О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
Гр.С., 02.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4135 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.552/19.08.14 по г.д.№.546/14г. на Добрички окръжен съд е потвърдено разпореждане на Добрички районен съд от 1.07.14г. по г.д.№.3309/10, с което въззивната жалба на Р. П. И. срещу първоинстанционното решение е върната.
Постъпила е частна касационна жалба от Р. П. И., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Налице е позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна М. Д. И. – М. оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Добрички окръжен съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в срок указанията за внасяне на държавна такса – за които е бил надлежно уведомен чрез упълномощения от него адвокат /по делото липсват данни за оттегляне на пълномощното, отказ или за лично връчване на съобщенията на страната по посочен от нея адрес/, поради което и правилно и законосъобразно жалбата му е била върната.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, респективно на въззивното определение. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело съдържание, което е различно от това, което ще изведе съдът. Същевременно непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. Предвид изложеното, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.45 ГПК връчване на представителя на адресата се смята за лично връчване и при липса на оттегляне на пълномощията, отказ или посочване на съдебен адрес, различен от този на процесуалния представител на страната /каквито хипотези не са налице в разглеждания случай/, всяко връчване на пълномощника се смята за надлежно уведомяване на страната съобразно чл.45 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.552/19.08.14 по г.д.№.546/14г. на Добрички окръжен съд.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: