О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
София 27.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 748/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Териториално дирекция на НАП – София град, подадена от пълномощника гл. юрисконсулт М. Ф. , срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV Д с-в, от 17.02.2009г. по в.гр.д. № 3497/2008г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 05.08.2008г. по гр.д. № 1451/2007г. в частта, с която са уважени исковете на А. А. К. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, по чл. 128 КТ за сумата 215 лв. увеличение на трудовото възнаграждение за периода от януари до май 2007г. и по чл. 17 ЗНАП за сумата 100 лв. средства за работно облекло.
Ответникът по касация А. А. К. от гр. С. в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмено възражение от пълномощника му И. П. моли решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В останалата й част, предвид обжалваемия интерес – под 1000 лв., и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че първата част на заповедта за уволнение не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, а втората част описва нарушение, което не се включва в задълженията на ищеца. Ищецът А. А. е наказан за това, че не е отправил писмено предложение до отдел „Координация” при ТД на НАП за извършване на текущ преглед на качеството, с оглед спецификата на проверката по прихващане и възстановяване. Действително сред трудовите функции на ищеца се включва и тази да отправя подобни предложения и тя му е надлежно възложена с вътрешни актове на работодателя, доведени до знанието на ищеца. Тази функция обаче не представлява задължение на ищеца, затова неизпълнението й не може да бъде последвано от дисциплинарна санкция. Както от съдържанието на Процедура № К* така и от длъжностната характеристика е видно, че отправянето на предложение за текущ преглед на качеството представлява възможност и само от преценката на ищеца зависи дали да направи такова предложение. В посочената Процедура не са отразени никакви конкретни предпоставки за отправяне на такова предложение, съответно за стартиране на процес „текущ преглед на качеството чрез преглед на действията”. Следователно това е правомощие, а не задължение, и упражняването му е предоставено на преценката на ищеца.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че съдът се е произнесъл противоречиво по две дела, с предмет една и съща фактическа обстановка, по съществения материалноправен въпрос извършено ли е нарушение на трудовата дисциплина от данъчен служител. С решението по настоящото дело исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са уважени, а с решението от 06.02.2009г. по гр.д. № 1032/2008г. с предмет същото нарушение от данъчния служител А. А. К. , исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са отхвърлени. Счита, че съществената разлика в интерпретирането на един и същ документ – Процедура № К* е в разрез с принципа за справедливост и поради това въпросът е от значене и за точното прилагане на закона. Прилага посоченото съдебно решение.
Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд поради различните, противоречащи си едно на друго тълкувания, дадено от съдилищата по двете дела на задълженията на данъчни служители, въведени с посочения по-горе вътрешноведомствен акт, чието неизпълнение е обосновало налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.
На ТД на НАП – София град с. да се укаже да внесе държавна такса, каквато дължи по аргумент от чл. 84, т. 1 ГПК, в размер на 140 лв., определен съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 30 лв. по искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от същата тарифа.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV Д с-в, от 17.02.2009г. по в.гр.д. № 3497/2008г. В ЧАСТТА, относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Указва на Териториална дирекция на НАП – София град в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 170 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба В ЧАСТТА, относно исковете за сумата 215 лв. увеличение на трудовото възнаграждение и за сумата 100 лв., представляваща средства за работно облекло за 2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва В ЧАСТТА, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок от съобщението, извършено чрез връчването му на страната, пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател:
Членове: