О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
гр.София 04.08.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 1337/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК.
М. Д. е подал частна жалба против определение от 28.07.2014 г., постановено от Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 439/2014 г.
Частната жалба е образувана в ч.гр.д. № 4528/2014 г. по описа на Софийска апелативен съд. Съдиите от съда последователно са се отвели от разглеждане на частната жалба по съображения, че жалбоподателят многократно е отправял редица молби до различни държавни институциии, в които молби се съдържат недопустими лични квалификации срещу съдите от съдебния състав; изразявал съмнение в безпристрастността на състава при произнасяне по делата.
Състав на Върховния касационен съд е определил частната жалба на М. Д. да се разгледа от Пловдивския апелативен съд.
На свой ред съдиите от Пловдивския апелативен съд също са се отвели по съображения, че те вече се били отвеждали от разглеждане и по други дела на М. Д., а и поради изричното искане на страната, за да се избегнат съмнения в безпристрастието при разглеждането на делото в инстанцията.
Следващ състав на Върховния касационен съд е изпратил делото на Великотърновския апелативен съд, като съдиите от този съд също са се отвели от разглеждане на делото по съображения, че служебно им било известно, че М. Д. прави отвод на всички съдии от съда, по всички дела, по които е страна – лично или като представител на юридическо лице.
В случая няма как отводите на апелативните съдии от три апелативни съдилища да се оправдаят от гледна точна на основанията по чл. 22 ГПК, както многократно, в сходни случаи, са указвали изрично състави на Върховния касационен съд, включително при отводи, по сходни съображения, на съдиите от апелативните съдилища, които са го сторили и в случая. Непочтителното отношение на страната към съда, в различните му проявни форми, не е основание за отвод на съдията по делото, нито пречка за разглеждането му. Всички основания за отвод се основават на фактически основания, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си твърдение на страна, че съдът не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от изброените обстоятелства по чл. 22, т. 1 – 5 ГПК, щом не отговаря на обективната действителност, не може да послужи като основание за отвеждане на съдията по делото. Съдът във всички случаи е длъжен да преценява дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 ГПК – упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави. Правната възможност да се иска отвод на съдия е недопустимо да се използва от страните за постигане на някоя от целите – протакане на делото, избор на съдия или съдебен район, натиск върху съда и пр. Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шикани и се опитва да попречи на развитието на производството – К. с/у И., № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Ш. с/у Г., № 75529/01, 8 юни 2006 г. ; М. с/у Б., № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., К. с/у Б., № 44626/98, 24 март 2005 г.
В случая, видно от материалите по делото, М. Д. системно прави искания за отвод на съдиите от съдилищата, в които е постъпило или по-късно изпратено за разглеждане негово дело – съответно в първа, въззивна или касационна инстанция; използва изрази, изразяващи неуважение към съда като институция и към конкретни съдии в частност, както и твърдения за зависимост или друг вид заинтересованост на съда. На практика, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователните отводи на страната, оскъпяват процеса, забавят значително разрешаването на спора, ограничават по същество достъпа до съд и евентуално финансово натоварват насрещната страна. Съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, вкл. като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право (срв. Ч. и В. с/у И., № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A, Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК).
Предвид направените отводи, настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да изпрати делото за разглеждане на четвърти апелативен съд и определя Варненския апелативен съд.
МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА делото, на осн. чл. 23, ал. 3 ГПК, за разглеждане на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Софийския апелативен съд, Великотърновския апелативен съд и Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: