1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 16.06. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1656 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] /Н. ЕАД/, представлявано от П. И. – изпълнителен директор, чрез старши юрисконсулт М. А., против решение № 648/29.12.2015 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 899/2015 г.
Насрещната страна Б. Й. Й., чрез адвокат Б. Г. от АК Велико Търново, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че жалбата не следва да се допуска до касация. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Плевенският окръжен съд, като е отменил в една част и потвърдил в друга решението на първостепенния Районен съд Левски, е уважил предявените от Б. Й. Й. искове, както следва: по чл. 74, ал. 4 КТ – за прогласяване недействителността на клауза от допълнително споразумение № 59 от 18.03.2014 г. към трудовия договор на ищеца, поради противоречие с разпоредбите на чл. 68 КТ; за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 25/16.02.2015 г. на изпълнителния директор на [фирма] /Н. ЕАД/, за незаконно; за възстановяване на заеманата от него длъжност в Н. ЕАД; за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението – за периода от 16.02.2015 г. до 16.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото 26.02.2015 г. до окончателното й изплащане.
За да постанови този резултат, съдът установил, че между касатора Н. ЕАД и Б. Й. Й. възникнало срочно трудово правоотношение със срок за изпитване, обективирано в трудов договор № ЛС 2698/01.07.2003 г. и трансформирало се в безсрочно. Служителят Й. заемал длъжността „специалист наемни отношения и договори“ при Н. ЕАД, клон „А.-Б.“, направление „Административни въпроси, търговски, правни и наемни отношения и договори“. С допълнително споразумение № 372/25.09.2013 г., безсрочният трудов договор бил изменен, като длъжността на ищеца била променена на „портиер“, а изпитателният срок в полза на работодателя бил определен до 19.03.2014 г. На 18.03.2014 г. било сключено ново допълнително споразумение № 59, по силата на което ищецът бил преназначен на длъжността „общ работник, той и пазач“, а новият срок на договора бил фиксиран „до избор на охранителна фирма“.
Установено било, че със Заповед № 25/16.02.2015 г. на изпълнителния директор на Н., трудовото правоотношение със служителя Й. било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане на уговорения срок, предвид сключването на договор № 15 ИП-219А011-107 от 13.02.2015 г., по силата на който охранителната дейност на обекти на Н. ЕАД била възложена на фирма, избрана на основание Закона за обществените поръчки.
Въззивният съд е счел, че функцията на допълнителното споразумение от 18.03.2014 г. била да се предотврати трансформирането на срочния трудов договор в безсрочен, тъй като новият срок бил договорен един ден преди да изтече изпитателният срок по предходното допълнително споразумение от 25.09.2013 г. Плевенският окръжен съд приел, че новият срок не бил определен по правилата на чл. 68, ал. 1 КТ, а до настъпване на дадено събитие, като е отчел също и че изпълняваната от служителя работа не била временна, сезонна или краткотрайна, нито било изпълнено условието по чл. 68, ал. 4, във връзка с пар.1, т.8 от ДР на КТ, да е било налице „изключение“.
В заключение, окръжният съд е направил извод, че законовата фикция по чл. 68, ал. 5 КТ била относима към процесния случай, поради което срочният трудов договор следвало да се счита за сключен за неопределено време. В тази връзка, клаузата от допълнително споразумение № 59 от 18.03.2014 г., регламентираща срока, била прогласена за недействителна, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 КТ – уважени.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса, уточнен от касационната инстанция, за тълкуване на пар.1, т. 8 от ДР на КТ и противоречива съдебна практика – противоречиво разрешение, дадено в обжалваното решение и в решение № 637/22.12.2015 г. на ОС Плевен по гр.д. № 898/2015 г., в което е разгледан идентичен казус.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставеният правен въпрос е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат, но не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото приложеното решение на Плевенския окръжен съд не е влязло в сила (срв. разрешението в ТР 1/2009 г. на ВКС ОСГТК).
По поставения въпрос е осъществена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаването на поставения материалноправен въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да се допусне.
Мотивиран от горното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 648/29.12.2015 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 899/2015 г.
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма], в едноседмичен срок от връчване на съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 104,09 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: