2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 21.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2078/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
С решение № 820 от 22.04.2016 г., постановено по въззивно гр. д. № 214/2016 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение от 06.06.2013 г. по гр. д. № 8627/2011 г. на Софийския градски съд, с което е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на ответниците Л. С. А. и Й. С. А., че Т. Щ. А. е собственик по силата на приращението върху следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с гараж, със застроена площ 156 кв. м., с идентификатор 68134.4329.335.1 по кадастралната карта на [населено място], построена върху поземлен имот с идентификатор 68134.4329.335, съставляващ УПИ VIII-1825 в кв.55-А по плана на [населено място], вилна зона „Горна Баня”. Във въззивното производство на мястото на починалата ищца са конституирани наследниците й по закон А. Я. С., С. С. К., К. Г. Щ., Н. М. Г., М. А. Н., Т. Г. К., Я. А. С. и Т. А. А..
Срещу това решение е подадена касационна жалба от адв. Г. Г., като пълномощник на ответниците Л. С. А. и Й. С. А.. Жалбата е подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и в срока по чл.283 ГПК.
В изложението не е формулиран конкретен правен въпрос, като съгласно правомощията на касационната инстанция съобразно ТР № 119.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС, той може да бъде конкретизиран съобразно посоченото в изложението по следния начин: дали при прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, се прехвърля и правото върху намиращата се в него сграда, когато същата не е изрично изключена от предмета на сделката. Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и постановяването на въззивното решение в противоречие с решение № 529/09.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, първо г. о. и с решение № 183/18.06.2012 г. по гр. д. № 88/2012 г. на ВКС, второ г. о.
Ответниците по касация А. С., Т. К., С. К., Я. С., Н. Г. и К. Щ. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска. Останалите ответници по жалба не са изразили становище.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата е изложила твърдения, че притежава право на собственост по силата на приращението, в качеството си на собственик на поземления имот, в който е построена сградата. Ответниците в защитата си по същество са въвели възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез упражнявано владение в периода 30.10.2001 г., когато сградата е била изградена в груб строеж до 19.11.2010 г., когато владението им е било отнето въз основа на влязло в сила съдебно решение.
С влязло в сила на 12.12.2007 г. решение по гр. д. № 7595/2001 г. на Софийски районен съд /решение № 1300 от посочената дата по гр. д. № 1356 от 2006 г. на ВКС, четвърто г. о./, образувано по вписана на 06.08.2001 г. искова молба, са уважени предявените от ищцата срещу ответниците по настоящото дело искове с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено по отношение на Л. С. А. и Й. С. А., че Т. Щ. А. е собственик на УПИ VIII-1825 в кв.55-А по регулационния план на [населено място], вилна зона „Горна Баня” на основание наследствено правоприемство и дарение, като ответниците са осъдени да й предадат владението върху същия. На основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е отменен нотариален акт № 188/2000 г., с който ответникът А. по време на брака си с ответницата А. е закупил описаният по-горе недвижим имот.
По делото е установено от представените писмени доказателства /разрешение за строеж № 96 от 28.06.2001 г., издадено в полза на Л. А. за построяване на жилищна сграда в УПИ VIII-1825 и удостоверение № 595 от 10.06.2009 г. на главния архитект за въвеждане в експлоатация на строеж „жилищна сграда”/, че ответниците са построили процесната сграда в имота. Безспорно е установено, че са упражнявали фактическа власт върху същата от момента на завършването й в груб строеж през месец октомври 2001 г. до 19.11.2010 г.
С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 146, т.3, н. д. № 508/03.11.2010 г., ищцата е прехвърлила правото на собственост в полза на С. Н. Х. върху следния недвижим имот, находящ се в [населено място], вилна зона „Горна Баня“, а именно: имот с идентификатор 68134.4329.335, съставляващ УПИ VIII-1825 в кв.55-А по плана на населеното място от 1961 г. и УПИ X-335 в кв.55-А по плана, одобрен с решение № 32 по Протокол № 112/2001 г. Посочената продажна цена е 47 000 лв. Данъчната оценка на имота според удостоверение № 18-00-19-2835/25.10.2010 г. на СО – Дирекция ПАМДТ – „О. купел“ е 46 872,80 лв.
В изисканото нотариално дело № 508/03.11.2010 г. на нотариус Р. Р., рег. № 104, е приложено описаното по-горе удостоверение за данъчна оценка, както и скица № 9865/21.10.2010 г. на имот с идентификатор 68134.4329.335.
С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на същата дата и между същите страни, продавачът се е задължил да прехвърли на купувача правото на собственост върху масивна жилищна сграда, заедно с всички други подобрения в гореописания имот, за сумата от 30 000 евро, в двумесечен срок от безспорното установяване, че продавачът е собственик /издаване на констативен нотариален акт; влизане в сила на съдебно решение/.
В обжалваното въззивно решение е прието, че установителните искове за собственост са основателни на заявеното основание – придобиване по приращение съгласно чл.92 ЗС. Процесната сграда е построена от касаторите без учредено им по надлежния ред право на строеж, попада изцяло в УПИ VIII-1825, следователно по приращение е собственост на собственика на терена, като правото на собственост върху него в полза на ищцата е установено с влязло в сила съдебно решение. При лежаща върху тях доказателствена тежест, касаторите не са установили въведеното придобивно основание – давност. Прието е също така, че те не са добросъвестни владелци, както и че не е изтекъл изискуемия се 10-годишен период на осъществяване на фактическата власт. При определяне предмета на сделката, сключена с нотариален акт № 146/2010 г., е извършено тълкуване на волята на страните и е направено заключение, че процесната сграда не е била прехвърлена на третото лице.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по така формулирания правен въпрос, като съображенията за това са следните:
Касаторите сочат, че противоречащ на съдебната практика, изразена в цитираните решения, е изводът на въззивния съд по приложението на чл.92 ЗС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В първия от посочените съдебни актове е прието, че щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи /подобренията/, които се намират в дворното място, то купувачът придобива всичко, което се намира в него /сградата, насажденията и други/. Запазването на собствеността върху сградата, отделно от дворното място, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се счита оборена презумпцията на чл.92 ЗС. Във всички случаи обаче действителната воля на страните трябва да се извлича чрез тълкуване на отразеното в нотариалния акт по реда на чл.20 ЗЗД. Във втория съдебен акт се сочи, че съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключването на договора, т. е. ако постройките изрично не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай правото на собственост се отделя от земята по установения в чл.63 ЗС принцип като прехвърлителят го запазва за себе си. Без наличието на изрично изявление правото на строеж не би могло да се отдели от общо притежаваното право на собственост върху терена и постройките, които собственикът му е изградил, тъй като същото може да съществува самостоятелно отделно от правото на собственост върху терена само ако е надлежно учредено.
В решение № 427/28.12.2012 г. по гр. д. № 357/2012 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 125/17.08.2011 г. по гр. д. № 322/2010 г. на ВКС, първо г. о., постановени по реда на чл.290 ГПК, също е прието, че действителната воля на страните подлежи на тълкуване /например когато уговорената продажна цена не включва сградата/. В определение № 841/19.12.2013 г. по гр. д. № 7664/2013 г. на ВКС, четвърто г. о., е възприето, че когато прехвърленият имот е обект на кадастъра, той трябва да бъде индивидуализиран съгласно изискванията на чл.60, т.1-т.7 ЗКИР.
В настоящата хипотеза правилно е прието, че въпреки липсата на изрична уговорка за запазване собствеността на сградата, от обстоятелствата по делото следва, че тя не е била предмет на договаряне. Този извод може да бъде направен както от съдържанието на договора, приложените документи по нотариалното дело /данъчна оценка и скица само за поземлен имот с идентификатор 68134.4329.335 по кадастралната карта на населеното място/, така и от сключения на същата дата предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост върху процесната сграда. Изводите на въззивния съд изцяло съответстват на установената съдебна практика.
Поставеният в касационната жалба въпрос, обуславящ за конкретния изход на делото, е разрешен в обжалваното въззивно решение в пълно съответствие с установената съдебна практика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато на поддържаното основание.
Горните съображения обуславят отказ за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация А. С., Т. К., С. К., Я. С. и Н. Г. не са представили доказателства за действително направени разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 820 от 22.04.2016 г., постановено по въззивно гр. д. № 214/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: