез изградена масивна преградна стена. В решението на ВКС е прието, че антрето се е ползвало единствено за достъп до втория етаж, но не и за магазините, които са имали отделни входове откъм улицата.
С оглед установеното между страните по спора, на касаторите е отречено притежаването на каквото и да е право върху процесното антре, а те не са възразили, че притежават право на преминаване. Правото на преминаване не е възникнало след влизането на решението по ревандикационния иск в сила, за да може да се твърди наличието на ново основание за претенцията. Макар да е вярно, че изпълнението на съдебното решение по ревандикационния иск създава пречка за упражняване правото на собственост на касаторите, тази пречка не може да бъде определена като такава по смисъла на чл. 109 от Закона за собствеността, защото процесното действие в случая не е неоснователно. В светлината на изложеното, без значение е, че според всички заключения на съдебно-техническите експертизи пред двете инстанции, пробиването на отвор към двора ще отслаби конструкцията на постройката и ще влоши устойчивостта на цялата сграда за вертикални и хоризонтални натоварвания, тъй като касаторите са пропуснали да осъществят правата си по предвидения в закона ред.
Ответникът не претендира разноски по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1* от 13 ноември 2007 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: