2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
гр. София, 16.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 66 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАК„Б. В. и. г.” срещу решение от 30.09.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 9755/2013 г. на Софийския градски съд. С него е отменено решение № ІІ-66-80/13.04.2013 г. по гр. дело № 46125/2012 г. на Софийския районен съд и са уважени предявените от П. Л. К. срещу жалбоподателя (универсален материалноправен и процесуален правоприемник на ЗК [фирма]), искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено поради намаляване на обема на работа – на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, след изтичането на срока на 30-дневно писмено предизвестие № Л-158/04.07.2012 г. на изпълнителния директор на ЗК [фирма], считано от 06.08.2012 г., и ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „мениджър продажби” в Генерална агенция „София” при дружеството-касатор; в тежест на последното са възложени разноските и държавните такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материални норми – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните три правни въпроса: 1) процесуалноправен – допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частни документи, носещи подписа на оспорващата страна, в случая – трудов договор и длъжностна характеристика; 2) процесуалноправен – относно тълкуването и оценката на направено от страната в съдебния процес признание на релевантен за спора факт; и 3) материалноправен – необходимо ли е извършване на подбор при прекратяване на трудов договор поради намаляване обема на работа в случаи, когато съкращаваната длъжност е единствена. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практиката на ВКС и останалите съдилища, и в тази връзка сочи и представя (в преписи) множество решения на ВКС и на други съдилища.
Ответникът по касационната жалба – ищецът П. Л. К. в отговора на жалбата излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор № 63/19.05.2005 г. и допълнителни споразумения към него №№ 155/24.02.2010 г. и 69/21.02.2011 г., и съгласно заповед № 58/28.12.2011 г. по решение на управителния съвет от 28.12.2011 г., ищецът последователно е заемал длъжностите: „управител” на Генерална агенция „София”, „мениджър продажби” в А. „М.” и „мениджър екип” в същата агенция, а считано от 28.12.2011 г. – в Генерална агенция „София”, както и че е безспорно, че последните две длъжности „мениджър продажби” и „мениджър екип” са идентични – налице е единствено промяна в наименованието, без да е налице промяна в трудовите функции.
След подробно обсъждане на събраните доказателства и на становищата и доводите на страните по делото, градският съд е достигнал до изводите, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е било налице намаляване на обема на работата, с чието изпълнение е била свързано основно трудовата функция на ищеца, както и че е налице решение на компетентен орган за съкращаване на щата, в частност – на заеманата от ищеца длъжност, като последица от намалелия обем на работата.
Въззивният съд е приел и за безспорно по делото, че заеманата от ищеца длъжност „мениджър екип” е била единствена към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, както и че в длъжностната характеристика за тази длъжност, за последната са предвидени ръководни функции. От друга страна е приел, че от данните по делото – подробно обсъдените в тази връзка свидетелски показания, се установява, че ищецът никога не е изпълнявал ръководни функции. С оглед това градският съд е приел за установено и че трудовите функции, които е изпълнявал ищецът, са били изцяло припокрити с трудовите функции на други служители, които са останали на работа след уволнението му, както и че дори част от неговите трудови задължения са преминали към друг конкретен служител, който е останал на работа. При така приетото за установено от него, въззивният съд е извел и решаващите си изводи по делото, че трудовите функции на ищеца не са премахнати с уволнението му и са били сходни, дори – идентични с тези на други служители, заемащи други длъжности, които са останали на работа, поради което е било налице задължение за работодателя за извършване на подбор, и като не е изпълнил това свое задължение, той е издал незаконосъобразна заповед за уволнение. Въз основа на това е изведен и крайният извод за основателност на предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че с приетото за установено от въззивния съд – единствено въз основа свидетелските показания по делото, че ищецът не е осъществявал предвидените в длъжностната характеристика за длъжността му ръководни функции (откъдето е изведен и решаващият извод, че трудовите му функции са били сходни и дори идентични с тези на останали на работа други служители, заемащи други длъжности), първият изведен от касатора процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с представеното (в препис) към изложението му решение № 155/13.10.2010 г. по търг. дело № 1113/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него е прието, че забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, е досежно формалните договори, сключени в писмена форма; че при наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят; и че преодоляването на тази забрана е уредено в разпоредбата на чл. 164, ал. 2 от ГПК – свидетелски показания са допустими, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства. В същия смисъл е и разрешението, дадено с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 308/30.03.2012 г. по гр. дело № 786/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
Като не е взел предвид и не е обсъдил, при извеждане на горните решаващи констатации и изводи по делото, изричните твърдения на ищеца в исковата молба, че „като служител на ръководна длъжност” той има пряко наблюдение върху дейността на ответното дружество и не е забелязал намаляване обема на работа, въззивният съд е разрешил в противоречи с практиката на ВКС, и вторият изведен от касатора процесуалноправен въпрос, а именно – в противоречие с постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 174/29.04.2011 г. по гр. дело № 640/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (също представено в препис от касатора по делото), решение № 475/08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 362/03.10.2012 г. по гр. дело № 1420/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В тях е прието, че изявлението на страната или на неин представител по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство; че когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност, както и че съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно чл. 175 от ГПК.
И. от касатора материалноправен въпрос в случая не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, тъй като макар съдът да е установил, че длъжността на ищеца е била единствена, от друга страна е приел за установено и че трудовите му функции са били сходни и дори идентични с тези на останали на работа други служители, заемащи други длъжности, откъдето е направен и изводът за наличие в случая на задължение на работодателя да извърши подбор.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, но само по двата процесуалноправни въпроса, изведени от жалбоподателя, а именно: 1) допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частни документи, носещи подписа на оспорващата страна, в случая – трудов договор и длъжностна характеристика; и 2) относно тълкуването и оценката на направено от страната в съдебния процес признание на релевантен за спора факт; които два правни въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочените по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 50 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 30.09.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 9755/2013 г. на Софийския градски съд;
УКАЗВА на жалбоподателя З. а. д. „Б. В. и. г.” в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 50 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.