О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 19.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 512/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Агенция „Митници“,чрез процесуален представител главен юрисконсулт В. А. срещу решение № 395/02.11.2016 г. по гр.д.№ 476/2016 г. на Окръжен съд-Хасково.С него е потвърдено решение № 97/16.05.2016 г. по гр.д.№ 117/2016 г. на Районен съд-Свиленград, с което са уважени предявените от ищеца Д. С. Д. срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението му, извършено със заповед № 777/12.01.2016 г. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност изпълнител по ПМС № 66/1996 г. в отдел Митническо разузнаване и разследване към Митница С. и му е присъдено на основание чл.225 ал.1 КТ обезщетение в размер на сумата 1058,99 лв. за времето, през което е останал без работа, поради неправилното уволнение, в периода 13.01.2016 г.-10.05.2016 г., ведно със законната лихва ,начиная от 08.03.2016 г. до окончателното плащане на главницата. В частта, с която този иск е отхвърлен решението е отменено и е присъдено обезщетение в размер на още 1051,21 лв. , за периода 11.05.2016 г.-13.07.2016 г., общо сумата 2 110,20 лв.
Касаторът излага оплакване,че в противоречие със закона въззивният съд е приел, че процедурата по уволнението на ищеца е опорочена,тъй като не са спазени правилата за предварителна закрила и не е извършен подбор. Посочва,че тези изводи са направени въз основа на амбулаторен лист от 2004 г. в личното му досие, съдържащ диагноза захарен диабет тип 2, докато в декларация той е заявил, че страда от исхемична болест на сърцето, без да представи актуални документи за това .Закрилата следва да съществува към датата на връчване на заповедта на уволнение, а не към предходни моменти. Намира, че е налице умишлено неправомерно поведение на ищеца, което води до отпадане задължението на работодателя да иска мнение на ТЕЛК. Поддържа,че не е било необходимо провеждане на подбор,тъй като са съкратени всички служители,заемащи длъжността изпълнител, както и че подборът не се извършва в рамките на цялото предприятие, а само в рамките на обособената структура.Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
-ползва ли се служителят с предварителна закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ, когато е представил медицински документи, издадени преди повече от десет години от момента на прекратяване на трудовото му правоотношение за декларираната от него болест по Наредба №5/1987 г. едва с исковата молба.
-ползва ли се служителят с предварителна закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ без да декларира към момента на попълване на декларация по чл.333 КТ,че страда от съответното заболяване и без да представи в указания му срок,нито в процеса медицински документи,когато в личното му трудово досие се съдържа медицински документ,издаден преди повече от десет години, в който е удостоверено,че страда от заболяване,включено в Наредба № 5/1987 г.
Твърди,че въпросът е решен в противоречие с решения на състави на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№502/2016 г.,ІІІ г.о.,гр.д.№ 4165/2014 г.,ІІІ г.о., гр.д.№519/2012 г., ІV г.о., гр.д.№606/2011 г.,ІV г.о., гр.д.№738/2011 г., ІV г.о., гр.д.№1845/2010 г., ІV г.о.,според които моментът за който се отнася предварителната закрила е този на връчването на заповедта,респективно предизвестието за уволнение,че липсата на медицинска документация не е основание да се откаже закрилата, ако са налице данни за наличие на заболяване,че е без правно значение преценката към момента на изготвяне на заповедта за уволнение. Навежда доводи,че погрешно въззивният съд е приел,че събирането на информация за здравословното състояние на ищеца не е предварително, защото връчването на заповедта съвпада с момента за който е съществувало задължението на работодателя. Освен основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поддържа и това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Следващите въпроси са:
-длъжен ли е работодателят да извърши подбор при съкращаване на всички служители,заемащи длъжността на ищеца,в рамките на обособената структура,в която се извършва съкращаването на щата,когато съответното обособено звено се закрива изцяло,но функциите на звеното не се преустановяват, а се поемат от други звена в различни населени места;
-съществува ли задължение на работодателя да извърши подбор между служители,които заемат длъжности с еднакво наименование,но с различни функции и задължения, в различни структурни образувания, в различни населени места на една администрация, при положение,че са съкратени всички щатни бройки за точно определена длъжност в закрито звено.
Твърди се противоречие с решения по гр.д.№122/2016 г.,ІV г.о., гр.д.№626/2016 г., ІV г.о., гр.д.№844/2015 г.,ІІІ г.о., гр.д.№4441/2013 г., ІV г.о., гр.д.№3655/2013 г., ІV г.о., гр.д.№3726/2013 г., ІV г.о., гр.д.№1851/2013 г., ІV г.о., гр.д.№281/2012 г., ІV г.о.
Неправилен според касатора е и изводът,че дейността на отдела, в който е работил ищецът Митническо разузнаване и разследване при Митница С. продължава да се осъществява от Митница П..Поддържа,че работодателят не е длъжен да прави подбор между служители с място на работа в различни населени места.Поддържа във връзка с тези въпроси допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. С. Д. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.К. Т., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
За да постанови решението, предмет на настоящото дело, въззивният съд е приел, че ищецът е работил в Агенция Митници в отдел Митническо разузнаване и разследване при Т. С. ,въз основа на трудов договор, сключен през 1996 г. и последващи допълнителни споразумения, като последната заемана длъжност е изпълнител. Трудовото му правоотношение е прекратено без предизвестие на 12.01.2016 г., на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ. В същия ден работодателят поискал информация за здравословното му състояние и му дал еднодневен срок за представяне на медицински документи. Ищецът посочил, че страда от исхемична болест на сърцето.Със заповед на министъра на финансите считано от 11.06.2016 г. е закрит Т.- С. и включените в структурата му митнически пунктове и митнически бюра.Някои от тях преминават в структурата на Митница Б. и Митница П..Дейността на Т. С. преминава към МБ С., при Митница П..В щатното разписание на Т. С. са включени 28 щатни бройки,от които 6 са заеманата от ищеца длъжност изпълнтител в отдел М. .В длъжностното разписание за Митница П. за новосъздаденото МБ С. е планирана една бройка за длъжността изпълнител в отдел Финансово стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство. При тези фактически данни въззивният съд е намерил, че е опорочена процедурата по уволнение. Посочил е, че съгласно чл.333 ал.7 КТ работодателят следва да е събрал необходимата информация за наличие на заболявания по Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 т.3 КТ, преди да упражни правото си да прекрати едностранно трудовия договор. В случая това е осъществено на 12.01.2016 г. и на същата дата са изискани данни за здравословното състояние на ищеца, т.е. събирането на информация не е станало предварително. Освен това в представеното трудово досие на ищеца фигурира амбулаторен лист от 2004 г.,според който той има и заболяване захарен диабет пит 2. Въззивният съд е подчертал,че дори работникът да бездейства, след като работодателят има данни за наличие на заболяване, обуславящо закрила и не е предприел мерки за преодоляването й ,то очевидно не е изпълнил процедурата по предварителна закрила. Тя е включена в сложния фактически състав на уволнителното основание,при което законосъобразното настъпване на всеки следващ факт е обусловено от законосъобразното настъпване на предходния факт.Направил е извод и че не е налице съкращение в щата,тъй като дейността на отдел М. на Митница С. продължава да се осъществява от Митница П..Поради това е било необходимо да се извърши подбор измежду заемащите длъжността в двете митници.Посочил е , че към 12.06.2016 г. трудовото правоотношение на ищеца е преминало към митница П..В новото щатно разписание длъжността изпълнител е налице в отдел ФСДУСИП,не са премахнати нейните функции.Със закриване на Митница С. е осъществено единствено вътрешно организационно преустройство,като дейността продължава да се осъществява.
ВКС състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да докаже наличие на общо и допълнително основание . Общо основание е формулиран правен въпрос, който е от значение за решаващите изводи на въззивния съд, включен е в предмета на делото и е обусловил или подготвил изхода му. Въпросите, свързани с предварителната закрила са частично релевантни, но не са решени в противоречие със задължителната съдебна практика.Макар и от 2004 г.,работодателят е разполагал с медицински документ в личното досие на ищеца , а следователно и с данни за наличие на заболяване.Това го е задължавало да предприеме необходимите действия,което не е сторил.Отговорите,съдържащи се в задължителната съдебна практика,на поставените от касатора въпроси не са в противоречие с приетото от въззивния съд.
Втората група въпроси не са обуславящи изводите, съдържащи се във второинстанционното рвешение , а са формулирани с оглед хипотеза, която не съответства на решаващите мотиви за извършено вътрешно организационно преустройство.
Поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е обосновано. Това не може да бъде сторено само с цитиране на законовия текст.
Поради необосноваване на общо и допълнително основание следва да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба би следвало да бъдат присъдени разноски за настоящото производство . Искането за присъждането им обаче не може да бъде уважено,тъй като не са представени документи,които да установяват факта на заплащането им.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 395/02.11.2016 г. по гр.д.№ 476/2016 г. на Окръжен съд-Хасково
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: