Определение по ч.т.д.№ 541/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№538
София, 30.06.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Т. Р.
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 541 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Т. (КУИППД) срещу Определение № 279 от 27.05.2010 год. на Варненския апелативен съд по ч.т.д.№ 272/2010 год. с което е потвърдено постановеното по реда на чл.321 ГПК (отм.) Определение № 1198 от 12.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 491/2007 год. на Варненския окръжен съд. С него е ВОС е вдигнал допусната по реда на чл.309 и сл. ГПК (отм.) обезпечителна мярка, поради това, че в рамките на определения от съда срок – 2 месеца след влизане в сила на присъдата на А. Р. И., искът, чието обезпечение е било допуснато по искане на К. с Определение № 585 от.09.03.2007 год. не е бил предявен.
Позоваването на касатора е основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Обуславящ правен въпрос не е формулиран, като позоваването е на 2 бр. обжалваеми определения на Варненския окръжен съд за които се твърди, че са влезли в сила.
Основният довод на касатора е, че е без значение неспазването на срока по чл.390 ал.3 (предишна ал.2) ГПК, тъй като макар и след изтичането му, иск е бил предявен и производството по него е висящо.
Частната касационна жалба на К. е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол.
Както бе посочено, производството е по реда на чл.321 ГПК (отм.) вр.§ 2 ал.4 от ПЗР на ГПК. Доколкото производството по чл.309 ГПК (отм.) е инициирано при действието на ГПК-1952 год., то и искането за вдигане на обезпечителната мярка е под режима на този закон, независимо кога е постъпила молбата по чл.321 ГПК (отм.), поради това, че се касае за продължаване/приключване на същото обезпечително производство. Съгласно ТР № 1/17.06.2001 год. на ОСГК на ВКС, с произнасянето на ВнАС, двуинстанционния контрол на определението е изчерпан.
Но дори да би се приело, че по отношение на молбата за отмяна на обезпечението е приложим ГПК-2007, то и в този случай частната касационна жалба би била недопустима.
Определението по чл.402 ГПК подлежи на въззивен, но не и на касационен контрол.
Касае се за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона – чл.402 ал.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен.
По отношение на определенията с които съдът се е произнесъл по обезпечителна мярка (допускане и отмяна) не намира приложение чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като препращането на ал.3 на чл.274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По отношение на въззивния акт на ВнАС не е налице нито едната от изчерпателно изброените предпоставки на чл.274 ал.3 ГПК – не се прегражда развитието на спора и няма произнасяне по същество на друго производство. Няма пречка обезпечителната мярка да бъде допусната по реда на чл.389 ГПК и в рамките на висящото производство.
За пълнота на изложението ще следва да се отбележи и противоречие на доводите на касатора са Тълкувателно решение № 1 от 14.09.2009 год. по Т.Д. № 1/2008 год. на ОСГТК на ВКС.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Т. срещу Определение № 279 от 27.05.2010 год. по ч.т.д.№ 272/2010 год. на Варненския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС-Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.